Bulgarian(i)
17 А ние, братя, като останахме без вас за кратко време – като присъствие, а не в нашето сърце – се постарахме още повече, с голямо желание да видим лицето ви. 18 Затова пожелахме да дойдем при вас – поне аз, Павел, и веднъж, и два пъти – но Сатана ни попречи. 19 Понеже, коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие? Не сте ли вие? 20 Защото вие сте нашата слава и радост.3 1 Затова, когато не можахме повече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина