Genesis 35:12 Cross References - Bulgarian

¹² и земята, която дадох на Авраам и Исаак, ще я дам на теб и на потомството ти след теб ще дам земята.

⁷ И ГОСПОД се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там издигна олтар на ГОСПОДА, който му се яви.

¹⁴ И ГОСПОД каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: Повдигни сега очите си от мястото, където си, и погледни към север и юг, към изток и запад;¹⁵ защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века.¹⁶ И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така че ако може някой да изброи земния прах, ще се изброи и твоето потомство.¹⁷ Стани и обходи земята надлъж и нашир, защото на теб ще я дам.

¹⁸ И в този ден ГОСПОД направи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство дадох тази земя, от египетската река до голямата река, реката Ефрат:

³ Живей като чужденец в тази земя! И Аз ще бъда с теб и ще те благословя, защото на теб и на потомството ти ще дам всички тези земи, и ще изпълня клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам,⁴ и ще умножа потомството ти като небесните звезди и ще дам на потомството ти всички тези земи, и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята,

³ И Всемогъщият Бог да те благослови и да те направи плодовит и да те умножи, така че да произлязат от теб множество народи,⁴ и да ти даде благословението на Авраам, на теб и на потомството ти с теб, за да наследиш земята, в която си чужденец, която Бог даде на Авраам.

¹³ И ГОСПОД стоеше над нея и каза: Аз съм ГОСПОД, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.

⁴ Ето, Аз ще те направя плодовит, ще те умножа и ще направя да произлязат от теб множество народи; и ще дам тази земя на потомството ти след теб за вечно притежание.

⁸ И слязох, за да ги освободя от ръката на египтяните и да ги изведа от тази земя в добра и обширна земя, в земя където текат мляко и мед, в страната на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.

¹ А Ерихон беше здраво затворен заради израилевите синове; никой не излизаше и никой не влизаше.² И ГОСПОД каза на Иисус: Ето, Аз предадох Ерихон в ръката ти, с царя му и храбрите му воини.³ Вървете около града, всички мъже, годни за война, и обиколете града веднъж. Така да направиш шест дни.⁴ И седем свещеници да носят пред ковчега седем тръби от овнешки рог. А на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да надуят тръбите.⁵ И когато затръбят дълго с тръбата, когато чуете гласа на тръбата, целият народ да извика със силен глас; и стената на града ще падне на мястото си. Тогава народът да тръгне нагоре, всеки право пред себе си.⁶ Тогава Иисус, синът на Навий, повика свещениците и им каза: Вдигнете ковчега на завета и нека седем свещеници носят седем тръби от овнешки рог пред ГОСПОДНИЯ ковчег.⁷ И каза на народа: Идете напред и обиколете града и нека въоръжените да минат пред ГОСПОДНИЯ ковчег.⁸ И когато Иисус говори на народа, седемте свещеници, които носеха седемте тръби от овнешки рог пред ГОСПОДА, отидоха и надуха тръбите, а ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет вървеше след тях.⁹ И въоръжените мъже вървяха пред свещениците, които надуваха тръбите, и задната стража идваше след ковчега, а те продължаваха да надуват тръбите.¹⁰ А Иисус заповяда на народа и каза: Да не викате и гласът ви да не се чуе, и дума да не излезе от устата ви до деня, когато ще ви кажа: Викайте! Тогава да извикате.¹¹ Така ГОСПОДНИЯТ ковчег обиколи града веднъж и после дойдоха в стана и пренощуваха в стана.¹² А на сутринта Иисус стана рано и свещениците вдигнаха ГОСПОДНИЯ ковчег.¹³ И седемте свещеници, които носеха седемте тръби от овнешки рог пред ГОСПОДНИЯ ковчег, вървяха непрекъснато и надуваха тръбите; и въоръжените мъже вървяха пред тях, а задната стража идваше след ГОСПОДНИЯ ковчег, а те продължаваха да надуват тръбите.¹⁴ И на втория ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Така правиха шест дни.¹⁵ А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само този ден обиколиха града седем пъти.¹⁶ И на седмия път, когато свещениците надуха тръбите, Иисус каза на народа: Викайте, защото ГОСПОД ви предаде града!¹⁷ И градът и всичко, което е в него, се предава на ГОСПОДНОТО проклятие; само блудницата Раав да остане жива, тя и всички, които са с нея в къщата, защото скри пратениците, които изпратихме.¹⁸ А вие се пазете от всичко прокълнато, да не би и вие да станете прокълнати, като вземете от прокълнатото и да навлечете проклятие върху стана на Израил, и да му навлечете бедствие.¹⁹ Но всичкото сребро и злато и съдовете от бронз и желязо, са посветени на ГОСПОДА; те да се занесат в ГОСПОДНАТА съкровищница.²⁰ И народът извика и свещениците надуха тръбите. И когато народът чу гласа на тръбата и народът извика със силен глас, стената падна на мястото си. И народът се изкачи в града, всеки право пред себе си, и превзеха града.²¹ И изпълниха проклятието над всичко в града — от мъж до жена, от млад до стар, и до говедо, и овца, и магаре — с острието на меча.

¹ В същия ден се прочете от книгата на Мойсей на всеослушание пред народа, и в нея се намери писано, че никой амонец и моавец не бива да влиза в Божието събрание до века,² защото не бяха посрещнали израилевите синове с хляб и вода, а бяха наели против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословение.³ И като чуха закона, отлъчиха от Израил цялото разноплеменно множество.⁴ А преди това свещеникът Елиасив, който беше поставен над стаите на дома на нашия Бог, понеже беше сродник на Товия,⁵ беше приготвил за него една голяма стая, където преди това слагаха хлебните приноси, ливана и съдовете, и десятъците от житото, виното и маслиненото масло, определеното за левитите и певците, и вратарите, и възвишаемите приноси на свещениците.⁶ Но когато е ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим, защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време измолих позволение от царя⁷ и пак дойдох в Ерусалим и разбрах за злото, което Елиасив беше направил заради Товия, като му беше приготвил стая в дворовете на Божия дом.⁸ И това ме оскърби много и аз изхвърлих цялата покъщнина на Товия вън от стаята.⁹ После заповядах да очистят стаите и пак внесох там съдовете на Божия дом, хлебните приноси и ливана.¹⁰ И разбрах, че дяловете на левитите не им бяха давани, така че свещениците и певците, които вършеха делото, бяха побягнали всеки на нивата си.¹¹ Тогава се скарах с първенците и казах: Защо е изоставен Божият дом? И ги събрах и ги поставих на мястото им.¹² И целият Юда донесе в складовете десятъка от житото и виното, и маслиненото масло.¹³ И поставих за ковчежници на складовете свещеника Селемия и писаря Садок, и Федая от левитите, и до тях Анан, сина на Закхур, син на Матания, защото се считаха за верни. И работата им беше да раздават на братята си.¹⁴ Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог и за заповяданото за него.¹⁵ В онези дни видях някои в Юда, че тъпчеха линовете в събота и прибираха снопи, и ги товареха на магарета, както и вино, грозде и смокини, и всякакви товари и ги внасяха в Ерусалим в съботен ден. И аз свидетелствах против тях в деня, когато продаваха храна.¹⁶ Там живееха и тиряни, които донасяха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдовите синове и в Ерусалим.¹⁷ Тогава се скарах с благородните от Юда и им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?¹⁸ Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара цялото това зло върху нас и върху този град? А вие умножавате пламенния гняв над Израил като осквернявате съботата!¹⁹ И когато започна да мръква в ерусалимските порти преди съботата, аз заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите някои от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.²⁰ Тогава търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха извън Ерусалим един-два пъти.²¹ И аз ги предупредих и им казах: Защо нощувате пред стената? Ако го направите още веднъж, ще сложа ръка на вас! Оттогава вече не дойдоха в събота.²² И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мен според голямата Си милост!²³ В онези дни видях и юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки.²⁴ И половината от децата им говореха азотски и не можеха да говорят юдейски, а само езиците на този или онзи народ.²⁵ И се скарах с тях и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си!²⁶ Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил — но и него чужденките жени накараха да съгреши.²⁷ И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло — да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки?²⁸ И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат, и аз го изпъдих от себе си.²⁹ Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите!³⁰ Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му.³¹ Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро!