Exodus 20:7 Cross References - Bulgarian

⁷ Да не изговаряш напразно Името на ГОСПОДА, своя Бог, защото ГОСПОД няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно Името Му.

¹² Да не се кълнете лъжливо в Моето Име и да не оскверняваш Името на своя Бог. Аз съм ГОСПОД.

¹¹ И синът на израилтянката похули Името на ГОСПОДА и Го прокле. И го доведоха при Мойсей. А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврий, от дановото племе.¹² И го поставиха под стража, докато им се обяви волята на ГОСПОДА.¹³ И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:¹⁴ Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, да сложат ръцете си на главата му и цялото общество да го убие с камъни.¹⁵ И говори на израилевите синове и кажи: Който прокълне своя Бог, ще носи греха си.¹⁶ Който похули ГОСПОДНОТО Име, непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни. Бил той чужденец или местен жител, ако похули Името на ГОСПОДА, да се умъртви.

¹¹ Да не изговаряш напразно Името на ГОСПОДА, своя Бог, защото ГОСПОД няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно Името Му.

²⁰ От ГОСПОДА, своя Бог, да се боиш, на Него да служиш, към Него да се привързваш и в Неговото Име да се кълнеш.

¹² И сега, моля ви се, закълнете ми се в ГОСПОДА, защото ви оказах милост, че и вие ще окажете милост на бащиния ми дом; и ми дайте верен знак,

¹⁷ И мъжете й казаха: Ние ще бъдем свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем, ако не направиш така:

²⁰ Това ще им направим, и ще ги оставим да живеят, за да не дойде гняв върху нас заради клетвата, с която им се заклехме.

¹ В дните на Давид настана глад три години подред. И Давид потърси лицето на ГОСПОДА и ГОСПОД каза: Това е заради Саул и заради кръвожадния му дом, понеже изби гаваонците.² Тогава царят повика гаваонците и им говори. А гаваонците не бяха от израилевите синове, а от остатъка на аморейците. И израилевите синове им се бяха заклели да ги пощадят, но Саул беше поискал да ги убие в ревността си за синовете на Израил и Юда.

⁹ И сега, не го оставяй ненаказан, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш. Сведи белите му коси с кръв в Шеол.

¹⁴ Принеси на Бога жертва на благодарност и изпълни обещанията си пред Всевишния.¹⁵ И призови Ме в ден на скръб, Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.¹⁶ А на безбожния казва Бог: Какво право имаш ти да говориш за Моите наредби и да вземаш в устата си Моя завет?

⁹ за да не се преситя и да се отрека от Теб, и да кажа: Кой е ГОСПОД? — нито да обеднея и да открадна, и да оскверня Името на своя Бог.

² И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! — в истина, в справедливост, и в правда — и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

³³ Още сте чули, че е било казано на древните: ?Не се кълни лъжливо, а изпълнявай клетвите си пред Господа.“³⁴ Но Аз ви казвам: никак да не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога;³⁵ нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.³⁶ И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.³⁷ Но говорът ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

¹⁶ Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, се задължава.¹⁷ Безумни и слепи! Че кое е по-голямо – златото ли, или храмът, който е осветил златото?¹⁸ Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, се задължава.¹⁹ (Безумни и) слепи! Че кое е по-голямо – дарът ли, или олтарът, който освещава дара?²⁰ И така, който се кълне в олтара, се заклева в него и във всичко, което е върху него.²¹ А който се кълне в храма, се заклева в него и в Онзи, който обитава в него.²² И който се кълне в небето, се заклева в Божия престол и в Онзи, който седи на него.

⁶³ Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?⁶⁴ Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

²³ И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.

¹⁶ Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,¹⁷ така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

¹² А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито с някоя друга клетва; а нека вашето Да да бъде Да и вашето Не да бъде Не, за да не паднете под осъждане.