Acts 28 Cross References - Bulgarian

¹ И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта.² А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено.³ И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му.⁴ А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го оставя да живее.⁵ Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.⁶ А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог.⁷ А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.⁸ И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.⁹ Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,¹⁰ като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни.¹¹ След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.¹² И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.¹³ И оттам, като заобиколихме, стигнахме в Ригия; и след един ден повя южният вятър и на следващия ден дойдохме в Потиоли,¹⁴ където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим,¹⁵ откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевия форум и до трите кръчми да ни посрещнат. И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.¹⁶ А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел се позволи да живее сам с войника, който го пазеше.¹⁷ И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните,¹⁸ които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мен нямаше нищо достойно за смърт.¹⁹ Но понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да се отнеса до императора, а не че имах да обвиня в нещо народа си.²⁰ По тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви говоря, защото заради надеждата на Израил съм вързан с тази верига.²¹ А те му казаха: Ние нито сме получавали писма от Юдея за теб, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за теб.²² Но желаем да чуем от теб какво ти мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази ерес.²³ И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците.²⁴ И едни се убеждаваха от това, което говореше, а други не вярваха.²⁵ И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:²⁶ ?Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да видите.²⁷ Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха – да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да ги изцеля.“²⁸ Затова, да знаете, че Божието спасение се изпрати на езичниците и те ще го чуят.²⁹ (И като каза това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.)³⁰ А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,³¹ като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.

¹ А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?

⁸ А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин нападна брат си Авел и го уби.⁹ И ГОСПОД каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той каза: Не зная. Пазач ли съм аз на брат си?¹⁰ И Бог каза: Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята.¹¹ И сега, проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка!

⁴ Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил.

¹⁰ И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.¹¹ И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.¹² След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.

⁵ А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от ръката на човека, от ръката на всеки негов брат ще изискам живота на човека.⁶ Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека.

³⁶ А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.

²¹ Но ГОСПОД беше с Йосиф и оказваше милост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.²² И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник.²³ Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и ГОСПОД правеше да благоуспява всичко, което той вършеше.

¹⁵ Понеже наистина бях откраднат от еврейската земя, а и тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тази яма.

²¹ И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.²² А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.

¹⁴ Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Мойсей и каза: Левитът Аарон не ти ли е брат? Зная, че той може да говори. А и ето, той излиза да те посрещне и когато те види, ще се зарадва в сърцето си.

⁷ А против израилевите синове, от човек до животно, дори куче няма да поклати езика си, за да познаете, че ГОСПОД прави разлика между египтяните и Израил.

¹⁸ Да не отмъщаваш и да не храниш злоба против синовете на народа си, а да обичаш ближния си както себе си. Аз съм ГОСПОД.

³⁴ Чужденецът, който пребивава между вас, да ви бъде като местен жител при вас и да го обичаш като себе си, защото и вие бяхте чужденци в египетската земя. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

⁶ Затова ГОСПОД изпрати между народа отровни змии, които хапеха народа, и много народ от Израил измря.⁷ Тогава народът дойде при Мойсей и каза: Съгрешихме, че говорихме против ГОСПОДА и против теб. Помоли се на ГОСПОДА да махне змиите от нас! И Мойсей се помоли за народа.⁸ И ГОСПОД каза на Мойсей: Направи си една отровна змия и я сложи на прът. И всеки ухапан, като я погледне, ще остане жив.⁹ И така, Мойсей направи бронзова змия и я сложи на прът. И когато змия ухапеше някого и той погледнеше бронзовата змия, оставаше жив.

³¹ И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртви.³² Да не вземате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищния си град, за да се върне да живее в земята си преди смъртта на свещеника.³³ И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.³⁴ И да не оскверняваш земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, ГОСПОД, обитавам сред израилевите синове.

⁴ Но до този ден ГОСПОД не ви даде сърце, за да разбирате, и очи, за да виждате, и уши, за да слушате.

⁶ Бъди силен и смел, защото ти ще разделиш на този народ земята в наследство, за която се заклех на бащите им, че ще им я дам.⁷ Само бъди силен и много смел, за да внимаваш да спазваш целия закон, за който ти заповяда слугата Ми Мойсей; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш успех, където и да отидеш.

⁹ Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; не се плаши и не се страхувай, защото ГОСПОД, твоят Бог, е с теб, където и да отидеш!

⁶ И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.

²⁰ И извика към ГОСПОДА и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, зло ли правиш и на вдовицата, при която живея, като уморяваш сина й?²¹ И той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА, и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Те, нека душата на това дете се върне в него!²² И ГОСПОД чу гласа на Илия и душата на детето се върна в него и то се съживи.

⁹ И Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си подарък от всяко благо на Дамаск, четиридесет камилски товара, и дойде и застана пред него, и каза: Синът ти Венадад, арамейският цар, ме прати при теб и казва: Ще оздравея ли от тази болест?

⁸ А в петия месец, на седмия ден от месеца, а годината беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонския цар, началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, дойде в Ерусалим.

²⁷ Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на бащите ни, който вложи такова нещо в сърцето на царя — да прослави дома на ГОСПОДА, който е в Ерусалим —

⁹ Тогава всички мъже от Юда и Вениамин се събраха до три дни в Ерусалим. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца. И целият народ седеше на площада на Божия дом и трепереше заради това нещо и от поройния дъжд.

¹⁶ Змийска отрова ще суче, език на пепелянка ще го умъртви.

¹⁴ Чакай ГОСПОДА, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти! Да! Чакай ГОСПОДА!

¹¹ Но народът Ми не послуша гласа Ми, Израил не Ме искаше.¹² Затова ги предадох на упорството на сърцето им, ходиха по своите си намерения.

¹³ Ще настъпиш лъв и кобра, ще стъпчеш млад лъв и змия.

² ГОСПОД изяви спасението Си, откри правдата Си пред очите на народите.³ Спомни си милостта Си и верността Си към израилевия дом. Всичките земни краища видяха спасението на нашия Бог.

⁶³ Другар съм на всички, които се боят от Теб, и на онези, които пазят Твоите правила.

¹¹ Избавяй теглените към смърт и задържай залитащите към клане.¹² Ако кажеш: Ето, ние не знаехме това! — Онзи, който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, който пази душата ти, не знае ли? И няма ли да въздаде на всеки човек според делата му?

¹⁷ Човек, който е виновен за проливането на човешка кръв, ще бяга до гроб — никой да не го подкрепя.

⁹ И каза: Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но няма да разберете, и с очи ще видите, но няма да проумеете.¹⁰ Направй да затлъстее сърцето на този народ и направй да натегнат ушите им, и затворй очите им, за да не гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да се изцелят.

¹⁰ Направй да затлъстее сърцето на този народ и направй да натегнат ушите им, и затворй очите им, за да не гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да се изцелят.

²¹ Но пустинни зверове ще почиват там, къщите им ще бъдат пълни с виещи животни, камилоптици ще живеят там и космати демони ще подскачат там;²² хиени ще вият в дворците им и чакали — в увеселителните дворци. И времето му скоро ще дойде, дните му няма да се продължат.

²¹ Защото, ето, ГОСПОД излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им. И земята ще открие кървите си и няма вече да покрива убитите си.

¹⁰ Защото ГОСПОД изля на вас дух на дълбок сън и затвори очите ви; скри пророците и първенците ви, и гледачите.

¹⁴ затова, ето, ще продължа да върша чудно дело с този народ, чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите му ще погине, и разумът на разумните му ще се скрие.

⁶ Пророчество, наложено за южните животни: През земя на скръб и мъка, откъдето излизат лъвица и силен лъв, пепелянка и хвърката огнена змия, носят богатството си на гърба на магаренца и съкровищата си на гърбицата на камили, при народ, който няма да им е от полза,

¹¹ Ето, ще се посрамят и опозорят всички, които ти се гневят, противниците ти ще станат като нищо и ще погинат.

²⁴ Ето, вие сте по-малко от нищо и делата ви — по-малко от нула. Гнусота е, който ви избира.

¹⁹ Кой е сляп, ако не служителят Ми, и глух като посланика, когото изпращам? Кой е сляп както предания и сляп както служителя ГОСПОДЕН?²⁰ Виждаш много, но не забелязваш, ушите му са отворени, но той не чува.

²⁰ Полските зверове ще Ме прославят, чакалите и камилоптиците, защото давам вода в пустинята, реки в безводната земя, за да напоя народа Си, избраните Си.

²⁰ Съберете се и елате, приближете се заедно, избягали от народите! Нямат разум онези, които издигат дървените си идоли и се молят на бог, който не може да спаси.

⁶ да, Той казва: Малко е да Ми бъдеш служител, за да изправиш племената на Яков и да върнеш опазените от Израил — ще те дам за светлина на народите, за да бъдеш Моето спасение до края на земята.

⁸ Близо е Този, който ме оправдава — кой ще се съди с мен? Нека застанем заедно. Кой иска да се съди с мен? Нека се приближи до мен.

¹⁰ ГОСПОД откри святата Си мишца пред очите на всичките народи. И всички земни краища ще видят спасението от нашия Бог.

¹⁷ Нито едно оръжие, направено против теб, няма да успее; и ще осъдиш всеки език, който би се повдигнал против теб в съд. Това е наследството на слугите на ГОСПОДА и правдата им е от Мен, заявява ГОСПОД.

⁵ Мътят яйца на усойница и тъкат паяжина. Който яде от яйцата им, умира, а ако се счупи някое, излиза пепелянка.

⁴ така и Аз ще избера бедствията им и ще докарам върху тях ужасите им — защото виках, но никой не отговаряше; говорех, но не слушаха, а вършеха това, което беше зло пред Мен и избраха онова, в което нямам благоволение.

²¹ Чуйте сега това, глупав и неразумен народе, който има очи, но не вижда, и има уши, но не чува!

² И началникът на телохранителите взе Еремия и му каза: ГОСПОД, твоят Бог, говори това зло против това място.

²⁶ Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

⁶ не при много народи с неразбираем говор и тежък език, чиито думи не разбираш. Не те ли изпратих при тези, които могат да чуят?⁷ Но израилевият дом няма да пожелае да те послуша, защото не желаят да послушат Мен; защото целият израилев дом е с кораво чело и безсрамно сърце.

² Сине човешки, ти живееш сред дом на бунтовници, които имат очи, за да виждат, но не виждат; и имат уши, за да чуват, но не чуват, защото са бунтовен дом.

³² Не заради вас правя това, заявява Господ БОГ, нека ви бъде известно! Засрамете се и се посрамете заради пътищата си, доме израилев!

¹⁹ както ако човек бяга от лъв и го срещне мечка, и като влезе в къщи и опре ръката си на стената и го ухапе змия.

⁵ И моряците се уплашиха и извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето вещите, които бяха в кораба, за да олекне от тях. А Йона беше слязъл и легнал на дъното на кораба и спеше дълбоко.

¹⁶ И мъжете се убояха твърде много от ГОСПОДА и принесоха жертва на ГОСПОДА и направиха обреци.

¹⁵ Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм, и освен мен няма друг! Как се обърна в пустош, в обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне, ще помаха с ръката си.

⁷ А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, им каза: Рожби на усойница! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

²³ Тогава Иисус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа.²⁴ И се разнесе слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, обладани от демони, епилептици и парализирани; и ги изцели.

³¹ И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем?³² Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.³³ Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.³⁴ Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло.

¹⁸ Когато им говореше това, ето, един началник дойде, падна пред Него, и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и положи ръката Си на нея, и тя ще оживее!

¹ И като повика дванадесетте Си ученика, даде им власт над нечисти духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

⁸ Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, демони изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

⁸ Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, демони изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.⁹ Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,¹⁰ нито торба за път, нито две ризи, нито сандали, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.¹¹ И в който и да било град или село като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.

³⁴ Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч.³⁵ Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря – от майка й и снаха – от свекърва й;³⁶ и неприятели на човека ще бъдат домашните му.

⁴⁰ Който приема вас, Мен приема; и който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил.⁴¹ Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в името на праведник, награда на праведник ще получи.⁴² И който напои един от тези малките само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

³⁴ Рожби на усойница! Как можете да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

¹⁴ В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.¹⁵ Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“

⁵ Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, –⁶ той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед.⁷ Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:

⁹ А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното Име! Осанна във висините!

⁴¹ Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им.⁴² Иисус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: ?Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи“?⁴³ Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му.

³³ Змии! Рожби на усойница! Как ще избегнете осъждането на пъкъла?

³⁵ за да дойде върху вас всичката праведна кръв, пролята на земята – от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между храма и олтара.

²² Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос? Те всички казаха: Разпъни Го!

²⁵ А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни!

¹⁴ А след като Йоан беше предаден на властта, Иисус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:

³⁰ А тъщата на Симон лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея.³¹ Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и (начаса) треската я остави и тя им прислужваше.

¹² така че "гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)".

²³ и много Му се молеше, казвайки: Малката ми дъщеря е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

⁵ И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.

⁵⁴ И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха;⁵⁵ и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.⁵⁶ И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.

⁶ А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: "Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.

³² И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него.

¹⁷ А Иисус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, и не съзнавате? Още ли е закоравяло сърцето ви?¹⁸ Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

¹⁸ змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.

³⁰ Защото видяха очите ми спасението,³¹ което си приготвил пред лицето на всички народи;³² светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил.

³⁴ И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.

⁶ и всяко създание ще види Божието спасение.“

⁴⁰ И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него. А Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели.

¹ Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици

¹⁰ Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират.

¹ И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести.² И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.³ И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.

⁸ И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат.⁹ И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

¹⁹ Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди.

³⁰ В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.³¹ А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.³² Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.³³ Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,³⁴ приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.³⁵ А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.³⁶ Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците?³⁷ А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

⁵¹ Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, – казвам ви, – а по-скоро разделение.

² И Той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

⁴ Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора, които живеят в Ерусалим?

¹³ И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

⁶ И той побърза да слезе и Го прие с радост.⁷ И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне.⁸ А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.⁹ И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам.

²⁵ Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!²⁶ Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?²⁷ И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

⁴⁴ И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.⁴⁵ Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

¹⁴ И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,¹⁵ че всеки, който вярва в Него (да не погине, а) да има вечен живот.

³⁴ Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.

²⁴ Не съдете по вида, а съдете справедливо.

⁴⁰ Затова някои от множеството, като чуха тези думи, казваха: Наистина Този е Пророкът.⁴¹ Други казваха: Този е Христос. Но някои казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?⁴² Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от потомството на Давид и от градчето Витлеем, където е бил Давид?⁴³ И така възникна разцепление между народа за Него.⁴⁴ А някои от тях искаха да Го хванат, но никой не сложи ръце на Него.⁴⁵ Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите, които им казаха: Защо не Го доведохте?⁴⁶ Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така (като този Човек).⁴⁷ А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?⁴⁸ Някой от първенците или от фарисеите повярвал ли е в Него?⁴⁹ Но това простолюдие, което не знае закона, е проклето!⁵⁰ Никодим, който беше ходил при Него през нощта и който беше един от тях, им каза:⁵¹ Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере какво върши?⁵² Те в отговор му казаха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че няма пророк, който да се е издигнал от Галилея.⁵³ И всеки отиде у дома си.

¹ И когато минаваше, видя един човек, който беше сляп по рождение.² И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп?

¹³ взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!

³⁸ за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: ?Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“³⁹ Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:⁴⁰ ?Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“

¹⁸ А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха и се грееха. И Петър стоеше с тях и се грееше.

²³ И между братята се разнесе тази дума, че този ученик няма да умре. Иисус обаче не му каза, че няма да умре, а: Ако искам той да остане, докато дойда, теб какво ти е?

