Genesis 17:17 Cross References - Bulgarian

¹⁷ Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди?

³ Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говори и каза:

¹² И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?

⁶ И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.

²⁴ И огън излезе отпред ГОСПОДА и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и целият народ видя това и възкликна и падна по лице.

⁵ Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на обществото на израилевите синове.

²² А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

⁴⁵ Отдръпнете се отсред това общество и ще ги погубя в един миг! А те паднаха на лицата си.

¹⁸ И паднах пред ГОСПОДА като първия път — четиридесет дни и четиридесет нощи — не ядох хляб и не пих вода заради целия грях, който извършихте, като правихте зло пред очите на ГОСПОДА, за да Го раздразните;

²⁵ Така аз паднах пред ГОСПОДА през четиридесетте дни и четиридесетте нощи, през които бях паднал пред Него, защото ГОСПОД беше казал, че ще ви изтреби.

¹⁴ А той каза: Не, а съм военачалник на ГОСПОДНАТА войска; сега дойдох. И Иисус падна по лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата си?

⁶ И Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег до вечерта, той и израилевите старейшини; и посипаха главите си с пръст.

²⁰ защото, когато пламъкът се издигаше от олтара към небето, Ангелът ГОСПОДЕН се издигна в пламъка на олтара. И Маной и жена му видяха това и паднаха по лице на земята.

¹⁶ И когато Давид повдигна очи, видя Ангела ГОСПОДЕН да стои между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим. Тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха по лице.

²⁰ Тогава Йов стана и раздра дрехата си, и обръсна главата си, и падна на земята, и се поклони.

²⁸ Какъвто е видът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше видът на сиянието наоколо. Това беше видът на подобието на ГОСПОДНАТА слава. И видях и паднах на лицето си, и чух глас да говори.

¹⁷ И той се приближи до мястото, където стоях. И когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми каза: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последното време.

¹¹ И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, Му принесоха дарове – злато, тамян и смирна.

⁵⁶ Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва.

¹⁹ И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,²⁰ не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

⁸ И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.

¹⁶ И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, и казаха: