Isaiah 44:11 Cross References - Bulgarian

¹¹ Ето, всичките му привърженици ще се засрамят. А майсторите, и те са от човек. Нека се съберат всички, нека застанат, нека се уплашат, нека заедно се засрамят.

²⁹ И те си казаха един на друг: Кой е направил това? И като разследваха и разпитаха, се каза: Гедеон, синът на Йоас, е направил това.³⁰ Тогава градските мъже казаха на Йоас: Изведи сина си, за да умре, понеже е съборил олтара на Ваал и понеже е съсякъл ашерата, която беше до него.³¹ А Йоас каза на всички, които стояха срещу него: Вие ли ще защитите Ваал? Или вие ли ще го избавите? Който го защити, да бъде умъртвен до сутринта. Ако е бог, нека сам се защити, след като Гедеон е съборил олтара му.³² Затова в онзи ден го нарекоха Ероваал, като казаха: Ваал да се защити срещу него, след като е съборил олтара му.

²³ И филистимските първенци се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се развеселят, защото казаха: Нашият бог предаде врага ни Самсон в ръката ни.²⁴ И когато народът го видя, прослави бога си, защото каза: Нашият бог предаде в ръцете ни врага ни, унищожителя на земята ни, който умножи убитите ни!²⁵ И когато сърцата им се развеселиха, те казаха: Повикайте Самсон, за да ни забавлява! Тогава те повикаха Самсон от затвора и той ги забавляваше. И те го сложиха между стълбовете.²⁶ А Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се облегна на тях.²⁷ А къщата беше пълна с мъже и жени и всичките филистимски първенци бяха там. И на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха, докато Самсон ги забавляваше.²⁸ Тогава Самсон извика към ГОСПОДА и каза: Господи, БОЖЕ, моля Те, спомни си за мен! Укрепи ме, моля Те, само този път, Боже, за да отмъстя наведнъж на филистимците за двете си очи!²⁹ И Самсон обхвана двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и се опря на тях, на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.³⁰ И Самсон каза: Нека умра с филистимците! И се наведе със сила и къщата падна върху първенците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.

³ И когато азотяните станаха рано на следващата сутрин, ето, Дагон беше паднал по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И те взеха Дагон и го поставиха отново на мястото му.⁴ И когато станаха рано на следващата сутрин, ето, Дагон пак беше паднал по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. Главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага; само трупът на Дагон беше останал от него.⁵ Затова и жреците на Дагон, и всички, които влизат в дома на Дагон, не стъпват на прага на Дагон в Азот и до днес.⁶ Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотяните, и Той ги съсипа, и ги порази с хемороиди — и Азот, и областта му.⁷ И когато мъжете от Азот видяха, че стана така, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог не бива да остава при нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху нашия бог Дагон.

⁴ И те казаха: Какъв принос за вина трябва да Му върнем? А те казаха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, според броя на филистимските първенци, защото една и съща язва е върху всички вас и върху първенците ви.⁵ Затова да направите образи на хемороидите си и образи на мишките си, които опустошават земята, и да отдадете слава на Израилевия Бог. Може би Той ще отпусне ръката Си от вас, от боговете ви и от земята ви.

¹⁹ И сега изпрати и събери целия Израил при мен на планината Кармил и четиристотин и петдесетте пророци на Ваал, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на трапезата на Езавел.²⁰ И Ахав изпрати сред всичките израилеви синове и събра пророците на планината Кармил.²¹ Тогава Илия дойде при целия народ и каза: Докога ще куцате на две страни? Ако ГОСПОД е Богът, следвайте Него; а ако е Ваал, следвайте него! Но народът не му отговори нито дума.²² Тогава Илия каза на народа: Само аз останах пророк на ГОСПОДА, а пророците на Ваал са четиристотин и петдесет мъже.²³ Нека сега ни дадат два юнеца. Те нека си изберат единия юнец и да го разсекат на късове, и да го сложат на дървата, но да не слагат огън. И аз ще приготвя другия юнец и ще го сложа на дървата, но няма да сложа огън.²⁴ Тогава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова Името на ГОСПОДА. И Богът, който отговори с огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: Добро е това слово.²⁵ И Илия каза на пророците на Ваал: Изберете си единия юнец и го пригответе първо вие, защото сте много; и призовете името на вашия бог, но не слагайте огън.²⁶ И те взеха юнеца, който им се даде, и го приготвиха, и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне и казваха: О, Ваал, отговори ни! Но нямаше глас и никой не отговори. И те подскачаха около олтара, който бяха направили.²⁷ И около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте със силен глас, защото той е бог — или се е замислил, или е по нуждата си, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди!²⁸ А те викаха със силен глас и се режеха според обичая си с мечове и копия, докато кръвта бликна от тях.²⁹ А когато мина пладне, те пророкуваха до времето, когато се принася хлебния принос, но нямаше глас и нямаше кой да отговори, и нямаше кой да обърне внимание.

⁴⁰ Тогава Илия им каза: Хванете пророците на Ваал! Никой от тях да не избяга! И те ги хванаха и Илия ги заведе при потока Кисон, и там ги изкла.

⁷ Нека се посрамят всички, които служат на изваяни образи, които се хвалят с идолите. Паднете пред Него, всички богове!

²⁹ Защото ще се посрамите заради дъбовете, които пожелахте, и ще се смутите заради градините, които избрахте,

⁵ Островите видяха и се уплашиха, земните краища потрепериха, приближиха се и дойдоха.⁶ Всеки помогна на другаря си и каза на брат си: Бъди силен!⁷ И майсторът насърчаваше златаря, и този, който изглажда с чук — онзи, който удря на наковалнята, като казваше за спойката: Добра е. — и го закрепваше с гвоздеи, за да не се клати.

¹⁷ Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят онези, които се уповават на изваяните идоли, които казват на леяните идоли: Вие сте боговете ни!

¹⁶ Ще се посрамят и опозорят, всички заедно ще ходят в позор, които правят идоли.

²⁶ Както се посрамя крадецът, когато бъде открит, така ще се посрами израилевият дом — те, царете им, първенците им и свещениците им, и пророците им,²⁷ които казват на дървото: Ти си мой отец! — и на камъка: Ти си ме родил! — защото ми обърнаха гръб, а не лице, но във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни спаси!

¹⁴ Всеки човек е глупав, без знание; всеки златар се посрамва от кумира, защото изляното му е лъжа и в него няма дишане.

¹⁷ Всеки човек е твърде глупав в познанието си; всеки златар се посрамва от изваяния идол, защото изляното от него е лъжа и няма дух в тях.

¹ Цар Навуходоносор направи образ от злато; височината му беше шестдесет лакътя и ширината му — шест лакътя. Изправи го в равнината Дура, във вавилонската област.² И цар Навуходоносор изпрати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил.³ Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор беше изправил.⁴ И глашатаят извика силно: На вас се заповядва, народи, племена и езици:⁵ Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е изправил!⁶ А който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.⁷ Затова, когато всичките народи чуеха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките народи, племена и езици падаха и се покланяха на златния образ, който цар Навуходоносор беше изправил.

¹ Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си и пиеше вино пред хилядата.² Когато вкуси виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които баща му Навуходоносор беше изнесъл от храма, който беше в Ерусалим, за да пият от тях царят и големците му, жените му и наложниците му.³ Тогава донесоха златните съдове, които бяха изнесени от храма на Божия дом, който беше в Ерусалим; и царят и големците му, жените му и наложниците му пиеха от тях.⁴ Пиеха вино и хвалеха боговете от злато, сребро, бронз, желязо, дърво и камък.⁵ В същия час се появиха пръсти на човешка ръка и пишеха срещу светилника по мазилката на стената на царския дворец; и царят видя частта от ръката, която пишеше.⁶ Тогава лицето на царя пребледня и мислите му го уплашиха, така че ставите на бедрата му се разхлабиха и коленете му се удряха едно в друго.

²⁴ Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и докарваше не малко печалба на занаятчиите,²⁵ като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: Мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.²⁶ И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка.²⁷ И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да не се счита за нищо и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и светът се покланят.²⁸ Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!²⁹ И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.³⁰ А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.³¹ Тогава някои от азиархите, които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.³² И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.³³ А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.³⁴ Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!

¹⁹ И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство.²⁰ И звярът беше хванат и с него и лъжепророкът, който беше вършил пред него знамения, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. Те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори със сяра.²¹ А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха с месата им.