Ezra 4 Cross References - Bulgarian

¹ И враговете на Юда и Вениамин чуха, че завърналите се от плена строяли храм на ГОСПОДА, Израилевия Бог,² и дойдоха при Зоровавел и при главите на бащините домове и им казаха: Нека да градим с вас, защото и ние търсим вашия Бог като вас и на Него жертваме от времето на асирийския цар Есарадон, който ни доведе тук.³ Но Зоровавел и Иисус, и останалите глави на израилевите бащини домове им казаха: Не е за вас да строите с нас дома на нашия Бог. Ние сами ще строим на ГОСПОДА, Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.⁴ Тогава народът на земята отслабваше ръцете на юдовия народ и им пречеше в строежа,⁵ и наемаше съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, чак до царуването на персийския цар Дарий.⁶ И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.⁷ В дните на Артаксеркс Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители писаха до персийския цар Артаксеркс. Писмото беше написано на арамейски. Това е арамейският превод:⁸ Управителят Реум и писарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркс, както следва:⁹ Управителят Реум, писарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилонците, сусанците, еламците,¹⁰ и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе и засели в градовете на Самария и в другите градове отвъд реката; и така:¹¹ Ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркс: Слугите ти, мъжете, които са отвъд реката; и така:¹² Нека е известно на царя, че юдеите, които се изкачиха от теб, дойдоха при нас в Ерусалим и строят бунтовния и злия град, издигат стените и поправят основите.¹³ Нека сега е известно на царя, че ако се построи този град и се издигнат стените, няма вече да плащат данък, мито, или пътен данък и това ще навреди на дохода на царете.¹⁴ А понеже ние служим на двореца и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, затова изпращаме да известим на царя,¹⁵ за да се потърси в книгата на летописите на бащите ти. И ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че този град е бунтовен град, който е навреждал на царете и областите, и че още от старо време в него са се вдигали въстания. Затова този град е бил разрушен.¹⁶ Известяваме на царя, че ако този град се построи отново и стените му се издигнат, поради това няма да имаш никакво притежание отсам реката.¹⁷ И царят изпрати отговор на управителя Реум, на писаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отвъд реката: Мир. И така:¹⁸ Писмото, което ни изпратихте, се прочете ясно пред мен.¹⁹ И издадох заповед и потърсиха и намериха, че този град още от старо време се е надигал против царете и че в него са ставали бунтове и въстания.²⁰ И е имало силни царе над Ерусалим, които са владеели над всичко отвъд реката, и са им се плащали данък, мито и пътен данък.²¹ И така, заповядайте да се спрат онези мъже, за да не се строи отново този град, докато не бъде издадена заповед от мен.²² И внимавайте да не бъдете небрежни в това! Защо да расте злото за вреда на царете?²³ А когато преписът от писмото на цар Артаксеркс се прочете пред Реум и писаря Самса и съслужителите им, те побързаха да отидат в Ерусалим при юдеите и ги спряха със сила и власт.²⁴ Тогава престана работата по Божия дом в Ерусалим и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.

¹¹ От тази земя излезе в Асирия и съгради Ниневия и Роовот-Ир, и Халах,

²² Синовете на Сим: Елам и Асур, и Арфаксад, и Луд, и Арам.

¹⁸ И в този ден ГОСПОД направи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство дадох тази земя, от египетската река до голямата река, реката Ефрат:

¹⁴ тогава да разследваш, да издириш и добре да разпиташ, и ето, ако е истина и е сигурно, че такава мерзост е извършена сред теб,

³ Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз ви го давам, така както говорих на Мойсей.⁴ От пустинята и този Ливан чак до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетейците, и до Голямото море към залез слънце ще бъдат пределите ви.

³ Давид разби и совския цар Ададезер, сина на Реов, когато той отиваше да си върне властта при реката Ефрат.

¹⁷ и Садок, синът на Ахитов, и Ахимелех, синът на Авиатар, бяха свещеници; и Сарая беше писар,

²⁵ Сева беше писар, Садок и Авиатар бяха свещеници,

²¹ И Соломон владееше над всичките царства от реката Ефрат до земята на филистимците и до границата на Египет. Те плащаха данък и служеха на Соломон през всичките дни на живота му.

²⁴ Защото той владееше над цялата земя отсам реката Ефрат, от Тапса до Газа, над всичките царе отсам реката; и имаше мир навсякъде около себе си.

⁴ Но сега ГОСПОД, моят Бог, ми даде спокойствие отвсякъде; няма вече нито противник, нито злополука.⁵ И ето, аз възнамерявам да построя дом за Името на ГОСПОДА, своя Бог, както ГОСПОД говори на баща ми Давид и каза: Синът ти, когото ще поставя на престола ти вместо теб, той ще построи дом за Името Ми.

²⁴ И асирийският цар доведе хора от Вавилон и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сефаруим и ги засели в самарийските градове вместо израилевите синове. И те наследиха Самария и се заселиха в градовете й.

²⁴ И асирийският цар доведе хора от Вавилон и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сефаруим и ги засели в самарийските градове вместо израилевите синове. И те наследиха Самария и се заселиха в градовете й.²⁵ А в началото, когато се заселиха там, те не се бояха от ГОСПОДА и ГОСПОД прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.²⁶ Затова говориха на асирийския цар и казаха: Народите, които ти пресели и настани в самарийските градове, не знаят обичая на местния Бог. Затова той прати лъвове между тях и ето, те ги убиват, понеже не знаят обичая на местния Бог.²⁷ Тогава асирийският цар заповяда и каза: Заведете там един от свещениците, които пленихме оттам. И нека отидат и се заселят там, и нека ги научи на обичая на местния Бог.

