Judges 21 Cross References - Bulgarian

¹ А израилевите мъже се бяха заклели в Масфа и бяха казали: Никой от нас да не даде дъщеря си на вениаминците за жена!² И народът дойде във Ветил и остана там пред Бога до вечерта, и издигна гласа си, и плака горчиво.³ И казаха: ГОСПОДИ, Боже на Израил, защо стана това в Израил, така че днес да липсва едно племе в Израил?⁴ И на следващия ден народът стана рано и издигна там олтар, и принесе всеизгаряния и примирителни жертви.⁵ И израилевите синове казаха: Кой измежду всичките израилеви племена не се изкачи в събранието при ГОСПОДА? Защото бяха дали голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, и бяха казали: Непременно да се умъртви!⁶ И израилевите синове заскърбиха за брат си Вениамин и казаха: Днес се отсече едно племе от Израил!⁷ Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, след като се заклехме в ГОСПОДА да не им даваме жени от нашите дъщери?⁸ И казаха: Кой от израилевите племена не се е изкачил при ГОСПОДА в Масфа? И ето, никой от Явис-Галаад не беше дошъл на събранието в стана.⁹ И народът се преброи, и ето, там нямаше нито един от жителите на Явис-Галаад.¹⁰ И обществото изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им заповядаха, и казаха: Идете и избийте жителите на Явис-Галаад с острието на меча — и жените и децата!¹¹ И ето какво да направите: да изпълните проклятието над всеки от мъжки пол и над всяка жена, която е познала мъжко легло.¹² И те намериха между жителите на Явис-Галаад четиристотин момичета, девици, които не бяха познали мъж в мъжко легло, и ги доведоха в стана в Сило, който е в ханаанската земя.¹³ И цялото общество изпрати да говорят на вениаминовите синове, които бяха на канарата Римон, и им провъзгласиха мир.¹⁴ И в онова време Вениамин се върна и те им дадоха жените, които бяха оставили живи от жените на Явис-Галаад; но пак не им бяха достатъчно.¹⁵ И народът се смили над Вениамин, понеже ГОСПОД беше направил пролом в израилевите племена.¹⁶ Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените от Вениамин загинаха?¹⁷ И казаха: Трябва да има наследство за оцелелите от Вениамин, за да не загине едно племе от Израил.¹⁸ Ние обаче не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото израилевите синове се заклеха и казаха: Проклет, който даде жена на вениаминците!¹⁹ Тогава казаха: Ето, всяка година има празник на ГОСПОДА в Сило, който е на север от Ветил, към изгрев слънце от пътя, който се изкачва от Ветил към Сихем, и на юг от Левона.²⁰ И те заповядаха на вениаминовите синове и казаха: Идете и залегнете в лозята,²¹ и гледайте; и ето, когато силоанските дъщери излязат да играят танци, тогава излезте от лозята, и си отвлечете всеки за себе си жена от силоанските дъщери, и си идете във вениаминовата земя.²² И когато бащите им или братята им дойдат да ни се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете милостиви към тях заради нас, понеже в битката не задържахме жена за всекиго; а сега не сте им дали вие, че да сте виновни!²³ И вениаминовите синове направиха така и си взеха жени според броя си от танцуващите, които отвлякоха. После отидоха и се върнаха в наследството си, и построиха градовете, и живееха в тях.²⁴ И в онова време израилевите синове си отидоха оттам, всеки в племето си и в рода си; отидоха си оттам, всеки в наследството си.²⁵ В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.

²⁷ И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде.

¹³ В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му —

³⁸ И Исав каза на баща си: Само едно благословение ли имаш, татко мой? Благослови и мен, и мен, татко мой! И Исав плака с висок глас.

²⁰ Тогава пророчицата Мариам, сестрата на Аарон, взе в ръката си тимпанче и всичките жени излязоха след нея с тимпанчета и танци.

²⁴ От пръст да Ми издигаш олтар и да жертваш на него всеизгарянията си и примирителните си жертви, овцете си и говедата си. На всяко място, където ще правя да се помни Името Ми, ще идвам при теб и ще те благославям.²⁵ Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да не го съзидаш от дялани камъни, защото, ако вдигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.

¹⁴ Три пъти в годината да Ми правиш празник.¹⁵ Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дни да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл от Египет; и никой да не се яви пред Мен с празни ръце.¹⁶ И да пазиш празника на жетвата, на първите плодове на труда си, на това, което си посял в нивата. И да пазиш празника на беритбата в края на годината, когато прибираш плодовете си от полето.

¹² Внимавай да не направиш договор с жителите на земята, където отиваш, да не би да стане примка сред теб.¹³ А да събориш жертвениците им, да строшиш стълбовете им и да изсечеш ашерите им,¹⁴ защото ти не бива да се покланяш на друг бог, понеже ГОСПОД, чието Име е Ревнив, е ревнив Бог.¹⁵ Да не направиш договор с жителите на земята, защото, когато те блудстват след боговете си и жертват на боговете си, ще те поканят и ще ядеш от жертвите им,¹⁶ и ще вземеш от дъщерите им за синовете си, и техните дъщери, като блудстват след боговете си, ще направят и твоите синове да блудстват след боговете им.

² Говори на израилевите синове и им кажи: ГОСПОДНИТЕ празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са тези:

⁴ Това са ГОСПОДНИТЕ празници, свети събрания, които ще свиквате на времената им:

⁶ И на петнадесетия ден от същия месец е ГОСПОДНИЯТ празник на безквасните хлябове; седем дни да ядете безквасни хлябове.

¹⁰ Говори на израилевите синове и им кажи: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си.

³⁴ Говори на израилевите синове и кажи: От петнадесетия ден на този седми месец да пазите за седем дни ГОСПОДНИЯ празник на колибите.

²⁸ Но нищо обречено, което някой би обрекъл на ГОСПОДА от онова, което има, било то човек, или животно, или нива от притежанието си, нито да се продава, нито да се откупува — всяко обречено нещо е пресвято на ГОСПОДА.²⁹ Никой обречен на проклятие човек да не се откупува — той трябва непременно да се умъртви.

¹⁰ И в дните на радостта си и на празниците си, и на новолунията си да тръбите с тръбите при всеизгарянията си и при примирителните си жертви; и те да ви бъдат за спомен пред вашия Бог. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

⁵⁵ Но земята ще се раздели с жребий и те ще наследят според имената на бащините си племена.

¹⁶ А в първия месец, на четиринадесетия ден от месеца е Пасха на ГОСПОДА.

²⁶ Също и в деня на първите плодове, когато принесете на ГОСПОДА нов хлебен принос на празника на седмиците си, да имате свято събрание и да не вършите никаква работа.

¹² И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свято събрание, да не вършите никаква работа и да пазите празник на ГОСПОДА седем дни.

¹⁷ Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло.¹⁸ А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.

⁷ за да не преминава наследството на израилевите синове от племе на племе; защото израилевите синове трябва да се привързват всеки към наследството на бащиното си племе.

³⁴ И в онова време превзехме всичките му градове и изпълнихме проклятието над всеки град — мъжете, жените и децата; не оставихме нито един оцелял.

² и когато ГОСПОД, твоят Бог, ги предаде пред теб, да ги разбиеш, да изпълниш над тях проклятието! Да не сключиш договор с тях и да не ги пожалиш.³ И да не се сватосваш с тях; да не даваш дъщеря си на сина му и да не вземаш дъщеря му за сина си,

⁸ Да не правите така, както ние правим тук днес — всеки каквото му се вижда добро —

¹⁵ непременно да поразиш жителите на онзи град с острието на меча и да изпълниш проклятието над града и над всичко, което е в него, и над добитъка му — с острието на меча.

¹ Пази месец Авив и прави Пасхата на ГОСПОДА, своя Бог, защото в месец Авив ГОСПОД, твоят Бог, те изведе от Египет през нощта.

¹⁰ И да направиш празника на седмиците на ГОСПОДА, своя Бог, с доброволния принос, който може да даде ръката ти, който ще даваш, както ГОСПОД, твоят Бог, те благославя.

¹³ Да пазиш седем дни празника на колибите, след като прибереш добива от хармана си и от лина си;

¹⁰ Когато се приближиш до някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

²⁴ тогава всичките народи ще кажат: Защо ГОСПОД направи така на тази земя? За какво е яростта на този голям гняв?

⁷ И Иисус каза: О, Господи, БОЖЕ, защо преведе този народ през Йордан — за да ни предадеш в ръката на аморейците, за да ни погубят? О, да бяхме се задоволили и да бяхме останали да живеем оттатък Йордан!⁸ О, Господи, какво да кажа, когато Израил обърна гръб пред враговете си?⁹ Защото ханаанците и всичките жители на земята ще чуят и ще ни заобиколят, и ще отсекат името ни от земята. И какво ще сториш Ти за великото Си Име?

²⁴ Тогава Иисус и целият Израил с него взеха Ахан, сина на Зара, и среброто, и дрехата, и златната плочка, и синовете му, и дъщерите му, и говедата му, и магаретата му, и дребния му добитък, и шатрата му, и всичко, което имаше, и ги занесоха в долината Ахор.

³² и Леваот, и Силеим, и Аин, и Римон. Всичките градове със селата им бяха двадесет и девет.

¹ И цялото събрание на израилевите синове се събра заедно в Сило и издигна шатъра за срещане. И земята беше покорена пред тях.

⁴ И когато Ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всичките израилеви синове, народът издигна гласа си и заплака.

²³ Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните.

²⁶ и издигни олтар на ГОСПОДА, своя Бог, на върха на тази скала според наредбата, и вземи втория бик, и принеси всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

³⁰ И Ефтай направи обрек пред ГОСПОДА и каза: Ако наистина предадеш синовете на Амон в ръката ми,³¹ тогава онова, което излезе от вратата на дома ми да ме посрещне, когато се върна с мир от синовете на Амон, да бъде на ГОСПОДА, и аз ще го принеса като всеизгаряне!

³⁴ И когато Ефтай дойде до къщата си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тимпанчета и танци; а тя беше единствената му, освен нея той нямаше нито син, нито дъщеря.³⁵ И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съкруши! Ти си сред онези, които ми причиняват скръб! Защото дадох дума пред ГОСПОДА и не мога да си я взема обратно.

⁶ В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.

¹ В онЕзи дни нямаше цар в Израил; и в онези дни племето на данците си търсеше наследство, в което да живее, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между израилевите племена.

⁷ И петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис, и видяха народа, който беше в него, че живееше безгрижно, като сидонците, спокойно и безгрижно, защото нямаше в земята властник, който да ги притеснява; и те бяха далеч от сидонците и нямаха връзки с никого.

³¹ Така те си поставиха изваяния идол на Михей, който той беше направил, и той стоя там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.

¹ А в онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше в покрайнините на хълмистата земя на Ефрем. Той си взе наложница от Витлеем Юдейски.

¹ И всичките израилеви синове излязоха и цялото общество, от Дан до Вирсавее и галаадската земя, се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа.

⁸ Тогава целият народ стана като един човек и каза: Никой от нас няма да отиде в шатрата си и никой от нас няма да се върне в дома си,

¹⁰ И ще вземем по десет мъже на сто от всичките израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна на народа, така че като стигнат в Гавая Вениаминова, да й направят според цялото безумие, която е извършила в Израил.

¹⁸ И израилевите синове станаха и се изкачиха във Ветил, и се допитаха до Бога и казаха: Кой от нас да се изкачи пръв на бой срещу вениаминовите синове? И ГОСПОД каза: Юда да се изкачи пръв.

²³ И израилевите синове се изкачиха и плакаха пред ГОСПОДА до вечерта, и се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин? И ГОСПОД каза: Изкачете се срещу него.

²⁶ Тогава всички израилеви синове и целият народ се изкачиха и дойдоха във Ветил, и плакаха, и останаха там пред ГОСПОДА, и постиха онзи ден до вечерта. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред ГОСПОДА.

⁴⁷ А шестстотин мъже се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон, и останаха на канарата Римон четири месеца.⁴⁸ И израилевите мъже се върнаха към вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча — от мъжете на всеки град до добитъка, и всичко, което намериха. И всички градове, които намериха, запалиха с огън.

¹ А израилевите мъже се бяха заклели в Масфа и бяха казали: Никой от нас да не даде дъщеря си на вениаминците за жена!

⁵ И израилевите синове казаха: Кой измежду всичките израилеви племена не се изкачи в събранието при ГОСПОДА? Защото бяха дали голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, и бяха казали: Непременно да се умъртви!⁶ И израилевите синове заскърбиха за брат си Вениамин и казаха: Днес се отсече едно племе от Израил!⁷ Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, след като се заклехме в ГОСПОДА да не им даваме жени от нашите дъщери?

¹² И те намериха между жителите на Явис-Галаад четиристотин момичета, девици, които не бяха познали мъж в мъжко легло, и ги доведоха в стана в Сило, който е в ханаанската земя.

¹⁴ И в онова време Вениамин се върна и те им дадоха жените, които бяха оставили живи от жените на Явис-Галаад; но пак не им бяха достатъчно.¹⁵ И народът се смили над Вениамин, понеже ГОСПОД беше направил пролом в израилевите племена.

¹⁷ И казаха: Трябва да има наследство за оцелелите от Вениамин, за да не загине едно племе от Израил.¹⁸ Ние обаче не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото израилевите синове се заклеха и казаха: Проклет, който даде жена на вениаминците!

³ А този човек всяка година се изкачваше от града си, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Войнствата в Сило. А двамата синове на Илий — Офний и Финеес — бяха свещеници на ГОСПОДА там.

¹ После амонецът Наас излезе и се разположи на стан срещу Явис-Галаад; и всичките явиски мъже казаха на Наас: Направи договор с нас и ще ти слугуваме.² И амонецът Наас им каза: При това условие ще направя договор с вас: да извадя дясното око на всеки от вас и да докарам позор върху целия Израил.³ Тогава явиските старейшини му казаха: Остави ни седем дни, за да изпратим пратеници по всичките области на Израил; и ако няма кой да ни избави, ще излезем при теб.

⁷ И той взе един впряг говеда и ги насече на части, и ги изпрати чрез пратеници по всичките области на Израил, и каза: Който не излезе след Саул и след Самуил, така ще се направи на говедата му! И страх от ГОСПОДА обзе народа, и той излезе като един човек.

²⁴ А израилевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул беше поставил народа под клетва, като беше казал: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на враговете си! Затова никой от народа не вкуси храна.

²⁸ Тогава един от народа заговори и каза: Баща ти постави народа под строга клетва, като каза: Проклет онзи, който днес вкуси храна! А народът беше изнемощял.²⁹ А Йонатан каза: Баща ми докара беда на земята. Вижте сега как ми светна пред очите, защото вкусих малко от този мед.

⁴⁵ Но народът каза на Саул: Йонатан ли да умре, който извърши това велико избавление в Израил? Да не бъде! Жив е ГОСПОД — косъм от главата му няма да падне на земята, защото той действа с Бога днес! Така народът спаси Йонатан и той не умря.

³ Иди сега и разбий Амалик, и изпълни над него проклятието. Не го щади, а убий от мъж до жена, от дете до кърмаче, от говедо до овца, от камила до магаре.

⁶ И когато се прибираха, когато Давид се връщаше, след като беше убил филистимеца, жените от всичките градове на Израил излизаха да посрещнат цар Саул с песни и танци, с тимпанчета, с ликуване и със струнни инструменти.

⁴ Тогава Давид и народът, който беше с него, издигнаха гласовете си и плакаха, докато в тях не остана вече сила да плачат.

¹¹ А когато жителите на Явис-Галаад чуха какво бяха направили филистимците със Саул,¹² всичките храбри мъже станаха и вървяха цялата нощ, и взеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на Ветсан, и дойдоха в Явис, и ги изгориха там.¹³ После взеха костите им и ги погребаха под вечнозеленото дърво в Явис, и постиха седем дни.

⁵ И Давид изпрати пратеници до явис-галаадските мъже и им каза: Благословени да сте от ГОСПОДА, понеже сте оказали тази милост на господаря си, на Саул, и сте го погребали!⁶ И сега, нека ГОСПОД да ви окаже милост и вярност. И аз също ще ви отплатя за тази добрина, понеже сте извършили това нещо.

²⁶ Тогава Авенир извика към Йоав и каза: Вечно ли ще поглъща мечът? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Докога няма да казваш на народа да се върне от преследването на братята си?

¹⁴ И Давид танцуваше пред ГОСПОДА с всичка сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

²¹ Тогава Давид каза на Михала: Пред ГОСПОДА, който избра мен вместо баща ти и вместо целия негов дом, за да ме постави за княз над ГОСПОДНИЯ народ, над Израил, пред ГОСПОДА играх.

¹⁸ И в същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Изкачи се и издигни на ГОСПОДА олтар на хармана на евусееца Орна.

²⁵ И Давид построи там олтар на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и примирителни жертви. И ГОСПОД чу молитвата за земята и язвата се оттегли от Израил.

⁶⁴ В същия ден царят освети средата на двора, който беше пред ГОСПОДНИЯ дом, защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви, понеже бронзовият олтар, който беше пред ГОСПОДА, беше прекалено малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви.

¹¹ И Давид се наскърби, защото ГОСПОД уби Оза, и нарече онова място Фарес-Оза, както се нарича и до днес.

¹³ Понеже първия път не го носихте вие, ГОСПОД, нашият Бог, отвори пролом между нас, защото не Го потърсихме според правилото.

⁴ всички които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас — кой е господар над нас?

¹ (По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

³⁴ Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.³⁵ И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.

⁶⁰ и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,

¹² Защо си съборил плетищата й, за да я берат всички, които минават по пътя?

³ Затръбете с тръбата при новолуние, при пълнолуние, в деня на нашия празник.

³ Нека хвалят Името Му с хорћ, нека Му пеят псалми с тъпанче и арфа!

⁴ Хвалете Го с тимпанче и хорћ! Хвалете Го със струнни инструменти и флейти!

⁵ Уповавай се на ГОСПОДА с цялото си сърце и не се облягай на своя разум.

¹² Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

³ Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА.

²⁵ Примка е за човека да казва прибързано: Посвещавам! — и след като е дал клетви, да размисля.

⁴ време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;

² Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога — защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

⁹ Весели се, младежо, в младостта си и нека сърцето ти се радва в дните на младостта ти. Ходи в пътищата на сърцето си и в това, което гледат очите ти, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

¹³ затова това беззаконие ще ви бъде като пролом, готов да се срине, издутина във висока стена, чието рухване идва внезапно, в един миг.

¹⁹ Аз създавам плода на устните. Мир, мир на далечния и на близкия, казва ГОСПОД, и ще го изцеля.

¹² И идващите от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще изправиш основите на много поколения; и ще се наречеш възстановител на развалините, възобновител на пътища за живеене.

¹⁷ Защо, ГОСПОДИ, си ни оставил да се отклоняваме от пътищата Ти, закоравяваш сърцата ни да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, племената на Твоето наследство!

² И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! — в истина, в справедливост, и в правда — и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

¹² Но идете сега на мястото Ми, което беше в Сило, където отначало настаних Името Си, и вижте какво му направих заради злината на Своя народ Израил.

¹ Праведен си, ГОСПОДИ, когато споря с Теб. Но нека поговоря с Теб за присъдите Ти. Защо успява пътят на безбожните и благоденстват всички, които вършат коварства?

¹³ Тогава ще се зарадва девицата на хорото и младежите заедно със старците; защото ще обърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя от скръбта им.

¹⁰ Проклет онзи, който върши небрежно делото ГОСПОДНО и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв!

¹⁵ Ще си отида, ще се върна на мястото Си, докато признаят вината си и потърсят лицето Ми. В бедата си ще Ме потърсят ревностно.

⁸ Как да те предам, Ефреме, да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адма, да те поставя като Цевоим? Сърцето Ми се преобърна в Мен, цялото Ми милосърдие се събуди.

¹ Горко на онези, които замислят беззаконие и подготвят зло на леглата си! При светлината на утрото те го извършват, защото е в силата на ръката им.² Пожелават ниви и ги заграбват, къщи — и ги отнемат. Насилват човек и дома му, мъж и наследството му.

¹⁷ И се пазете от хората, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бият.

²³ И й се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

⁶ но в началото на създанието Бог ги е направил мъжко и женско.⁷ "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си;⁸ и двамата ще бъдат една плът"; така че не са вече двама, а една плът.

⁵ И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

²⁵ Но първо Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение.

⁴¹ И като се приближи и видя града, плака за него и каза:⁴² Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

¹ След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим.

² А наближаваше юдейският празник Строене на колиби.

¹² И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

² Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.

² Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж.

¹⁷ И като дойде, благовества мир на вас, далечните, и мир на близките.

⁹ заради любовта предпочитам да те моля – аз, който съм старецът Павел, а сега и затворник за Христос Иисус.¹⁰ Моля те за моето дете Онисим, когото родих в оковите си,¹¹ който едно време беше безполезен за теб, а сега – полезен и на теб, и на мен,¹² когото ти изпратих обратно – него, самото ми сърце.

¹⁰ Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат онези, които служат в скинията.