¹⁰ Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,

¹⁴ А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи.

¹⁰ нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.

²⁹ И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

³¹ И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

¹² И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;

¹⁵ така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

¹⁷ Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,

⁴² И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

⁹ Тогава се надигнаха някои от синагогата, наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия и спореха със Стефан.

¹⁴ защото го чухме да казва, че този Иисус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които ни е предал Мойсей.

¹² Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.

³⁵ А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус.

¹⁷ И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.¹⁸ И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти.

⁴⁰ А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.

⁴² И това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа.⁴³ А Петър остана дълго време в Йопия у някой си кожар Симон.

²⁵ И когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред краката му и се поклони.

²⁹ Затова дойдох, без да възразявам, веднага щом ме повикахте; и така, питам ви: по коя причина сте ме повикали?

³³ И така, аз веднага пратих до теб и ти добре направи, че дойде. Затова сега всички ние присъстваме тук, пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.

¹⁸ Като чуха това, те се успокоиха и славеха Бога, като казваха: И така, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.

²² А народът извика: Глас божи, а не човешки!

⁷ който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

²⁶ Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение.

³⁸ И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва прощаване на греховете;

⁴⁶ Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.⁴⁷ Защото така ни заповяда Господ: ?Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“⁴⁸ И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот.⁴⁹ И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област.⁵⁰ Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.

⁴ И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.

¹¹ А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!¹² И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.¹³ А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.

²⁷ И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.

⁵ Тогава станаха някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали, и казаха: Трябва да се обрязват и да им се поръча да пазят Мойсеевия закон.

¹⁴ Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях народ за Своето Име.

¹⁷ за да потърсят Господа останалите от хората и всичките народи, които се наричат с Името Ми,

¹⁰ И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.

²⁰ И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,²¹ и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.

² И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията,³ като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос.⁴ И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от видните жени.⁵ Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.⁶ Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,⁷ и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.

² където намери един юдеин на име Акила, роден в Понт и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всички юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

⁴ И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци и се стараеше да ги убеждава.

⁶ Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист; отсега ще отивам между езичниците.

⁶ Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист; отсега ще отивам между езичниците.⁷ И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който почиташе Бога и чиято къща беше до синагогата.⁸ А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

¹² А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се повдигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха:

²⁸ защото силно опровергаваше юдеите публично, като доказваше от Писанието, че Иисус е Христос.

¹ А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици.

⁸ И той влезе в синагогата и говореше дръзновено, и в продължение на три месеца разискваше и ги убеждаваше за неща, отнасящи се до Божието царство.

⁸ И той влезе в синагогата и говореше дръзновено, и в продължение на три месеца разискваше и ги убеждаваше за неща, отнасящи се до Божието царство.⁹ А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, а злословеха учението пред множеството, той се оттегли от тях и отдели учениците; и разискваше всеки ден в училището на Тиран.

¹¹ При това Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел,¹² така че дори когато носеха кърпи или престилки от неговото тяло на болните, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.

²¹ И като свърши това, Павел си постави за цел в Духа да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като каза: След като постоя там, трябва да видя и Рим.

⁶ А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

⁹ А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.¹⁰ Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.¹¹ И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.

²⁵ И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми.

⁴ И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим.⁵ И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме.

⁷ И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.⁸ А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него.

³³ Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.

³³ Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.³⁴ А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта.³⁵ А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата,³⁶ защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го!³⁷ И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки!³⁸ Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници?³⁹ А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.⁴⁰ И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки:

⁵ както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

²¹ Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците.

²⁴ хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него.²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?

³⁰ На следващия ден, като искаше да разбере със сигурност защо го обвиняваха юдеите, той го развърза и заповяда да се съберат главните свещеници и целият техен Синедрион, и доведе Павел долу, и го постави пред тях.

¹ И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.² А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.³ Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?⁴ А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?⁵ И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: ?Да не злословиш началника на народа си.“⁶ А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!

⁶ А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!⁷ И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели.⁸ Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете.⁹ И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?¹⁰ И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.¹¹ И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

¹¹ И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

²⁴ Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.

²⁹ и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон, нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.

³³ А конниците, като влязоха в Кесария, връчиха писмото на управителя и му представиха Павел.

⁵ понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес,⁶ който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,

¹⁰ А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

¹⁰ А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,¹¹ защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.¹² И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.¹³ И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.¹⁴ Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,

¹⁴ Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,¹⁵ и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.

¹⁵ и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.¹⁶ Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.

²² А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.²³ И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва.

² Тогава първосвещеникът и юдейските първенци подадоха при него жалба против Павел,

⁷ И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат,⁸ но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора съм извършил някакво престъпление.

⁸ но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора съм извършил някакво престъпление.

¹⁰ А Павел каза: Аз стоя пред императорското съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти много добре знаеш.

¹⁰ А Павел каза: Аз стоя пред императорското съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти много добре знаеш.¹¹ Защото, ако съм злодей и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде на тях. Отнасям се до императора!¹² Тогава Фест, след като обсъди въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до императора — при императора ще отидеш.

²¹ Но понеже Павел пожела да бъде оставен на решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при императора.

²⁵ Но аз намерих, че не е сторил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

⁵ Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най-строгата секта на нашата религия живеех като фарисей.⁶ А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите,

⁶ А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите,⁷ до което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощ и ден. Заради тази надежда, царю (Агрипа), ме обвиняват юдеите!

¹⁷ като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,¹⁸ да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.

²² Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго, освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане:²³ че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

²⁹ А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.

³¹ И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.³² А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.

³² А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.

³ На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.

⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.

¹³ И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит.

²⁶ Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

³¹ Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.

³⁹ И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.

⁴³ Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,⁴⁴ а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.

² А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено.

⁴ А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го оставя да живее.⁵ Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.

¹⁷ И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните,

²³ И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците.

²⁵ И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

³⁰ А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,³¹ като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.

⁷ до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос!⁸ Най-напред благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.⁹ Защото Бог, на когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам винаги в молитвите си,¹⁰ като се моля, ако може най-после сега да успея с Божията воля да дойда при вас.¹¹ Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за вашето утвърждаване,¹² тоест, за да се утеша заедно с вас, всеки чрез вярата, която е в другия – и вашата, и моята.¹³ И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи, но досега съм бил възпрепятстван.¹⁴ Имам дълг както към гърци, така и към варвари, както към мъдри, така и към неучени.

¹⁴ Имам дълг както към гърци, така и към варвари, както към мъдри, така и към неучени.¹⁵ И така, доколкото зависи от мен, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

¹⁴ понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,¹⁵ те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

²⁷ И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

³ Тогава какво? Ако някои бяха неверни, тяхната невярност ще унищожи ли Божията вярност?

²⁹ Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците също,³⁰ защото един е Бог, който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вяра.

¹¹ И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

⁴ Но какво му казва божественият отговор? – ?Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“⁵ Така и понастоящем има остатък, избран по благодат.⁶ Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).

⁸ както е писано: ?Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“⁹ И Давид казва: ?Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата,¹⁰ да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“¹¹ Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност.

¹⁹ Възлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: ?На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“²⁰ И така, ?ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“²¹ Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто.

⁸ И аз казвам, че Иисус Христос стана Служител на обрязаните заради Божията истина, за да утвърди обещанията, дадени на бащите,⁹ и заради това, народите да прославят Бога за милостта Му, както е писано: ?Затова ще Те хваля между народите и за Името Ти ще пея.“¹⁰ И пак казва: ?Ликувайте, народи, с Неговия народ!“¹¹ И пак: ?Хвалете Господа, всички народи! Да Го славословят всички народи!“¹² И пак Исая казва: ?Ще бъде Есеевият корен; и Този, който ще се издигне да владее над народите, на Него ще се надяват народите.“¹³ И нека Бог на надеждата ви изпълни с всякаква радост и мир във вярата, така че да се преумножава надеждата ви чрез силата на Светия Дух.¹⁴ И аз самият съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко познание и че можете да се наставлявате един друг.¹⁵ Но ви писах по-дръзко, за да ви напомня поради дадената ми от Бога благодат¹⁶ да бъда служител на Иисус Христос между езичниците, като свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.

²² Това ме е възпирало много пъти да дойда при вас.²³ Но сега, като нямам вече място за моето работене в тези области, и понеже от много години копнея да дойда при вас,²⁴ на отиването си в Испания ще дойда; защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се насладя донякъде на общуването с вас.

²⁴ на отиването си в Испания ще дойда; защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се насладя донякъде на общуването с вас.²⁵ А сега отивам в Ерусалим, за да послужа на светиите.²⁶ Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.²⁷ Благоволиха наистина, но са им и длъжници, защото, ако езичниците станаха участници заедно с тях в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.²⁸ И така, като свърша това и като им запечатам този плод, ще мина през вас за Испания.²⁹ И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от (благовестието на) Христос.

²⁰ А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви. Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас.

⁴ И така, относно яденето на идоложертвено: знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг Бог, освен Един.

¹⁹ защото е нужно да има и разделение между вас, за да се видят кои са одобрените между вас.

⁹ на друг — вяра чрез същия Дух, а пък на друг — изцелителни дарби чрез същия Дух,

²¹ И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими.²² Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими;

²⁸ И Бог е поставил някои в църквата — първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, после дарби на изцеление, помагания, управлявания, разни езици.

¹¹ И така, ако аз не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мен.

¹⁴ Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

⁴ за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.⁵ Защото ние не проповядваме себе си — а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.⁶ Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.

⁹ като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;

⁵ Защото и когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше спокойствие, а отвсякъде бяхме притеснени – отвън борби, отвътре страхове.⁶ Но Бог, който утешава смирените, ни утеши с идването на Тит.⁷ И не само с идването му, но и с утехата, с която той беше утешен чрез вас, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен, така че аз още повече се зарадвах.

² че макар и в голямо скръбно изпитание, пак изобилната им радост и дълбоката им беднотия направиха да преизобилства богатството на тяхната щедрост.³ Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според възможностите си и дори над възможностите си,⁴ като ни умоляваха с голяма настоятелност да приемем и техния дар и участие в служенето на светиите.⁵ И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и по Божията воля на нас.⁶ Така че помолихме Тит да довърши у вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

⁵ И така, намерих за необходимо да помоля братята да отидат при вас по-рано и да приготвят обещаното отпреди ваше дарение, за да бъде готово като дарение, а не като скъперничество.⁶ А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.⁷ Всеки да дава, както е решил в сърцето си, не с неохота и не от принуждение; защото Бог люби онзи, който дава на драго сърце.⁸ А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело,⁹ както е писано: ?Разпръсна щедро, даде на сиромасите; правдата Му трае до века.“¹⁰ А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще направи да изобилстват плодовете на вашата правда,¹¹ за да бъдете във всяко отношение богати за всякаква щедрост, която чрез нас произвежда благодарение на Бога.

²³ Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.

²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;

¹⁴ и вие не презряхте това, което беше изкушение за вас в плътта ми, и не се погнусихте от него, а ме приехте като Божи ангел, като Христос Иисус.

¹ Затова аз, Павел, съм затворник за Иисус Христос заради вас, езичниците,

¹ И така, аз, затворникът в Господа, ви моля да живеете достойно за званието, на което бяхте призовани,

¹⁹ и за мен, за да ми се даде слово, когато отворя устата си, с дръзновение да известявам тайната на благовестието,²⁰ за което съм посланик в окови, така че да говоря за него дръзновено, както подобава да говоря.

²⁰ за което съм посланик в окови, така че да говоря за него дръзновено, както подобава да говоря.

¹³ така че моите окови за Христос станаха известни на цялата претория и на всички други;¹⁴ и повечето от братята, доверявайки се на Господа благодарение на моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх.

¹¹ Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм.¹² Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; навсякъде и във всичко съм посветен в тайната да мога да живея и сит, и гладен, и в изобилие, и в оскъдност.

¹⁹ И моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своите богатства в слава в Христос Иисус.

¹¹ където няма грък или юдеин, обрязан или необрязан, варварин, скит, роб или свободен, а Христос е всичко и във всичко.

³ Молете се също и за нас – Бог да ни отвори врата за словото, за да говоря тайната на Христос, за която аз съм и в окови,⁴ да я изявя така, както трябва да говоря.

¹⁸ Поздрава пиша аз, Павел, със собствената си ръка. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с вас. (Амин.)

⁶ нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли,

⁷ тогава ние, братя, при цялата наша нужда и скръб, се утешихме за вас поради вашата вяра;

³ Почитай вдовиците, които наистина са вдовици.⁴ Но ако някоя вдовица има деца или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си, защото това е угодно пред Бога.

¹⁷ Нека старейшините, които управляват добре, да се удостояват с двойна почит – особено онези, които се трудят в словото и поучението;¹⁸ защото Писанието казва: ?Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“; и: ?Работникът заслужава заплатата си.“

¹⁰ но която сега откри чрез явяването на нашия Спасител Христос Иисус, който унищожи смъртта и извади на светлина живота и нетлението чрез благовестието,

⁹ за което страдам дотам, че съм в окови като злодей; но Божието слово не е вързано.

¹⁷ Но Господ беше с мен и ме укрепи, за да се оповести напълно посланието чрез мен и да чуят всички езичници; и аз бях избавен от лъвови уста.

² и до сестра Апфия, и до нашия сподвижник Архип, и до църквата в твоя дом:

¹⁰ Моля те за моето дете Онисим, когото родих в оковите си,

¹³ Аз бих желал да го задържа при себе си, за да ми служи вместо теб в оковите за благовестието,

² Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.³ Помнете затворените, като че заедно с тях сте затворени, страдащите, понеже и самите вие сте в тяло.

¹⁴ Болен ли е някой от вас, нека повика старейшините на църквата и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното Име.¹⁵ И молитвата на вярата ще избави страдащия и Господ ще го повдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят.¹⁶ И така, изповядвайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Много може молитвата на праведния в действието си.

¹² да живеете благоприлично между езичниците, така че за каквото ви хулят като злосторници, да могат чрез добрите ви дела, които виждат, да прославят Бога в деня на посещението.

²² който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му;²³ който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо;

¹⁶ като имате чиста съвест, така че във всичко, в което ви одумват като злосторници, да се посрамят онези, които клеветят доброто ви поведение в Христос.

¹⁴ Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото Име, защото Духът на славата и на Бога почива на вас; (откъм тях се хули, а откъм вас се прославя).¹⁵ Но нека никой от вас не страда като убиец или крадец, или злодей, или като такъв, който се бърка в чужди работи.¹⁶ Но ако страда някой като християнин, да не се срамува, а да слави Бога с това име.

²¹ защото никога не е идвало пророчество по волята на човека, а (светите) Божии хора са говорили, движени от Светия Дух.

⁶ които свидетелстваха за твоята любов пред църквата. Добре ще направиш да ги изпратиш по начин, който е достоен за Бога,⁷ защото за Христовото Име излязоха, без да вземат нещо от езичниците.⁸ Ние обаче сме длъжни да приемаме такива, за да ставаме съработници за истината.

³ И от дима излязоха скакалци по земята; и им се даде власт, като властта, която имат земните скорпиони.⁴ И им се каза да не повреждат тревата по земята, нито някое зелено растение, нито някое дърво, а само такива хора, които нямат Божия печат на челата си.

⁹ Тук е нужен разум, който има мъдрост: седемте глави са седем хълма, на които седи жената.

¹⁸ И жената, която видя, е големият град, който царува над земните царе.

⁸ А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт.