Genesis 27:19 Cross References - Bulgarian

¹⁹ А Яков каза на баща си: Аз съм Исав, първородният ти. Направих каквото ми поръча. Стани сега, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти!

²⁵ Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха, и го нарекоха Исав.

⁴ и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

²¹ Тогава Исаак каза на Яков: Приближи се, сине мой, за да те попипам дали си ти синът ми Исав, или не.

²⁴ И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз.²⁵ Тогава каза: Поднеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му поднесе и той яде; донесе му и вино, и пи.

²³ А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.²⁴ И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.²⁵ И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

¹⁸ А той му каза: И аз съм пророк като теб; и ангел ми говори чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Но той го лъжеше.

² И Еровоам каза на жена си: Моля те, стани и се предреши така, че да не се познава, че си жената на Еровоам, и иди в Сило. Ето, там е пророк Ахия, който ми каза, че ще бъда цар над този народ.

¹⁵ Понеже казахте: Сключихме завет със смъртта и направихме договор с Шеол — когато заливащото бедствие минава, да не дойде до нас, защото си направихме лъжата прибежище и се скрихме в измамата.

³ И ако някой още пророкува, тогава баща му и майка му, които са го родили, ще му кажат: Няма да живееш, защото говориш лъжа в Името на ГОСПОДА! И баща му и майка му, които са го родили, ще го прободат, когато пророкува.⁴ И в онзи ден пророците ще се посрамят — всеки от видението си, когато е пророкувал — и няма да обличат козинява дреха, за да заблуждават.

⁷⁰ А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш.⁷¹ И когато излезе в предверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина.⁷² А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.⁷³ След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава.⁷⁴ Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя.