Bible verses about "language" | Bulgarian

¹ (По слав. 113) Когато Израил излезе от Египет, домът на Яков — от чуждоезичен народ,

⁸ Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?⁹ Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,¹⁰ Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,¹¹ критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

¹⁰ Има например толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение.

² Защото, който говори на език, той не говори на хора, а на Бога, защото никой не го разбира; но в духа говори тайни.³ А който пророкува, той говори на хората за изграждане и увещание, и утеха.⁴ Който говори на език, изгражда себе си; а който пророкува, изгражда църквата.⁵ Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате; а който пророкува, е по-горен от този, който говори на езици, освен ако тълкува, за да се изгражда църквата.⁶ Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползувам, освен ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение?⁷ Дори бездушните неща като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако не се различават тоновете им, как ще се познае какво свирят със свирката или с гъдулката?⁸ Защото и ако тръбата издадеше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?⁹ Също така и вие, ако не изговаряте с езика разбираеми думи, как ще се познае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.¹⁰ Има например толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение.¹¹ И така, ако аз не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мен.¹² Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за изграждане на църквата.¹³ Затова, който говори на език, нека се моли за дарбата и да тълкува.¹⁴ Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, но умът ми не дава плод.¹⁵ Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.¹⁶ Иначе, ако славиш с духа си, как ще каже: Амин! на твоето благодарение онзи, който е в положението на неучения, като не знае какво говориш?¹⁷ Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се изгражда.¹⁸ Благодаря на моя Бог, че аз говоря езици повече от всички вас;¹⁹ но в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на език.²⁰ Братя, не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни.²¹ В закона е писано: "Чрез другоезични хора и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат", казва Господ.²² И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите. А пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.²³ И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на езици, и влязат хора неучени или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели?²⁴ Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда от всички,²⁵ тайните на сърцето му се откриват; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас.²⁶ Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за изграждане.²⁷ Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува.²⁸ Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога.

¹ А по цялата земя имаше един език и един говор.² И като тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар и се заселиха там.³ И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан.⁴ И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.⁵ А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове.⁶ И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят.⁷ Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си.⁸ Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града.⁹ Затова той се нарече Вавилон, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя.

⁶ И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят.

⁸ Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

⁴ Господ БОГ ми даде език на учениците — да зная как да помогна с дума на уморения. Събужда, всяка сутрин събужда ухото ми, за да слушам като учениците.