Job 40:4 Cross References - Bulgarian

⁴ Ето, нищожен съм — що мога да Ти отговоря? Слагам ръката си на устата си.

²⁷ А Авраам в отговор каза: Ето, сега аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа:

¹⁰ Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.

¹⁹ А те му казаха: Мълчи! Сложи ръката си на устата си и ела с нас, и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли е за теб да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?

¹⁰ Но сърцето на Давид го изобличи, след като беше преброил народа. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших много с това, което направих. И сега, ГОСПОДИ, отмахни, моля Те, беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост!

⁴ А той самият отиде на един ден път в пустинята и дойде, и седна под една хвойна. И поиска за душата си да умре и каза: Стига! Сега, ГОСПОДИ, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

⁶ Боже мой, срамувам се и се свеня да повдигна лицето си към Теб, Боже мой, защото беззаконията ни надвишиха главите ни и грехът ни порасна до небесата.

¹⁵ ГОСПОДИ, Боже на Израил, Ти си праведен! Защото ние сме останалите избавени, както е днес. Ето, пред Теб сме с вината си, защото поради това никой не може да устои пред Теб.

³³ Но Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло, защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали безбожно.

³¹ Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.³² Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.³³ Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни.³⁴ Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!³⁵ Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.

²¹ за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

⁵ Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

⁴ Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,⁵ узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.⁶ Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.⁷ Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

⁹ първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

³⁷ бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

⁶ Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел.

⁹ Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

⁴ На Теб, само на Теб съгреших, и извърших това, което е зло в очите Ти — за да бъдеш оправдан, когато говориш, и безукорен, когато съдиш.⁵ Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.

³² Ако си постъпил безумно, като си възвисил себе си, или ако си замислил зло, сложи ръка на устата си,

⁵ Тогава казах: Горко ми, защото загинах! — понеже съм човек с нечисти устни и живея между народ с нечисти устни — понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Войнствата.

⁶ Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път — и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни.

⁶ Защото всички станахме като нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; и всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.

⁵ Съгрешихме, постъпихме неправедно и безбожно, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите правила.

⁷ При Теб, Господи, е правдата, а при нас — срамът на лицето, както е и днес; при юдовите мъже и при ерусалимските жители, и при целия Израил, при близките и далечните, по всички страни, където си ги изгонил заради престъплението, което извършиха против Теб.

¹⁶ Народите ще видят и ще се посрамят за цялата си сила; ще сложат ръка на уста, ушите им ще оглушеят.

²⁰ А ГОСПОД е в светия Си храм — мълчи пред Него, цяла земьо!

¹³ Замълчи, всяко създание, пред ГОСПОДА, защото Той се надига от святото Си обиталище!

⁸ А Симон Петър, като видя това, падна пред коленете на Иисус и каза: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек.

¹⁸ Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб;¹⁹ не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

¹³ А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.

¹⁵ Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Иисус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.