²⁷ Тогава асирийският цар заповяда и каза: Заведете там един от свещениците, които пленихме оттам. И нека отидат и се заселят там, и нека ги научи на обичая на местния Бог.²⁸ И един от свещениците, които бяха пленили от Самария, дойде и се засели във Ветил и ги учеше как да се боят от ГОСПОДА.

²⁸ И един от свещениците, които бяха пленили от Самария, дойде и се засели във Ветил и ги учеше как да се боят от ГОСПОДА.²⁹ И те си направиха всеки народ своите богове и ги поставиха в храмовете по високите места, които самаряните бяха направили, всеки народ в градовете си, в които живееха.

²⁹ И те си направиха всеки народ своите богове и ги поставиха в храмовете по високите места, които самаряните бяха направили, всеки народ в градовете си, в които живееха.³⁰ Вавилонските мъже направиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже направиха Нергал, ематските мъже направиха Асим,

³⁰ Вавилонските мъже направиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже направиха Нергал, ематските мъже направиха Асим,

³⁰ Вавилонските мъже направиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже направиха Нергал, ематските мъже направиха Асим,³¹ авците направиха Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха синовете си в огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

³¹ авците направиха Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха синовете си в огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

³¹ авците направиха Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха синовете си в огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.³² Но се бояха и от ГОСПОДА и от всичките народи между тях си поставиха свещеници за високите места, които служеха за тях в храмовете по високите места.

³² Но се бояха и от ГОСПОДА и от всичките народи между тях си поставиха свещеници за високите места, които служеха за тях в храмовете по високите места.³³ Бояха се от ГОСПОДА и служеха и на своите си богове според обичая на народите, измежду които бяха преселени.

³³ Бояха се от ГОСПОДА и служеха и на своите си богове според обичая на народите, измежду които бяха преселени.³⁴ И до днес постъпват според предишните обичаи: не се боят от ГОСПОДА и не постъпват нито според своите си наредби и според своите си правила, нито според закона и заповедта, която ГОСПОД заповяда на синовете на Яков, когото нарече Израил.³⁵ А ГОСПОД беше направил с тях завет, като им беше заповядал и казал: Да не се боите от други богове, да не им се покланяте, да не им служите и да не им принасяте жертви;³⁶ а от ГОСПОДА, който ви изведе от египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, на Него да се покланяте и на Него да принасяте жертви.³⁷ И да внимавате винаги да изпълнявате наредбите, правилата, закона и заповедта, които Той написа за вас, и да не се боите от други богове!³⁸ И да не забравяте завета, който направих с вас, и да не се боите от други богове;³⁹ а от ГОСПОДА, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви врагове.⁴⁰ Но те не послушаха, а постъпваха според предишните си обичаи.⁴¹ И така, тези народи се бояха от ГОСПОДА и служеха и на своите изваяни идоли. И синовете им и синовете на синовете им и до днес постъпват, както постъпваха бащите им.

⁴¹ И така, тези народи се бояха от ГОСПОДА и служеха и на своите изваяни идоли. И синовете им и синовете на синовете им и до днес постъпват, както постъпваха бащите им.

⁷ И ГОСПОД беше с него — където и да излизаше, имаше успех. И въстана против асирийския цар и вече не му слугуваше.

¹⁸ И извикаха към царя. И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, синът на Асаф, излязоха при тях.

²⁰ Ти казваш: Имам съвет и сила за воюване. Но това са само празни думи. На кого се надяваш сега, че си въстанал против мен?

²⁶ Тогава Елиаким, синът на Хелкия, и Шевна, и Йоах казаха на рапсака: Молим те, говори на слугите си на арамейски, защото го разбираме. Не ни говори на юдейски, че да чува народът, който е на стената!

³⁷ А когато се кланяше в храма на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Сарасар го убиха с меч и избягаха в аратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.

¹ В неговите дни се изкачи вавилонският цар Навуходоносор и Йоаким му стана слуга за три години. После се отметна и въстана против него.

²⁰ Защото поради гнева на ГОСПОДА стана това с Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли отпред Себе Си. И Седекия въстана против вавилонския цар.

²⁰ Защото поради гнева на ГОСПОДА стана това с Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли отпред Себе Си. И Седекия въстана против вавилонския цар.

⁴ И портата на града беше разбита и всичките военни мъже побягнаха през нощта по пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина — а халдейците бяха около града — и царят отиде по пътя за равнината.

³ Давид разби и совския цар Ададезер в Емат, когато той отиваше да утвърди властта си при реката Ефрат.

⁶ И Давид постави гарнизони в Арам Дамаски; и арамейците станаха слуги на Давид и плащаха данък. И ГОСПОД запазваше Давид, където и да отидеше.

¹³ И постави гарнизони в Едом, и всичките едомци станаха слуги на Давид. И ГОСПОД запазваше Давид, където и да отидеше.

¹⁹ И когато слугите на Ададезер видяха, че бяха победени от Израил, те сключиха мир с Давид и му станаха слуги. И арамейците вече не искаха да помагат на синовете на Амон.

⁹ Ето, ще ти се роди син, който ще бъде човек на почивка, защото ще му дам почивка от всичките му врагове около него. Понеже Соломон ще бъде името му и в неговите дни ще дам мир и почивка на Израил.¹⁰ Той ще построи дом за Името Ми. И той ще Ми бъде син и Аз ще му бъда Отец, и ще утвърдя престола на царството му над Израил до века.

