Genesis 30:1 Cross References - Bulgarian

¹ А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра!

³¹ А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й. А Рахил беше бездетна.

¹⁶ След това тръгнаха от Ветил, а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.¹⁷ А като се мъчеше да роди, акушерката й каза: Не се бой, защото и той ти е син.¹⁸ А като предаваше душа — защото умря — Рахил го нарече Венони, а баща му го нарече Вениамин.¹⁹ Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем.

¹¹ И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.

¹⁵ Ако така постъпваш с мен, моля Ти се, убий ме още сега, ако съм намерил Твоето благоволение, за да не гледам злощастието си!

²⁹ А Мойсей му каза: Ревнуваш ли за мен? Да бяха всички от ГОСПОДНИЯ народ пророци и да сложеше ГОСПОД Духа Си на тях!

⁴ И в деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките й синове и дъщери;⁵ а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна; но ГОСПОД беше затворил утробата й.⁶ А съперницата й я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата й.⁷ И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.⁸ А мъжът й Елкана й каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?

⁴ А той самият отиде на един ден път в пустинята и дойде, и седна под една хвойна. И поиска за душата си да умре и каза: Стига! Сега, ГОСПОДИ, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

¹ След това Йов отвори устата си и прокле деня си.² И Йов заговори и каза:³ Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

¹¹ Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

²⁰ Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,²¹ които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,²² и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

² Защото досадата убива безумния и завистта умъртвява простия.

¹⁹ Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

¹⁶ И те завидяха на Мойсей в стана и на Аарон, ГОСПОДНИЯ светия.

³⁰ Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

⁴ И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

¹⁴ Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не е благословен!¹⁵ Проклет да е човекът, който извести на баща ми и каза: Роди ти се мъжко дете! — и много го зарадва.¹⁶ И да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД разори и не пожали. Сутрин да слуша вик, а по обедно време — бойна тревога,¹⁷ защото не ме умъртви от утробата, да ми стане майка ми гроб и утробата й да е вечно бременна.¹⁸ Защо излязох от утробата, да гледам мъка и скръб и дните ми да свършат в срам?

³ напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

⁸ Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

³ Защото и досега сте плътски. Защото, докато между вас има завист и кавги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?

¹⁰ Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, за което не съжаляваш; но скръбта на света докарва смърт.

²¹ зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

³ Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблудени, робуващи на разни желания и страсти, живеещи в злоба и завист, мразени и мразещи се един друг.

¹⁴ Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

⁵ Или мислите, че Писанието напразно говори, че Бог до ревност копнее за Духа, който е вселил в нас?