Psalms 102:4 Cross References - Bulgarian

⁴ Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

⁷ И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.⁸ А мъжът й Елкана й каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?

¹⁷ И старейшините на дома му станаха и отидоха при него, за да го вдигнат от земята, но той не искаше и не яде хляб с тях.

⁶ Тогава Ездра стана отпред Божия дом и отиде в стаята на Йоанан, сина на Елиасив; отиде там и не яде хляб, и не пи вода, защото тъжеше за престъплението на отведените в плен.

⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

¹ Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

²⁰ и животът му от хляб се отвращава, а душата му — от вкусно ястие.

² Смили се за мен, ГОСПОДИ, защото съм немощен; изцели ме, ГОСПОДИ, защото костите ми са смутени.³ Душата ми е много ужасена, но Ти, ГОСПОДИ — докога?

² защото скоро ще се окосят като трева и като зелена трева ще повехнат.

⁶ Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар.

⁴ Сърцето ми тъжи във мен, нападнаха ме ужасите на смъртта.⁵ Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри.

²⁰ Укор съкруши сърцето ми и страдам, чаках да ме пожали някой, но нямаше никой; и чаках утешители, но не намерих никакви.

³ Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

⁹ Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

¹¹ Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

³ Защото врагът преследва душата ми, стъпка до земята живота ми, направи ме да живея в тъмни места, като мъртвите от древността.⁴ Затова духът ми е отпаднал вътре в мен, сърцето ми е ужасено вътре в мен.

⁷ Тревата изсъхна, цветът й окапа, защото диханието ГОСПОДНО подухна върху него. Наистина народът е трева.

¹³ Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

²⁰ Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

³⁷ И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува.³⁸ Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен.

⁹ И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи.