Exodus 1 Cross References - Bulgarian

¹ И ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде с челядта си:² Рувим, Симеон, Леви и Юда,³ Исахар, Завулон и Вениамин,⁴ Дан и Нефталим, Гад и Асир.⁵ Всичките души, които излязоха от семенниците на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф беше вече в Египет.⁶ И Йосиф умря, и всичките му братя, и цялото онова поколение.⁷ А синовете на Израил бяха плодовити и се умножиха, увеличиха се и твърде много се засилиха, и земята се напълни с тях.⁸ Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф.⁹ И той каза на народа си: Ето, народът на израилевите синове е по-многоброен и по-силен от нас.¹⁰ Елате, да действаме разсъдливо срещу тях, за да не се умножават, да не би в случай на война да се съединят и те с враговете ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.¹¹ Затова поставиха над тях надзиратели, които да ги потискат с тежък труд; и те съградиха на фараона градове за житници -- Питом и Рамесий.¹² Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се умножаваха и се разширяваха, така че египтяните се страхуваха от израилевите синове.¹³ Затова египтяните жестоко караха израилевите синове да работят,¹⁴ вгорчаваха живота им с тежък труд, да правят кал и кирпичи и да вършат всякаква полска работа; всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.¹⁵ И египетският цар говори на еврейските акушерки, от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа, и им каза:¹⁶ Когато акуширате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, го убивайте, а ако родят дъщеря, тогава нека живее.¹⁷ Но акушерките се бояха от Бога и не правеха каквото им беше казал египетският цар, а оставяха живи момченцата.¹⁸ Тогава египетският цар повика акушерките и им каза: Защо направихте това и оставяте живи момченцата?¹⁹ А акушерките казаха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са здрави и раждат преди акушерките да дойдат при тях.²⁰ Затова Бог правеше добро на акушерките. А народът се умножаваше и твърде много се засилваше.²¹ И понеже акушерките се бояха от Бога, Той им направи домове.²² Тогава фараонът поръча на целия си народ, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в реката, а всяка дъщеря оставяйте жива!

²⁰ И Бог каза: Да гъмжи водата от множества живи същества, и птици да летят над земята по небесната твърд!

²⁸ И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

¹ И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: Бъдете плодовити, умножавайте се и напълнете земята!

² Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение.

¹⁶ И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така че ако може някой да изброи земния прах, ще се изброи и твоето потомство.

⁵ Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Така многобройно ще бъде твоето потомство!

¹³ Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Със сигурност знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

⁴ Ето, Моят завет е с теб и ти ще станеш отец на множество народи.⁵ Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи.⁶ Ще те направя много плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб.

¹⁶ Аз ще я благословя, и ще ти дам и син от нея. И ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея.

¹¹ И Авраам каза: Сторих го понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.

¹⁷ ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си.

⁴ и ще умножа потомството ти като небесните звезди и ще дам на потомството ти всички тези земи, и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята,

³ И Всемогъщият Бог да те благослови и да те направи плодовит и да те умножи, така че да произлязат от теб множество народи,⁴ и да ти даде благословението на Авраам, на теб и на потомството ти с теб, за да наследиш земята, в която си чужденец, която Бог даде на Авраам.

¹⁴ Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък, ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг и в теб и в твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

³¹ А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й. А Рахил беше бездетна.

¹¹ И Бог му каза: Аз съм Бог, Всемогъщият. Бъди плодовит и се умножавай; народ, даже множество народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от семенниците ти;

¹⁸ А като предаваше душа — защото умря — Рахил го нарече Венони, а баща му го нарече Вениамин.

²² И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с Вала, наложницата на баща си. И Израил научи за това. А синовете на Яков бяха дванадесет:²³ Синовете на Лия: Рувим, първородният на Яков, и Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон.

²³ Синовете на Лия: Рувим, първородният на Яков, и Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон.²⁴ Синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин.²⁵ Синовете на Вала, слугинята на Рахил: Дан и Нефталим.²⁶ Синовете на Зелфа, слугинята на Лия: Гад и Асир. Тези са синовете на Яков, които му се родиха в Падан-Арам.

¹ Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката.

¹⁸ А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

³ И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти. Не се бой да слезеш в Египет, защото там ще те направя велик народ.

⁸ А ето имената на синовете на Израил, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Яков.⁹ И синовете на Рувим: Енох и Фалу, и Есрон, и Хармий.¹⁰ И синовете на Симеон: Емуил и Ямин, и Аод, и Яхин, и Сохар, и Саул, син на ханаанка.¹¹ И синовете на Леви: Гирсон, Каат и Мерарий.¹² И синовете на Юда: Ир и Онан, и Шела, и Фарес, и Зара; но Ир и Онан умряха в ханаанската земя. И синовете на Фарес бяха Ерсон и Амул.¹³ И синовете на Исахар: Тола и Фуа, и Йов, и Симрон.¹⁴ И синовете на Завулон: Серед и Елон, и Ялеил.¹⁵ Тези са синовете на Лия, които тя роди на Яков в Падан-Арам, и дъщеря му Дина. Те всичките, синовете му и дъщерите му, бяха тридесет и трима души.¹⁶ И синовете на Гад: Сифон и Агий, Суний и Есвон, Ирий и Ародий, и Арилий.¹⁷ И синовете на Асир: Емна и Есуа, и Есуй, и Верия, и сестра им Сера. И синовете на Верия: Хевер и Малхиел.¹⁸ Тези са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия, и тях тя роди на Яков — шестнадесет души.¹⁹ А синовете на Рахил, жената на Яков: Йосиф и Вениамин.²⁰ И на Йосиф се родиха в египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.²¹ И синовете на Вениамин: Вела и Вехер, и Асвил, Гира и Нееман, Ихий и Рос, Мупим и Упим, и Аред.²² Тези са синовете на Рахил, които се родиха на Яков — всичките четиринадесет души.²³ И синовете на Дан: Усим.²⁴ И синовете на Нефталим: Ясиил и Гуний, и Есер, и Силим.²⁵ Тези са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Яков — всичките седем души.²⁶ Всичките души, които дойдоха с Яков в Египет, които излязоха от семенниците му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен жените на синовете на Яков.

²⁶ Всичките души, които дойдоха с Яков в Египет, които излязоха от семенниците му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен жените на синовете на Яков.²⁷ И синовете, които се родиха на Йосиф в Египет, бяха двама души. Всичките от дома на Яков, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.

¹¹ Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде владение в египетската земя, в най-добрата част от земята, в рамесийската земя, както заповяда фараонът.

²⁷ И Израил се засели в египетската земя, в гесенската земя, където придобиваха владения, бяха плодовити и много се умножиха.

⁴ Ето, Аз ще те направя плодовит, ще те умножа и ще направя да произлязат от теб множество народи; и ще дам тази земя на потомството ти след теб за вечно притежание.

¹⁶ Ангелът, който ме избави от всяко зло, нека благослови момчетата, и нека се нарече на тях моето име и името на бащите ми Авраам и Исаак, и нека нараснат в голямо множество сред земята!

³ Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя и първият плод на силата ми, превъзходен по достойнство и превъзходен по сила.⁴ Кипнал си като вода — няма да имаш превъзходството, защото си се качил на леглото на баща си и тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!⁵ Симеон и Леви, братята, оръдия на насилие са оръжията им.⁶ В съвета им да не влезе душата ми и със събранието им да не се съедини славата ми, защото в гнева си убиха човек и в упорството си прерязаха жилите на вол.⁷ Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото беше жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.⁸ Юда, теб ще похвалят братята ти, ръката ти ще бъде на врата на враговете ти, синовете на баща ти ще ти се кланят.⁹ Млад лъв е Юда; от плячка, сине мой, се вдигаш; легнал е и се е разпрострял като лъв, и като лъвица — кой ще го вдигне?¹⁰ Няма да липсва скиптър от Юда, нито жезъл на управление отсред краката му, докато дойде Сило. На него ще се покоряват народите.¹¹ За лозата връзва магаренцето си и за избраната лоза — малкото на магарицата си. Ще изпере дрехата си с вино, и облеклото си — с кръвта на гроздето.¹² Очите му ще тъмнеят от вино и зъбите му ще белеят от мляко.¹³ Завулон ще обитава край морско пристанище и ще бъде пристанище на кораби, и ще граничи със Сидон.¹⁴ Исахар е кокалесто магаре, което се е проснало между кошарите,¹⁵ и като видя, че мястото беше добро за почивка, и че страната беше приятна, подложи плещите си за товар и стана слуга подчинен.¹⁶ Дан ще съди народа си като едно от израилевите племена.¹⁷ Дан ще бъде змия на пътя, ехидна на пътеката, която хапе петите на коня, така че ездачът му пада назад.¹⁸ Твоето спасение чакам, ГОСПОДИ!¹⁹ Тълпа разбойници ще нападат Гад, но и той ще ги отблъсне по стъпките им.²⁰ Хлябът от Асир ще бъде тлъстина и той ще доставя царски лакомства.²¹ Нефталим е пусната кошута, той говори угодни думи.²² Йосиф е плодоносна фиданка, плодоносна вейка край извор, клончетата й прехвърлят стената.²³ Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха против него,²⁴ но лъкът му запази силата си и мишците на ръцете му се укрепиха чрез ръцете на Силния Яковов — откъдето е пастирът, Израилевият камък —²⁵ чрез Бога на баща ти, който ще ти помага, и чрез Всесилния, който ще те благославя с небесни благословения от горе, с благословения на бездната, която лежи отдолу, с благословения на гърдите и на утробата.²⁶ Благословенията на баща ти превишиха благословенията на предците ми и достигнаха до вечните хълмове — те ще бъдат на главата на Йосиф и на темето на превъзходния между братята си.²⁷ Вениамин е вълк грабител — заран ще пояжда лов, а вечер ще дели плячка.

²⁴ След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.

²⁶ И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.

⁷ А синовете на Израил бяха плодовити и се умножиха, увеличиха се и твърде много се засилиха, и земята се напълни с тях.

⁹ И той каза на народа си: Ето, народът на израилевите синове е по-многоброен и по-силен от нас.

¹² Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се умножаваха и се разширяваха, така че египтяните се страхуваха от израилевите синове.¹³ Затова египтяните жестоко караха израилевите синове да работят,

¹⁶ Когато акуширате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, го убивайте, а ако родят дъщеря, тогава нека живее.

²⁰ Затова Бог правеше добро на акушерките. А народът се умножаваше и твърде много се засилваше.²¹ И понеже акушерките се бояха от Бога, Той им направи домове.²² Тогава фараонът поръча на целия си народ, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в реката, а всяка дъщеря оставяйте жива!

¹¹ А в онези дни, когато Мойсей порасна, излезе при братята си и гледаше тежкия им труд. И видя един египтянин, че биеше един евреин, един от братята му,

²³ След дълго време египетският цар умря. А израилевите синове стенеха под робството и извикаха, и викът им от робството стигна до Бога.

⁷ И ГОСПОД каза: Видях страданието на народа Си в Египет и чух вика им поради притеснителите им; да, познах неволите им.

⁴ Но египетският цар им каза: Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от работата му? Идете на определените си работи!⁵ И фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е многоброен, а вие го правите да остави определените си работи.⁶ И в същия ден фараонът заповяда на надзирателите и на началниците на народа, като каза:⁷ Не давайте вече както досега плява на този народ, за да правят тухли, нека ходят сами и си събират плява.⁸ Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; с нищо да не го намалите; защото безделничат и затова викат и казват: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.⁹ Нека се възлагат още по-тежки работи на тези хора, за да се трудят в тях; и да не обръщат внимание на лъжливи думи.¹⁰ И така, надзирателите и началниците на народа излязоха и говориха на народа, и казаха: Така казва фараонът: Не ви давам плява.¹¹ Идете сами и си събирайте плява, където намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.¹² Затова народът се разпръсна по цялата египетска земя да събира слама за плява.¹³ А надзирателите настоятелно изискваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява!¹⁴ И началниците на израилевите синове, които бяха поставени над тях от надзирателите на фараона, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли както по-напред?¹⁵ Тогава началниците на израилевите синове влязоха и извикаха към фараона и казаха: Защо постъпваш така със слугите си?

¹⁵ Тогава началниците на израилевите синове влязоха и извикаха към фараона и казаха: Защо постъпваш така със слугите си?¹⁶ Не се дава плява на слугите ти, а ни казват: Правете тухли! И ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.¹⁷ Но той каза: Лениви сте, лениви! Затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА.¹⁸ Идете сега и работете! Няма да ви се даде плява, но ще давате определения брой тухли.¹⁹ И началниците на израилевите синове видяха, че положението им е лошо, защото им се каза: Няма да намалявате нищо от броя тухли, който ви е определен за всеки ден.²⁰ И като излязоха от присъствието на фараона, срещнаха Мойсей и Аарон, които ги пресрещнаха.²¹ И им казаха: ГОСПОД да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на слугите му и сложихте меч в ръката им, за да ни избият.

⁶ Затова кажи на израилевите синове: Аз съм ГОСПОД; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от тяхното робство и ще ви изкупя с простряна мишца и с велики присъди.⁷ Ще ви приема за Мой народ, и ще бъда ваш Бог. И ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог, който ви извеждам изпод египетските товари.

⁹ И Мойсей говори така на израилевите синове, но поради притеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Мойсей.

¹⁴ Ето главите на бащините им домове: синове на Рувим, първородния на Израил: Енох и Фалу, Есрон и Хармий. Тези са родовете на Рувим.¹⁵ Синове на Симеон: Емуил и Ямин, и Аод, и Яхин, и Сохар, и Саул, синът на ханаанката. Тези са родовете на Симеон.¹⁶ Ето имената на синовете на Леви според родословието им: Гирсон, Каат и Мерарий. И годините на живота на Леви станаха сто тридесет и седем години.

¹⁹ Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Вземи жезъла си и простри ръката си над водите на Египет, над реките му, над каналите, над езерата му и над всичките им водоеми, за да станат кръв! И по цялата египетска земя ще има кръв -- и в дървените, и в каменните съдове.²⁰ И Мойсей и Аарон направиха, както заповяда ГОСПОД; и Аарон вдигна жезъла и удари водата, която беше в реката, пред фараона и пред слугите му; и всичката вода, която беше в реката, се превърна в кръв.²¹ И рибите, които бяха в реката, измряха и реката се усмърдя, така че египтяните не можеха да пият вода от реката; и кръвта беше по цялата египетска земя.

³⁷ И така, израилевите синове се дигнаха от Рамесий за Сокхот, около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

² Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който те изведох от египетската земя, от дома на робството.

²⁰ а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис. Да бъдат закрепени в златните си гнезда.

⁴³ Да не господаруваш жестоко над него; да се боиш от своя Бог.

⁴⁶ и можете да ги оставяте в наследство на децата си и те да ги наследяват след вас като притежание. Те могат да ви бъдат роби завинаги. А над братята си, израилевите синове, да не господарувате жестоко един над друг.

⁵³ Като наемник от година на година да бъде при него; той да не господарува жестоко над него пред теб.

¹⁵ Бащите ни слязоха в Египет и живяхме дълго време в Египет, и египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни.

⁴ И Моав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо изпояжда зеленината на полето. И Валак, синът на Сепфор, който в това време беше цар на моавците,⁵ изпрати посланици до Валаам, сина на Веор, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на синовете на народа му, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен.⁶ Ела сега, моля те, и ми прокълни този народ, защото е по-силен от мен, дано успея да го победя и да го изгоня от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.

²⁰ А вас ГОСПОД взе и ви изведе от желязната пещ, от Египет, за да бъдете народ за Негово наследство, както е днес.

²² Бащите ти слязоха в Египет седемдесет души на брой, а сега ГОСПОД, твоят Бог, те направи многоброен като звездите на небето.

⁵ И ти да отговориш и да кажеш пред ГОСПОДА, своя Бог: Баща ми беше скитащ арамеец и слезе в Египет, и живя там с малко хора, но там стана голям, силен и многоброен народ.⁶ Но египтяните злоупотребяваха с нас и ни потискаха, и ни натовариха с тежка работа.

⁴ А жената взе двамата мъже и ги скри, и каза: Наистина мъжете дойдоха при мен, но аз не знаех откъде бяха.⁵ И когато щяха да затворят портата, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете. Гонете ги бързо, защото ще ги настигнете.⁶ А тя ги беше качила на покрива и ги беше скрила в ленените пръчки, които си беше наредила на покрива.⁷ И мъжете ги гониха по пътя към Йордан до бродовете; и веднага щом преследвачите излязоха, затвориха портата.⁸ А преди те да си легнат, тя се качи при тях на покрива⁹ и каза на мъжете: Зная, че ГОСПОД ви е дал земята, и че ужасът от вас ни нападна, и че всичките жители на земята са паднали духом заради вас.¹⁰ Защото чухме как ГОСПОД е пресушил водите на Червеното море пред вас, когато сте излизали от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, на Сион и на Ог, над които изпълнихте проклятието.¹¹ И като чухме това, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече смелост заради вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.¹² И сега, моля ви се, закълнете ми се в ГОСПОДА, защото ви оказах милост, че и вие ще окажете милост на бащиния ми дом; и ми дайте верен знак,¹³ че ще оставите живи баща ми, майка ми, братята ми, сестрите ми, и всичко, което имат, и ще избавите живота ни от смърт.¹⁴ Тогава мъжете й отговориха: Нашият живот да е вместо вашия, ако не издадете тази наша работа; и когато ГОСПОД ни даде земята, ние ще ти окажем милост и вярност.¹⁵ Тогава тя ги спусна с въже през прозореца, защото къщата й беше на градската стена и тя живееше на стената.¹⁶ И им каза: Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато преследвачите се върнат, и след това си идете по пътя.¹⁷ И мъжете й казаха: Ние ще бъдем свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем, ако не направиш така:¹⁸ ето, когато дойдем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ни спусна, и да събереш при себе си в къщата баща си и майка си, и братята си, и целия си бащин дом.¹⁹ И всеки, който излезе от вратата на къщата ти на улицата, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата ти; но на всеки, който остане с теб в къщата, кръвта му ще бъде на нашата глава, ако се вдигне ръка на него.²⁰ Но ако издадеш тази наша работа, тогава ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни накара да се закълнем.²¹ И тя каза: Да бъде според думите ви. И ги изпрати и те си отидоха, а тя завърза червеното въже на прозореца.²² И те си отидоха и дойдоха в планината, и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите. А преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.²³ Тогава двамата мъже се върнаха и слязоха от планината, и преминаха, и дойдоха при Иисус, сина на Навий, и му разказаха всичко, което им се беше случило.²⁴ И казаха на Иисус: Действително ГОСПОД е предал в ръцете ни цялата земя, а и всичките жители на земята са паднали духом заради нас.

³⁰ А Гедеон имаше седемдесет сина, които бяха излезли от семенниците му, защото имаше много жени.

²⁰ А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мера, защото Всесилният ми е направил живота много горчив.

³⁵ А Аз ще си издигна верен свещеник, който ще върши това, което е според сърцето Ми и според душата Ми; и ще му построя дълготраен дом; и той ще ходи пред помазаника Ми завинаги.

² А Давид каза на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае нищо за работата, по която те изпращам и която съм ти възложил. И аз отпратих младежите на едно място.

²⁸ Прости, моля те, прегрешението на слугинята си; защото ГОСПОД непременно ще направи за господаря ми траен дом, понеже господарят ми воюва в ГОСПОДНИТЕ битки, и зло няма да се намери в теб през всичките ти дни!

¹¹ и от деня, в който поставих съдии над народа Си Израил. И ще ти дам почивка от всичките ти врагове. И ГОСПОД ти заявява, че ГОСПОД ще ти направи дом.¹² Когато се изпълнят дните ти и легнеш при бащите си, Аз ще издигна потомъка ти след теб, който ще излезе от тялото ти, и ще утвърдя царството му.¹³ Той ще построи дом за Името Ми и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.

²⁷ Защото Ти, ГОСПОДИ на Войнствата, Боже Израилев, откри на слугата Си и каза: Ще ти съградя дом. Затова слугата Ти дръзна да Ти се помоли с тази молитва.²⁸ И сега, Господи БОЖЕ, Ти си Бог и Твоите думи са истина, и Ти си обещал това добро на слугата Си.²⁹ Затова сега благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да бъде пред Теб до века; защото Ти, Господи БОЖЕ, Си говорил това и с Твоето благословение нека бъде благословен домът на слугата Ти завинаги!

²⁸ А Авесалом заповяда на момчетата си и каза: Гледайте сега, когато сърцето на Амнон се развесели от виното и когато аз ви кажа: Ударете Амнон! — тогава го убийте. Не се страхувайте; не съм ли аз, който ви заповядвам? Бъдете силни и храбри!

¹⁹ И жената взе и разпростря една покривка върху отвора на кладенеца, и насипа върху нея жито, така че нищо не си личеше.²⁰ И слугите на Авесалом дойдоха при жената в къщата и казаха: Къде са Ахимаас и Йонатан? А жената им каза: Преминаха водния поток. И като ги потърсиха и не можаха да ги намерят, се върнаха в Ерусалим.

²⁴ Затова сега — жив е ГОСПОД, който ме утвърди и ме постави на престола на баща ми Давид и който ми направи дом, както беше обещал — още днес Адония ще бъде убит!

¹⁹ и всичките градове за житниците, които Соломон имаше, и градовете за колесниците и градовете за конниците, и всяко желание на Соломон, което пожела да построи в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

³⁸ И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш това, което е право пред Мен, като пазиш наредбите Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава Аз ще бъда с теб и ще ти съградя сигурен дом, както съградих на Давид, и ще дам Израил на теб.

¹ Ето синовете на Израил: Рувим, Симеон, Леви и Юда, Исахар и Завулон,² Дан, Йосиф и Вениамин, Нефталим, Гад и Асир.

²³ И ето броят на началниците на въоръжените за бой, които дойдоха при Давид в Хеврон, за да обърнат към него царството на Саул според ГОСПОДНАТА заповед:²⁴ От синовете на Юда, щитоносци и копиеносци: шест хиляди и осемстотин души, въоръжени за бой.²⁵ От синовете на Симеон, силни и храбри мъже, готови за бой: седем хиляди и сто души.²⁶ От синовете на Леви: четири хиляди и шестстотин души;²⁷ а Йодая беше първенец на аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души,²⁸ и Садок, силен и храбър младеж, и от бащиния му дом бяха двадесет и двама началници.²⁹ От синовете на Вениамин, братята на Саул: три хиляди души. Но дотогава по-голямата част от тях подържаха Сауловия дом.³⁰ От синовете на Ефрем: двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри мъже, именити мъже от бащиния си дом.³¹ От половината манасиево племе: осемнадесет хиляди души, които бяха определени по име да дойдат да направят Давид цар.³² От синовете на Исахар, мъже разумни да познават времената и да знаят какво трябваше да прави Израил: началниците им бяха двеста и всичките им братя действаха по тяхна заповед.³³ От Завулон: петдесет хиляди души, които излизаха с войската, готови за бой с всякакви военни оръжия, да се строяват около Давид с неразделено сърце.³⁴ От Нефталим: хиляда началници и с тях тридесет и седем хиляди души с щит и копие.³⁵ От данците: двадесет и осем хиляди и шестстотин души, готови за бой.³⁶ От Асир: четиридесет хиляди души, които излизаха с войската, готови за бой.³⁷ А от оттатък Йордан, от рувимците, от гадците и от половината манасиево племе: сто и двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой.³⁸ Всички тези военни мъже, в боен ред, дойдоха с неразделено сърце в Хеврон, за да направят Давид цар над целия Израил. И всички останали в Израил бяха единодушни да направят Давид цар.³⁹ И бяха там при Давид три дни и ядоха и пиха, защото братята им бяха приготвили за тях.⁴⁰ Освен това и онези, които бяха близо до тях, до Исахар, Завулон и Нефталим им носеха храна с магарета, с камили, с мулета и с говеда — тестени храни, калъпи сушени смокини и сушено грозде, вино, маслинено масло, говеда и дребен добитък в голямо количество; защото беше веселие в Израил.

¹⁶ А над израилевите племена бяха: първенец на рувимците беше Елиезер, синът на Зехрий; на симеонците — Сафатия, синът на Мааха;¹⁷ на Леви — Асавия, синът на Кемуил; на Аарон — Садок;¹⁸ на Юда — Елиу, от братята на Давид; на Исахар — Амрий, синът на Михаил;¹⁹ на Завулон — Исмая, синът на Авдия; на Нефталим — Еримот, синът на Азриил;²⁰ на синовете на Ефрем — Осия, синът на Азазия; на половината манасиево племе — Йоил, синът на Федая;²¹ на другата половина на Манасия в Галаад — Идо, синът на Захария; на Вениамин — Ясиил, синът на Авенир;²² на Дан — Азареил, синът на Ероам. Тези бяха началници на израилевите племена.

⁴ И построи Тадмор в пустинята и всичките градове за житниците, които построи в Емат.

¹⁵ А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха налагали товар на народа и бяха вземали от тях хляб и вино, освен четиридесет сикъла сребро. И слугите им бяха господарували над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

²³ И Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им, че ще влязат в нея, за да я завладеят.

² Защото досадата убива безумния и завистта умъртвява простия.

¹³ Улавя мъдрите в лукавството им, на хитрите съветът се проваля.

² Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

¹⁹ Колко голяма е добрината Ти, която си запазил за онези, които Ти се боят, която оказваш на онези, които се уповават на Теб, пред човешките синове!

³ Уповавай се на ГОСПОДА и върши добро, населявай земята и пази истината.

¹ (По слав. 40) За първия певец. Псалм на Давид. Блажен онзи, който обръща внимание на сиромаха; в зъл ден ще го избави ГОСПОД. ² ГОСПОД ще го пази и ще съхрани живота му; той ще бъде блажен на земята и Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.

⁵ Защото Ти, Боже, си чул обещанията ми, дал си ми наследството на онези, които се боят от Името Ти.

¹³ Ще лежите ли сред кошарите, когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро и перата й — със жълто злато?

⁶ Облекчих рамото му от товара, ръцете му се освободиха от коша.

³ Правят коварни планове против Твоя народ и се наговарят против скритите в Теб.⁴ Казаха: Елате да ги изтребим като народ, за да не се споменава вече името на Израил!

⁹ Наистина спасението Му е близо до онези, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.

¹¹ защото, колкото са високо небесата над земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят;

¹³ когато се скитаха от народ в народ, от царство — в друг народ,

²⁴ И Той умножи народа Си много и го направи по-силен от враговете му.

²⁴ И Той умножи народа Си много и го направи по-силен от враговете му.²⁵ Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му.

²⁵ Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му.

⁵ Даде храна на онези, които Му се боят; ще помни вечно Своя завет.

¹ (По слав. 126) Песен на изкачванията. На Соломон. Ако ГОСПОД не построи дома, напразно се трудят по него зидарите, ако ГОСПОД не пази града, напразно бди стражата.

³ Ето, наследство от ГОСПОДА са синовете и награда от Него е плодът на утробата.

¹⁹ Изпълнява желанието на тези, които се боят от Него, чува вика им и ги спасява.

¹¹ Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния,

¹⁶ защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.

¹⁶ Защото те не заспиват, ако не сторят зло, и сън не ги хваща, ако не спънат някого,

¹³ Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

¹⁸ Злият придобива измамна печалба, но който сее правда, получава трайна награда.

²⁸ В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

⁶ С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.

²⁵ Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта.

¹⁷ Който оказва милост на сиромаха, заема на ГОСПОДА и Той ще му отплати за благодеянието.

³⁰ Няма мъдрост и няма разум, и няма съвет срещу ГОСПОДА.

³ С мъдрост се гради дом и с разум се утвърждава,

¹¹ Избавяй теглените към смърт и задържай залитащите към клане.¹² Ако кажеш: Ето, ние не знаехме това! — Онзи, който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, който пази душата ти, не знае ли? И няма ли да въздаде на всеки човек според делата му?

⁴ Яростта е жестока и гневът — наводнение, но кой може да устои пред ревността?

¹⁸ И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен.¹⁹ И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета.

⁴ И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

⁴ В думата на царя има власт, кой ще му каже: Какво правиш?

¹² Въпреки че грешникът върши зло сто пъти и дългоденства, пак аз зная, че ще бъде добре на боящите се от Бога, които се боят пред Него.

¹⁵ но в него се намери беден мъдър човек и той чрез мъдростта си избави града. Но никой не си спомни за онзи беден човек.

¹³ Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека —

¹⁰ Кажете на праведния, че ще му бъде добре, защото ще ядат плода на деянията си.

⁶ който поразяваше с ярост народи с безспирни удари, който властваше с гняв над народи, с невъздържано преследване.

²³ А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по лице, за да минем отгоре! И ти си сложила гърба си като земя и като улица за онези, които минават.

⁵ И сега, какво имам тук, заявява ГОСПОД, понеже народът Ми е взет за нищо? Властниците му беснеят, говори ГОСПОД, и Името Ми непрестанно, цял ден се хули.

⁶ Не е ли това постът, който Аз съм избрал — да се развързват връзките на безбожието, да се разхлабват възлите на ярема, да се пускат на свобода угнетените и да разчупите всеки ярем?

² Иди в жилището на рихавците и им говори, и ги доведи в една от стаите на ГОСПОДНИЯ дом, и им дай да пият вино.

³³ Така казва ГОСПОД на Войнствата: Израилевите синове и юдовите синове са угнетени заедно; и всички, които ги отведоха в плен, ги държат, отказват да ги пуснат.³⁴ Но Изкупителят им е силен, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. Непременно ще защити делото им, за да успокои земята и да разтрепери вавилонските жители.

¹⁶ Седрах, Мисах и Авденаго отговориха и казаха на цар Навуходоносор: Не ни е нужно да ти отговаряме за това нещо.¹⁷ Ако е така, нашият Бог, на когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ; и от твоите ръце, царю, ще ни избави.¹⁸ Но и ако не, пак знай, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си изправил, няма да се покланяме.

¹³ Тогава те отговориха и казаха пред царя: Даниил, който е от пленените от Юда, не зачита нито теб, царю, нито забраната, която си подписал, а отправя молбата си три пъти на ден!

¹¹ Ефрем е потиснат, разбит в съда, защото с готовност ходи по човешки заповеди.

³ които ядете месото на народа Ми и дерете кожата им от тях, които трошите костите им и ги насичате като за котел и като за месо в гърне?

¹⁶ Защото се пазят наредбите на Амрий и всичките дела на Ахавовия дом, и ходите по техните съвети, затова ще те направя за смайване и жителите ти — за подсвиркване; и вие ще носите позора на Моя народ.

¹⁴ Извади си вода за обсадата, усили укрепленията си, влез в калта и стъпчи глината, поправи тухлената пещ.

²⁸ Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а по-скоро се бойте от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.

⁴² И който напои един от тези малките само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

³⁸ Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му!

⁴⁰ А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.

⁵⁰ И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят.

⁵ Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.

¹⁹ Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

² възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.³ И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.⁴ А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

¹⁸ И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.¹⁹ Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;²⁰ защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

²⁸ Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!²⁹ А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.

²⁹ А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.³⁰ Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.³¹ Него Бог възвиси до десницата Си за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощаване на греховете.³² И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.³³ А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.

¹⁴ И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души.¹⁵ И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни;¹⁶ и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор.¹⁷ Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, народът растеше и се умножаваше в Египет,¹⁸ докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф.

¹⁸ докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф.¹⁹ Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи.

³⁴ Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“

¹² И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

²⁸ Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

¹⁸ Нека никой да не лъже себе си! Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този свят, нека стане глупав, за да бъде мъдър.¹⁹ Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";²⁰ и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни."

³ Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблудени, робуващи на разни желания и страсти, живеещи в злоба и завист, мразени и мразещи се един друг.

¹⁰ Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

⁶ защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“⁷ Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?⁸ Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.⁹ Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?¹⁰ Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.¹¹ Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.

¹⁴ Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.¹⁵ Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;

¹⁵ Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;¹⁶ защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.

¹⁶ защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.¹⁷ Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.¹⁸ А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.

⁵ Или мислите, че Писанието напразно говори, че Бог до ревност копнее за Духа, който е вселил в нас?

⁴ И чух броя на подпечатаните – сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилевите синове:⁵ от юдовото племе – дванадесет хиляди подпечатани; от рувимовото племе – дванадесет хиляди; от гадовото племе – дванадесет хиляди;⁶ от асировото племе – дванадесет хиляди; от нефталимовото племе – дванадесет хиляди; от манасиевото племе – дванадесет хиляди;⁷ от симеоновото племе – дванадесет хиляди; от левиевото племе – дванадесет хиляди; от исахаровото племе – дванадесет хиляди;⁸ от завулоновото племе – дванадесет хиляди; от йосифовото племе – дванадесет хиляди; от вениаминовото племе – дванадесет хиляди подпечатани.

⁴ И опашката му повлече третата част от небесните звезди и ги хвърли на земята. И змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето й, щом роди.

⁴ И третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.⁵ И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, който си, и който си бил, затова че си отсъдил така;⁶ понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това.