Hebrews 7:28 Cross References - Bulgarian

²⁸ Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.

²¹ После Мойсей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си му навлякъл голям грях?²² И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми! Ти знаеш, че народът упорства в злото.

³ ако помазаният свещеник съгреши и народът стане виновен, тогава за греха, който е извършил, да принесе на ГОСПОДА юнец без недостатък в жертва за грях.

⁴ ГОСПОД се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин!

³² И Той им каза: Идете, кажете на тази лисица: ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

³⁰ А Иисус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

² в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете,

¹⁰ Защото беше уместно Онзи, заради когото е всичко и чрез когото е всичко, като довежда много синове до слава, да направи съвършен чрез страдания Автора на тяхното спасение.

⁶ а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

¹⁴ И така, като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Иисус, Божия Син, нека държим здраво това, което сме изповядали!

¹ Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове² и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост.

⁵ Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;

⁸ въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,⁹ и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни;

³ без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.

²¹ защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: ?Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ –

²⁴ а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг.