Psalms 126:5 Cross References - Bulgarian

⁵ Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост.

¹ (По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

¹ И ще кажеш в онзи ден: Ще Те славя ГОСПОДИ, защото ми се разгневи Ти, но гневът Ти се отвърна и Ти ме утеши.² Ето, Бог ми е спасение — ще се уповавам и няма да се боя, защото сила моя и песен моя е Господ БОГ и Той стана мое спасение.³ И с веселие ще гребете вода от изворите на спасението.

¹⁰ Откупените на ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат в Сион с ликуване; вечна радост ще бъде на главата им, ще придобият веселие и радост, а скръб и въздишане ще побягнат.

⁹ С плач ще дойдат и като се молят ще ги водя; ще ги доведа до водни потоци през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил и Ефрем е първородният Ми.¹⁰ Слушайте, народи, словото на ГОСПОДА и известете на далечните острови, и кажете: Който разпръсна Израил, ще го събере и ще го пази, както овчар — стадото си.¹¹ Защото ГОСПОД откупи Яков, изкупи го от ръката на по-силния от него.¹² И ще дойдат, и ще пеят върху възвишението на Сион и ще се стекат към благЁта на ГОСПОДА: към житото и към младото вино, и към маслиненото масло, и към малките на овцете и на говедата. И душата им ще бъде като напоявана градина и вече няма да изнемощеят.¹³ Тогава ще се зарадва девицата на хорото и младежите заедно със старците; защото ще обърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя от скръбта им.

¹⁷ Нека плачат свещениците, служителите на ГОСПОДА, между предверната зала и олтара и нека кажат: Пощади, ГОСПОДИ, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за поговорка на народите. Защо да кажат сред народите: Къде е техният Бог?

²³ И вие се веселете, синове на Сион, радвайте се в ГОСПОДА, своя Бог, защото ви дава ранния дъжд за правда и ви навалява дъжда — ранния и късния както преди.

⁴ Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

²⁰ Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.²¹ Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; но когато роди детенцето, не помни вече мъките поради радостта, че се е родил човек на света.²² Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.

⁸ Защото, дори да ви наскърбих с писмото си, не се разкайвам; въпреки че се бях поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар и за кратко време.⁹ Сега се радвам, не заради наскърбяването ви, а заради това, че наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже вие бяхте наскърбени по Бога, така че да не претърпите никаква вреда от нас.¹⁰ Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, за което не съжаляваш; но скръбта на света докарва смърт.¹¹ Защото вижте, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, каква защита, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

⁹ Нека не ни дотяга да вършим добро, защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.