Exodus 12:14 Cross References - Bulgarian

¹⁴ Онзи ден да ви бъде за спомен и да го пазите като празник на ГОСПОДА във всичките си поколения; вечна наредба да ви бъде да го празнувате.

¹ След това Мойсей и Аарон влязоха и казаха на фараона: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми направи празник в пустинята!

¹⁷ И така, да пазите празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох войнствата ви от египетската земя. Затова ще ви бъде вечна наредба да пазите този ден във всичките си поколения.

²⁴ И ще пазите това като вечна наредба за теб и за синовете ти.

⁴³ И ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон: Ето закона за пасхата: никой чужденец да не яде от нея.

⁹ Това ще ти бъде за знак на ръката и за спомен между очите, за да бъде законът на ГОСПОДА в устата ти, защото със силна ръка те изведе ГОСПОД от Египет.¹⁰ И така, да пазиш тази наредба всяка година на времето й.

⁴ Това са ГОСПОДНИТЕ празници, свети събрания, които ще свиквате на времената им:⁵ В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха на ГОСПОДА.

⁸ Свещениците, синовете на Аарон, да тръбят с тръбите. Те да ви бъдат вечна наредба в поколенията ви.

⁴⁰ като спомен за израилевите синове, че никой чужд човек, който не е от потомството на Аарон, не бива да пристъпва да кади тамян пред ГОСПОДА, за да не стане като Корей и обществото му — както ГОСПОД му говори чрез Мойсей.

⁸ ГОСПОД каза на Аарон: Ето, Аз дадох на теб надзора на Моите възвишаеми приноси, на всичките неща, посвещавани от израилевите синове; на теб и на синовете ти ги дадох заради помазването като вечна наредба.

¹ Пази месец Авив и прави Пасхата на ГОСПОДА, своя Бог, защото в месец Авив ГОСПОД, твоят Бог, те изведе от Египет през нощта.

¹¹ И да се веселиш пред ГОСПОДА, своя Бог, ти и синът ти, и дъщеря ти, слугата ти, и слугинята ти, левитът, който е вътре в портите ти, и чужденецът, и сирачето, и вдовицата, които са между вас, на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, ще избере да засели там Името Си.

⁷ тогава да им кажете: Понеже водите на Йордан бяха отсечени пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет. Когато той преминаваше Йордан, водите на Йордан бяха отсечени. И тези камъни да бъдат за спомен на израилевите синове завинаги.

²⁵ И така ставаше от онзи ден нататък; той направи това наредба и правило за Израил, както е и до днес.

²¹ И царят заповяда на целия народ и каза: Направете Пасхата на ГОСПОДА, своя Бог, както е писано в тази книга на завета!

⁹ И Неемия, който беше управителят, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, казаха на целия народ: Този ден е свят на ГОСПОДА, вашия Бог! Не тъжете и не плачете! — защото целият народ заплака, като чу думите на закона.¹⁰ И им каза: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тези, за които нищо не е приготвено, защото денят е свят на нашия Господ. И не скърбете, защото радостта в ГОСПОДА е вашата сила.¹¹ И левитите успокоиха целия народ, като казаха: Мълчете, защото денят е свят! Не тъжете!¹² И целият народ отиде да яде и да пие, да изпрати дялове и да направи голямо увеселение, защото беше разбрал думите, които му се говориха.

⁴ Направи чудесата Си да се помнят; милостив и състрадателен е ГОСПОД.

¹³ Твоето Име, ГОСПОДИ, е вечно, споменът Ти, ГОСПОДИ — във всички поколения.

¹⁴ И към него да принасяш всяка сутрин хлебен принос от една шеста ефа и една трета ин маслинено масло, за да го смесиш с брашното — хлебен принос на ГОСПОДА. Това са постоянни, вечни наредби.

¹⁴ А короните ще бъдат за Елем и за Товия, и за Йедая, и за Хен, сина на Софония, за спомен в ГОСПОДНИЯ храм.

¹³ Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.

¹⁹ И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

⁷ Затова изметете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като вие сте безквасни. Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан (за нас).⁸ Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

²³ Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох — че Господ Иисус през нощта, когато беше предаден, взе хляб²⁴ и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание.²⁵ Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.²⁶ Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.