¹⁴ освен онова, което се внасяше от търговците, от прекупвачите; и всичките царе на Арабия и от управителите на страната донасяха на Соломон злато и сребро.

²³ И всичките царе на земята търсеха лицето на Соломон, за да чуят мъдростта му, която Бог беше вложил в сърцето му.²⁴ И те донасяха всеки дара си: вещи от сребро и вещи от злато, и облекла, оръжия и аромати, коне и мулета. Така ставаше година след година.

¹¹ И от филистимците донесоха подаръци на Йосафат и сребро като данък; и арабите му докараха дребен добитък: седем хиляди и седемстотин овни и седем хиляди и седемстотин козли.

⁷ И Бог му помогна против филистимците и против арабите, които живееха в Гур-Ваал, и против маонците.⁸ И амонците плащаха данък на Озия. И името му се прочу чак до прохода на Египет, защото стана изключително силен.

¹³ И освен това той въстана против цар Навуходоносор, който го беше заклел в Бога. И закорави врата си и упорстваше в сърцето си да не се обърне към ГОСПОДА, Израилевия Бог.

²² А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни ГОСПОДНОТО слово чрез устата на Еремия, ГОСПОД подбуди духа на персийския цар Кир и той прогласи по цялото си царство, също и писмено, и каза:

⁵ Тогава станаха главите на бащините домове на Юда и Вениамин и свещениците, и левитите, всички, на които Бог подбуди духа да се изкачат, за да построят ГОСПОДНИЯ дом в Ерусалим.

¹¹ Всичките златни и сребърни съдове бяха пет хиляди и четиристотин. Всичко това занесе Сасавасар, когато пленниците бяха върнати от Вавилон в Ерусалим.

² които дойдоха със Зоровавел, Иисус, Неемия, Сарая, Реелия, Мардохей, Валасан, Масфар, Вагуй, Реум и Ваана. Броят на мъжете от израилевия народ беше:

² И Иисус, синът на Йоседек, и братята му, свещениците, и Зоровавел, синът на Салатиил, и братята му станаха и построиха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния на него, както е писано в закона на Божия човек Мойсей.³ И издигнаха олтара на мястото му, понеже се страхуваха от народите на онези земи, и принасяха върху него всеизгаряния на ГОСПОДА, всеизгаряния сутрин и вечер.

¹² Но мнозина от свещениците и левитите, и главите на бащините домове, старците, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, докато се полагаха основите на този дом пред очите им. А мнозина издигнаха глас в радостно възклицание.

¹ И враговете на Юда и Вениамин чуха, че завърналите се от плена строяли храм на ГОСПОДА, Израилевия Бог,

⁷ В дните на Артаксеркс Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители писаха до персийския цар Артаксеркс. Писмото беше написано на арамейски. Това е арамейският превод:

⁷ В дните на Артаксеркс Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители писаха до персийския цар Артаксеркс. Писмото беше написано на арамейски. Това е арамейският превод:⁸ Управителят Реум и писарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркс, както следва:

⁸ Управителят Реум и писарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркс, както следва:⁹ Управителят Реум, писарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилонците, сусанците, еламците,

⁹ Управителят Реум, писарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилонците, сусанците, еламците,

⁹ Управителят Реум, писарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилонците, сусанците, еламците,

⁹ Управителят Реум, писарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилонците, сусанците, еламците,¹⁰ и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе и засели в градовете на Самария и в другите градове отвъд реката; и така:

¹⁰ и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе и засели в градовете на Самария и в другите градове отвъд реката; и така:¹¹ Ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркс: Слугите ти, мъжете, които са отвъд реката; и така:

¹¹ Ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркс: Слугите ти, мъжете, които са отвъд реката; и така:¹² Нека е известно на царя, че юдеите, които се изкачиха от теб, дойдоха при нас в Ерусалим и строят бунтовния и злия град, издигат стените и поправят основите.¹³ Нека сега е известно на царя, че ако се построи този град и се издигнат стените, няма вече да плащат данък, мито, или пътен данък и това ще навреди на дохода на царете.

¹⁵ за да се потърси в книгата на летописите на бащите ти. И ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че този град е бунтовен град, който е навреждал на царете и областите, и че още от старо време в него са се вдигали въстания. Затова този град е бил разрушен.¹⁶ Известяваме на царя, че ако този град се построи отново и стените му се издигнат, поради това няма да имаш никакво притежание отсам реката.¹⁷ И царят изпрати отговор на управителя Реум, на писаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отвъд реката: Мир. И така:

¹⁹ И издадох заповед и потърсиха и намериха, че този град още от старо време се е надигал против царете и че в него са ставали бунтове и въстания.²⁰ И е имало силни царе над Ерусалим, които са владеели над всичко отвъд реката, и са им се плащали данък, мито и пътен данък.

²⁴ Тогава престана работата по Божия дом в Ерусалим и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.

³ В онова време областният управител отсам реката Татанай и Сетар-Вознай, и съслужителите им дойдоха при тях и им казаха така: Кой ви заповяда да строите този дом и да издигате тази стена?

⁵ Но върху старейшините на юдеите беше окото на техния Бог, така че не ги спряха, докато не се отнесе работата до Дарий и се даде писмен отговор за нея.

⁵ Но върху старейшините на юдеите беше окото на техния Бог, така че не ги спряха, докато не се отнесе работата до Дарий и се даде писмен отговор за нея.⁶ Ето препис от писмото, което областният управител отвъд реката Татанай, Сетар-Вознай и съслужителите му, персийските чиновници, които са отвъд реката, пратиха до цар Дарий.

⁶ Ето препис от писмото, което областният управител отвъд реката Татанай, Сетар-Вознай и съслужителите му, персийските чиновници, които са отвъд реката, пратиха до цар Дарий.⁷ Пратиха му писмо, в което беше писано така: На цар Дарий всяко благополучие!

⁷ Пратиха му писмо, в което беше писано така: На цар Дарий всяко благополучие!⁸ Нека бъде известно на царя, че ходихме в юдейската област при дома на великия Бог, и той се строи с големи камъни, и в стените се поставят дървета; и това дело се върши усърдно и успява в ръцете им.⁹ Тогава попитахме онези старейшини и им казахме така: Кой ви разреши да строите този дом и да издигате тези стени?

⁹ Тогава попитахме онези старейшини и им казахме така: Кой ви разреши да строите този дом и да издигате тези стени?¹⁰ Попитахме ги също и за имената им, за да ти съобщим и да запишем имената на мъжете, които ги предвождат.¹¹ А те ни дадоха отговор и казаха: Ние сме слуги на Бога на небето и земята и строим наново дома, който е бил построен преди много години. Един велик израилев цар го беше построил и завършил.¹² Но понеже бащите ни разгневиха небесния Бог, Той ги предаде в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, халдееца, който разруши този дом и отведе народа във Вавилон.¹³ Но в първата година на вавилонския цар Кир, цар Кир издаде заповед да се построи наново този Божи дом.¹⁴ И златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор беше взел от храма, който е в Ерусалим, и беше отнесъл във вавилонския храм, тях цар Кир извади от вавилонския храм и те бяха предадени на Сасавасар — така е името му — когото направи областен управител.¹⁵ И му каза: Вземи тези вещи, иди, положи ги в храма, който е в Ерусалим, и нека се построи Божият дом на мястото му.¹⁶ Тогава този Сасавасар дойде и положи основите на Божия дом, който е в Ерусалим. Оттогава досега домът се строи, но още не е довършен.¹⁷ И така, ако е угодно на царя, нека се потърси в царската съкровищница там, във Вавилон, дали наистина е била издадена заповед от цар Кир да се построи този Божи дом в Ерусалим. И нека царят ни изпрати волята си за това.

¹⁷ И така, ако е угодно на царя, нека се потърси в царската съкровищница там, във Вавилон, дали наистина е била издадена заповед от цар Кир да се построи този Божи дом в Ерусалим. И нека царят ни изпрати волята си за това.

¹ Тогава цар Дарий издаде заповед и претърсиха в помещенията на архивите, където се полагаха съкровищата във Вавилон.

³ В първата година на цар Кир цар Кир издаде заповед за Божия дом в Ерусалим: Този дом да се построи отново като място, където се принасят жертви. И да се положат здраво основите му, височината му да бъде шестдесет лакътя, ширината му — шестдесет лакътя,⁴ с три реда големи камъни и един ред нови дървета. И разноските да се поемат от царския дом.⁵ Също и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор взе от храма, който беше в Ерусалим, и ги донесе във Вавилон, да се върнат и всички да се отнесат в храмА в Ерусалим, на мястото им, и да ги положиш в Божия дом.

⁵ Също и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор взе от храма, който беше в Ерусалим, и ги донесе във Вавилон, да се върнат и всички да се отнесат в храмА в Ерусалим, на мястото им, и да ги положиш в Божия дом.⁶ И така, Татанай, областен управител отвъд реката, Сетар-Вознай, и съслужителите ви, персийските чиновници, които сте отвъд реката, отдалечете се от там.

⁶ И така, Татанай, областен управител отвъд реката, Сетар-Вознай, и съслужителите ви, персийските чиновници, които сте отвъд реката, отдалечете се от там.⁷ Оставете работата по този Божи дом; нека областният управител на юдеите и старейшините на юдеите построят този Божи дом на мястото му.⁸ И издавам заповед за това, което трябва да направите за тези старейшини на юдеите за построяването на този Божи дом: да се дават незабавно от царския имот, от данъка на областите отвъд реката, разноските на тези мъже, за да не бъдат възпрепятствани.⁹ И от каквото се нуждаят, било телци, или овни, или агнета за всеизгарянията на небесния Бог, или жито, сол, вино и маслинено масло, да им се дават всеки ден непременно по искане на свещениците, които са в Ерусалим,¹⁰ за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог и да се молят за живота на царя и на синовете му.¹¹ И издавам заповед: на всекиго, който би престъпил тази заповед, да се изкърти греда от къщата му и да се изправи, и той да бъде прикован на нея, и къщата му да стане на бунище заради това.¹² И Бог, който е настанил Името Си там, да повали всеки цар и народ, които биха прострели ръка да престъпят тази заповед, за да се събори този Божи дом, който е в Ерусалим. Аз, Дарий, издадох заповедта. Да се изпълни точно!¹³ Тогава областният управител отвъд реката Татанай, Сетар-Вознай и съслужителите им направиха точно според заповедта на цар Дарий.¹⁴ И юдейските старейшини строяха и успяваха чрез пророкуването на пророк Агей и на Захария, сина на Идо. Те строиха и завършиха според заповедта на Израилевия Бог и според заповедта на Кир и Дарий, и Артаксеркс, царя на Персия.¹⁵ И този дом се завърши на третия ден от месец Адар, в шестата година от царуването на цар Дарий.¹⁶ И израилевите синове, свещениците и левитите, и останалите от върналите се от плена празнуваха с веселие посвещението на този Божи дом.

¹⁶ И израилевите синове, свещениците и левитите, и останалите от върналите се от плена празнуваха с веселие посвещението на този Божи дом.¹⁷ За посвещението на този Божи дом принесоха сто бика, двеста овена и четиристотин агнета, а в принос за грях за целия Израил — дванадесет козела, според броя на израилевите племена.¹⁸ И поставиха свещениците в чиновете им и левитите в отредите им за Божията служба в Ерусалим според писаното в книгата на Мойсей.¹⁹ И завърналите се от плена направиха Пасхата на четиринадесетия ден от първия месец,²⁰ защото свещениците и левитите се бяха очистили като един човек и всички бяха чисти. Те заклаха пасхата за всички завърнали се от плена и за братята си, свещениците, и за себе си.

⁹ Защото на първия ден от първия месец той започна изкачването от Вавилон и на първия ден от петия месец стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

¹² Артаксеркс, цар на царете, до свещеник Ездра, книжника вещ в закона на небесния Бог: съвършен мир. И така:

²⁴ Също ви съобщаваме, че никой няма право да налага данък, мито или пътен данък на никого от свещениците и левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на този Божи дом.

⁷ После прогласиха по Юда и Ерусалим между всичките върнали се от плена да се съберат в Ерусалим.

¹⁶ И завърналите се от плена постъпиха така. И свещеник Ездра и някои глави на бащини домове, според бащините им домове, всички по име, се отделиха и седнаха на първия ден от десетия месец да изследват работата.

³ И те ми казаха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, живеят в голяма неволя и унижение; и стената на Ерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън.

¹⁹ А оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което ще правите? Ще се надигате против царя ли?²⁰ А аз им отговорих и казах: Небесният Бог, Той ще ни направи да успеем; и ние, слугите Му, ще станем и ще градим. А вие нямате нито дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.

¹ А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите.² И говори пред братята си и пред войската на Самария и каза: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще ги оставят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в този ден? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, като са изгорели?³ А амонецът Товия беше до него и каза: Каквото и да строят, дори лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена!⁴ Чуй, Боже наш, защото станахме за присмех! И обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници!⁵ Не покривай беззаконието им и нека грехът им не се изличи пред Теб, защото Те разгневиха пред строителите.⁶ Така построихме стената и стената се свърза изцяло до половината от височината си. И народът имаше работата присърце.⁷ И когато Санавалат и Товия, и арабите, и амонците, и азотците чуха, че възстановяването на ерусалимските стени напредвало и че проломите започвали да се затварят, много се разгневиха.

⁷ И когато Санавалат и Товия, и арабите, и амонците, и азотците чуха, че възстановяването на ерусалимските стени напредвало и че проломите започвали да се затварят, много се разгневиха.⁸ И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

⁸ И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят.⁹ А ние се помолихме на своя Бог и заради тях поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем.¹⁰ Но в Юда се каза: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много. Не можем повече да строим стената.¹¹ А враговете ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.

¹¹ А враговете ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.

⁴ Имаше и такива, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние взехме пари назаем за царския данък.

³ И аз изпратих до тях пратеници да кажат: Върша голямо дело и не мога да сляза. Защо да се спира делото, като го оставя и сляза при вас?

⁶ в което беше писано: Между народите се носи слух, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се надигнете и затова строиш стената. И според този слух ти искаш да им станеш цар.

⁹ Защото те всички искаха да ни уплашат, като казваха: Ръцете им ще се пуснат от делото и то няма да се свърши. И сега, Боже, укрепи Ти ръцете ми!

⁸ Четяха ясно от книгата на Божия закон и даваха значението, като им обясняваха прочетеното.

¹ А в дните на Асуир — онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области —² в онези дни, когато цар Асуир беше седнал на царския си престол в крепостта Суса,

³ И нека царят назначи чиновници по всичките области на царството си, които да съберат всички красиви млади девици в крепостта Суса, в женската къща, под надзора на царския скопец Игай, пазача на жените; и нека им се дадат необходимите средства за разкрасяване.

⁵ И когато Аман видя, че Мардохей не коленичеше и не му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.⁶ Но му се виждаше нищожно да сложи ръка само на Мардохей, защото му бяха казали от кой народ беше Мардохей; затова Аман поиска да изтреби народа на Мардохей, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.⁷ В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир, хвърлиха пур, което е жребий, пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец до дванадесетия месец, който е месец Адар.⁸ И Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между народите по всичките области на твоето царство; и законите им се различават от тези на всеки друг народ и те не изпълняват законите на царя; и не е добре за царя да ги търпи.

⁸ И Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между народите по всичките области на твоето царство; и законите им се различават от тези на всеки друг народ и те не изпълняват законите на царя; и не е добре за царя да ги търпи.⁹ Ако е угодно на царя, нека се напише заповед да се унищожат; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на настоятелите, за да го внесат в царските съкровищници.

³ Тогава царица Естир в отговор каза: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари животът ми по молбата ми и народът ми по желанието ми —⁴ защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем изтребени, избити и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, бих премълчала, въпреки че притеснителят не би могъл да възстанови щетата на царя.

⁵ че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

¹ Защо се разяряват езичниците и народите замислят суета?² Земните царе застават и управниците се съветват заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник,

¹ (По слав. 47) Песен. Псалм на Кореевите синове. Велик е ГОСПОД и всеславен в града на нашия Бог, светия Му хълм. ² Красиво се издига; радост на цялата земя е хълмът Сион на северните страни, градът на великия Цар.

² Езикът ти замисля лукавство, като остър бръснач върши измама.

⁸ И той ще владее от море до море, и от реката до краищата на земята.

⁸ Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

⁶⁹ Горделивите ме окаляха с лъжи, но аз ще пазя правилата Ти с цяло сърце.

¹⁶ Защото те не заспиват, ако не сторят зло, и сън не ги хваща, ако не спънат някого,

² Слава на Бога е да облича нещо в тайна, а слава на царете е да издирват нещо.

²³ Както сребърна глеч, намазана на глинен съд, така са горещи устни със зло сърце.²⁴ Който мрази, се преправя с устните си, но в сърцето си крои измама;²⁵ когато говори сладко, не му вярвай, защото в сърцето му има седем мерзости.²⁶ Който покрива омразата с измама, злината му ще се открие пред събранието.

²¹ Как стана блудница верният град! Той беше пълен с правосъдие, правда обитаваше в него, а сега — убийци.²² Среброто ти стана шлака, виното ти се смеси с вода.²³ Твоите князе са отстъпници и съучастници на крадци. Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения. Те не съдят право сирачето и делото на вдовицата не идва пред тях.

² Тежко видение ми се откри: Грабителят граби, опустошителят опустошава. Изкачи се, Еламе, обсади, Мидийо! Спрях всичките й въздишания.

³ Укрепете немощните ръце и утвърдете отслабналите колена.⁴ Кажете на онези, които са с уплашено сърце: Укрепете се! Не бойте се! Ето, вашият Бог идва с отмъщение, с Божия отплата; Той ще дойде и ще ви спаси!

¹¹ Тогава Елиаким и Шевна, и Йоах казаха на рапсака: Молим те, говори на слугите си на арамейски, защото го разбираме. Не ни говори на юдейски, че да чува народът, който е на стената!

³⁷ И асирийският цар Сенахирим се вдигна и си отиде; върна се, и остана в Ниневия.

²⁸ който казвам за Кир: Моят пастир е, който ще изпълни цялата Ми воля и ще каже за Ерусалим: Ще се съгради. — и за храма: Ще бъдат положени основите ти!

⁴ Заради служителя Си Яков и Израил, избрания Си, те призовах по име; дадох ти почетно име, без да Ме познаваше.

²⁵ и всичките зимрийски царе и всичките еламски царе, и всичките мидийски царе;

⁴ Тогава първенците казаха на царя: Молим те, нека се умъртви този човек, защото отслабва ръцете на воините, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи — защото този човек не търси доброто на този народ, а злото.

³⁴ Словото на ГОСПОДА, което беше към пророк Еремия за Елам в началото на царуването на юдовия цар Седекия, и каза:

³ Защото поради гнева на ГОСПОДА стана това с Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли отпред Себе Си. И Седекия въстана против вавилонския цар.

³ Защото поради гнева на ГОСПОДА стана това с Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли отпред Себе Си. И Седекия въстана против вавилонския цар.⁴ И в деветата година на царуването му, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим и разположиха стана си против него; и издигнаха укрепления наоколо против него.⁵ И градът беше под обсада до единадесетата година на цар Седекия.⁶ А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца гладът стана много голям в града и нямаше хляб за народа на страната.⁷ И портата на града беше разбита и всичките военни мъже побягнаха и излязоха от града през нощта по пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина — а халдейците бяха около града — и отидоха по пътя за равнината.⁸ А войската на халдейците преследва царя и настигнаха Седекия в равнините на Ерихон. И цялата му войска се разбяга от него.⁹ И хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат, и той произнесе присъдата над него.¹⁰ И вавилонският цар посече синовете на Седекия пред очите му, и също посече всичките първенци на Юда в Ривла.¹¹ И избоде очите на Седекия и го окова в бронзови окови, и вавилонският цар го отведе във Вавилон и го хвърли в тъмница до деня на смъртта му.¹² А в петия месец, на десетия ден от месеца, а годината беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонския цар, началникът на телохранителите Навузардан, който стоеше пред вавилонския цар, дойде в Ерусалим.¹³ И той изгори ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и всичките къщи в Ерусалим; всяка голяма къща изгори с огън.¹⁴ И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.¹⁵ А началникът на телохранителите Навузардан откара в плен във Вавилон от сиромасите на народа и остатъка от народа, който остана в града, и бежанците, които бяха прибягнали при вавилонския цар, и остатъка от множеството.¹⁶ Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от сиромасите на земята за лозари и земеделци.¹⁷ А бронзовите стълбове, които бяха на ГОСПОДНИЯ дом, и стойките, и бронзовото море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците строшиха и пренесоха целия им бронз във Вавилон.¹⁸ Взеха и котлите, и лопатите, и щипците, и легените, и тамянниците, и всичките бронзови съдове, с които се извършваше службата.¹⁹ Началникът на телохранителите взе и блюдата и кадилниците, и легените, и котлите, и светилниците, и лъжиците, и чашите — каквото беше от злато, като злато и каквото беше от сребро, като сребро.²⁰ А двата стълба, едното море и дванадесетте бронзови говеда, които бяха отдолу, и стойките, които цар Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, бронза на всички тези неща не можеше да се претегли.²¹ А стълбовете, височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя, и връв от дванадесет лакътя го обхващаше, а дебелината му беше четири пръста; той беше кух.²² И върху него имаше бронзов капител, а височината на единия капител беше пет лакътя. А наоколо върху капитела имаше плетени мрежи и нарове, всичките бронзови. Също такъв беше и вторият стълб с наровете.²³ Наровете бяха двадесет и шест на четирите страни, всичките нарове върху мрежата наоколо бяха сто.²⁴ Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарая и втория свещеник Софония, и тримата вратари,²⁵ и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже и седем мъже от тези, които бяха постоянно пред царя, които се намериха в града, и писаря на военачалника, който събираше народа на земята за войската, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намериха сред града.²⁶ И началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла.²⁷ И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше отведен в плен от земята си.²⁸ Ето народа, който Навуходоносор отведе в плен: в седмата годината — три хиляди двадесет и трима юдеи,²⁹ в осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души,³⁰ а в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен седемстотин четиридесет и пет души от юдеите; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.³¹ А в тридесет и седмата година от пленяването на юдовия цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах показа благоволение към юдовия цар Йоахин в годината на възцаряването си и го изведе от тъмницата.³² И му говори любезно и постави неговия престол над престола на царете, които бяха с него във Вавилон.³³ И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си.³⁴ А колкото за храната му, от вавилонския цар му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, до деня на смъртта му, през всичките дни на живота му.

¹² Кажи сега на бунтовния дом: Не разбирате ли какво значи това? Кажи: Ето, вавилонският цар дойде в Ерусалим и взе царя му и първенците му и ги заведе със себе си във Вавилон.¹³ И взе от царския род и направи договор с него, и го накара да се закълне, и взе силните на земята,

¹³ И взе от царския род и направи договор с него, и го накара да се закълне, и взе силните на земята,¹⁴ за да се сниши царството и да не се издига, за да пази договора му и да устои.

¹⁴ за да се сниши царството и да не се издига, за да пази договора му и да устои.¹⁵ А той въстана против него и изпрати свои посланици в Египет, за да му дадат коне и много народ. Ще успее ли? Ще се избави ли онзи, който прави това? Като нарушава договора, ще избегне ли?

¹⁵ А той въстана против него и изпрати свои посланици в Египет, за да му дадат коне и много народ. Ще успее ли? Ще се избави ли онзи, който прави това? Като нарушава договора, ще избегне ли?¹⁶ Жив съм Аз, заявява Господ БОГ — непременно в страната на царя, който го е направил цар, чиято клетва той презря и чийто договор наруши, там, при него, сред Вавилон ще умре!

¹⁶ Жив съм Аз, заявява Господ БОГ — непременно в страната на царя, който го е направил цар, чиято клетва той презря и чийто договор наруши, там, при него, сред Вавилон ще умре!¹⁷ И фараонът с голямата си войска и с многобройното си множество няма да направи нищо за него във войната, когато се издигнат могили и се съградят укрепления, за да се изтребят много души.

¹⁷ И фараонът с голямата си войска и с многобройното си множество няма да направи нищо за него във войната, когато се издигнат могили и се съградят укрепления, за да се изтребят много души.¹⁸ Защото презря клетвата и наруши договора, и ето, даде ръката си, но извърши всичко това. Няма да се отърве.

¹⁸ Защото презря клетвата и наруши договора, и ето, даде ръката си, но извърши всичко това. Няма да се отърве.¹⁹ Затова, така казва Господ БОГ: Жив съм Аз — непременно ще въздам върху главата му Своята клетва, която той презря, и Своя договор, който наруши.

¹⁹ Затова, така казва Господ БОГ: Жив съм Аз — непременно ще въздам върху главата му Своята клетва, която той презря, и Своя договор, който наруши.²⁰ И ще разпростра мрежата Си над него и той ще се хване в примката Ми, и ще го откарам във Вавилон, и там ще се съдя с него за престъплението, което извърши против Мен.²¹ И всичките му бежанци във всичките му полкове ще паднат от меч, а останалите ще се разпръснат по всичките ветрове. И ще познаете, че Аз, ГОСПОД, изговорих това.

²⁴ Там е Елам и цялото му множество около гроба му. Те всички са убити, паднали от меч, слезли необрязани в най-долните места на земята — онези, които всяваха ужаса си в земята на живите, но понесоха позора си със слизащите в рова.

³¹ Те идват при теб, както идва народ, и седят пред теб като Мой народ, и слушат думите ти, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им ходи след печалбите им.

⁴ И халдейците говориха на царя на арамейски: Царю, да си жив до века! Кажи съня на слугите си, и ние ще изявим тълкуванието му.

¹³ Тогава Даниил беше въведен пред царя. Царят проговори и каза на Даниил: Ти ли си Даниил, от пленените от Юда, които баща ми, царят, доведе от Юда?

⁴ Тогава началниците и сатрапите търсеха да намерят повод за обвинение против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никакъв повод или вина, защото той беше верен и в него не се намери никаква грешка или вина.⁵ Тогава тези мъже казаха: Няма да намерим никаъкв повод против този Даниил, освен ако намерим нещо против него в закона на неговия Бог.⁶ Тогава тези началници и сатрапи се спуснаха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив до века!⁷ Всички началници на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите се съветваха, царят да издаде указ и да се утвъри забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба към който и да било бог или човек освен към теб, царю, да бъде хвърлен в рова на лъвовете.⁸ Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма, за да не се изменя, според закона на мидяните и персите, който е неотменим.⁹ Затова цар Дарий подписа писмената забрана.¹⁰ А когато Даниил научи, че писанието било подписано, влезе у дома си — а той имаше на стаята си отворени прозорци към Ерусалим — и три пъти на ден коленичеше на коленете си и се молеше и благодареше пред своя Бог, както беше правил преди това.¹¹ Тогава онези мъже се спуснаха и намериха Даниил да отправя молба и да се моли пред своя Бог.¹² Тогава се приближиха и говориха пред царя за царската забрана: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би измолил нещо от който и да било бог или човек освен от теб, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и каза: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който е неотменим.¹³ Тогава те отговориха и казаха пред царя: Даниил, който е от пленените от Юда, не зачита нито теб, царю, нито забраната, която си подписал, а отправя молбата си три пъти на ден!

² Видях във видението; и когато го видях, бях в крепостта Суса, която е в областта Елам; и когато видях във видението, бях при реката Улай.

¹ В първата година на Дарий, сина на Асуир, от рода на мидяните, който се възцари над царството на халдейците,

²⁵ И така, знай и разбирай: От излизането на словото да се възстанови и съгради Ерусалим до Помазаника, Княза, ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще бъде възстановен и съграден, с улици и окоп, и то в размирни времена.

³ Асур няма да ни спаси, няма да яздим на коне и няма вече да кажем на делото на ръцете си: Вие сте наши богове! — защото у Теб сирачето намира милост.

¹ Горко на онези, които замислят беззаконие и подготвят зло на леглата си! При светлината на утрото те го извършват, защото е в силата на ръката им.

¹¹ От теб излезе един, който замисля зло против ГОСПОДА, негоден съветник.

¹⁵ на двадесет и четвъртия ден от шестия месец, във втората година на цар Дарий.

⁹ И като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва.

¹⁶ Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.

²⁵ Той каза: Плаща. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог – от своите ли синове, или от чужденците?

³⁷ И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Цар.

⁵ И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

³⁴ Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

² И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.³ А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.⁴ И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек.⁵ А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.

²² Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.²³ Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

⁵ Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните?⁶ А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.

¹² Оттогава Пилат търсеше начин да Го пусне, но юдеите викаха, като казваха: Ако пуснеш Този, не си приятел на императора! Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора!¹³ А Пилат, като чу тези думи, изведе Иисус навън и седна на съдийския престол, на мястото, наречено Каменната настилка, а на еврейски – Гавата.¹⁴ Беше денят на Приготовление на Пасхата, около шестия час. И той каза на юдеите: Ето вашият Цар!¹⁵ А те извикаха: Махни Го! Махни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен императора!

⁹ Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

²¹ Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога.

⁶ Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,⁷ и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.

²⁶ От Клавдий Лисий до негово превъзходителство, управителя Феликс: Поздрав!

¹ След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един оратор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел.² И като го повикаха, Тертил започна да обвинява, като казваше: Понеже чрез теб, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост има подобрения за този народ,³ то ние с пълна благодарност винаги и навсякъде посрещаме това.⁴ Но за да не те отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и да ни изслушаш накратко;⁵ понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес,

⁵ понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес,

⁵ понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес,⁶ който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,

⁶ който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,⁷ но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, като заповяда на обвинителите му да дойдат при теб).

⁷ но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, като заповяда на обвинителите му да дойдат при теб).⁸ А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

⁸ А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.⁹ И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.

⁹ И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.¹⁰ А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,¹¹ защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.¹² И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.¹³ И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.

¹³ И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.¹⁴ Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,¹⁵ и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.¹⁶ Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.¹⁷ И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.¹⁸ При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие,¹⁹ но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.²⁰ Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мен, когато стоях пред Синедриона,²¹ освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: За възкресението на мъртвите ме съдите днес.²² А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.²³ И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва.²⁴ А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.²⁵ И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам.²⁶ При това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова все по-често го викаше и приказваше с него.²⁷ Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

⁷ И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат,

⁷ до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос!

¹⁵ ?Краката им са бързи да проливат кръв,

⁴ които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;⁵ чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

⁶ Понеже затова плащате и данъци; защото са Божии служители тези, които са постоянно заети с тази длъжност.⁷ И така, отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка, на когото мито – митото, на когото страх – страха, на когото почит – почитта.

⁷ И така, отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка, на когото мито – митото, на когото страх – страха, на когото почит – почитта.

⁹ защото ми се отвори голяма врата за работа, а има и много противници.

¹³ Защото такива хора са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли.¹⁴ И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината.¹⁵ Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им.

⁴ и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят,

¹⁸ Затова пожелахме да дойдем при вас – поне аз, Павел, и веднъж, и два пъти – но Сатана ни попречи.

²² Въздържайте се от всякакво зло.

⁸ И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Мойсей, така и те се противят на истината, хора с покварен ум, показали се негодни относно вярата.

¹³ Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт – било на царя, като на върховна власт,¹⁴ било на управниците, като на такива, които са пратени от него за наказание на злосторниците и за похвала на тези, които вършат добро.¹⁵ Защото това е Божията воля – като правите добро, да накарате да замълчи невежеството на безумните хора,

¹ Но е имало също и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел.² И мнозина ще последват техните безчинства и заради тях пътят на истината ще се похули.

⁹ Писах до църквата, но Диотреф, който иска да бъде пръв между тях, не ни приема.¹⁰ Затова, ако дойда, ще напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не само че сам не приема братята, а възпира и тези, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата.

¹⁰ И чух силен глас на небето, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се хвърли долу обвинителят на нашите братя, който ги обвинява денем и нощем пред нашия Бог.