Acts 25:11 Cross References - Bulgarian

¹¹ Защото, ако съм злодей и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде на тях. Отнасям се до императора!

²² Бог на боговете, ГОСПОД, Бог на боговете, ГОСПОД — Той знае и нека узнае и Израил: ако сме сторили това в бунт или в измяна срещу ГОСПОДА, то не ни спасявай днес!

³ Ето ме, свидетелствайте против мен пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: На кого съм взел говедото или на кого съм взел магарето, или кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него? Ще ви го върна!⁴ А те казаха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.⁵ И той им каза: ГОСПОД е свидетел против вас и Неговият помазаник е свидетел днес, че не сте намерили нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.

¹ Тогава Давид си каза в сърцето си: Явно е, че някой ден ще загина от ръката на Саул. Няма по-добро за мен, отколкото по-скоро да избягам в земята на филистимците. Тогава Саул ще се откаже вече да ме търси по всичките области на Израил и ще се избавя от ръката му.

²¹ ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

³⁸ Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,³⁹ ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;⁴⁰ тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

³ ГОСПОДИ, Боже мой, ако съм сторил това, ако има в ръцете ми беззаконие,⁴ ако съм въздал зло на онзи, който е бил в мир с мен, или съм ограбил онзи, който без причина ме е притеснявал,⁵ нека врагът преследва душата ми и я стигне, нека стъпче в земята живота ми и свали славата ми във пръстта. (Села.)

³⁷ Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

¹⁴ Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион каза на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о, юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя,

²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?

¹⁰ А Павел каза: Аз стоя пред императорското съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти много добре знаеш.

²¹ Но понеже Павел пожела да бъде оставен на решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при императора.

²⁵ Но аз намерих, че не е сторил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

³² А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.

¹⁹ Но понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да се отнеса до императора, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

¹⁵ които убиха и Господ Иисус, и пророците и прогониха и нас, и на Бога не угаждат, и на всички хора се противопоставят,