Psalms 66:1-119:176 (По слав. 65) За първия певец. Песен. Псалм. Възкликнете към Бога, цяла земя!

Bulgarian⁽ⁱ⁾ ¹ (По слав. 65) За първия певец. Песен. Псалм. Възкликнете към Бога, цяла земя! ² Възпейте славата на Името Му, направете славна възхвалата Му! ³ Кажете на Бога: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила враговете Ти ще Ти се покорят лицемерно. ⁴ Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, ще възпява Името Ти. (Села.) ⁵ Елате и вижте великите Божии дела — страшен е в делата Си към човешките синове. ⁶ Той превърна морето в суша, те преминаха пеша през реката — там се развеселихме в Него. ⁷ Той владее с мощта Си до века, очите Му наблюдават народите — бунтовниците да не се издигат. (Села.) ⁸ Благославяйте нашия Бог, вие, народи, и направете да се чуе гласът на възхвалата Му — ⁹ Той, който съхранява душата ни в живот и не оставя да се поклатят краката ни. ¹⁰ Защото Ти, Боже, си ни изпитал, пречистил си ни, както се пречиства сребро. ¹¹ Довел си ни в мрежата, сложил си тежък товар на хълбоците ни, ¹² направил си хора да яздят на главите ни. Преминахме през огън и вода, но Ти ни изведе в изобилие. ¹³ Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, ще Ти изпълня обещанията си, ¹⁴ които устните ми произнесоха и устата ми изговориха, когато бях в беда. ¹⁵ Ще Ти принеса всеизгаряния от угоени животни с благоуханието на овни, ще принеса говеда и козли. (Села.) ¹⁶ Елате и слушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще разкажа какво е сторил за душата ми. ¹⁷ Към Него извиках с устата си и езикът ми Го възвиси. ¹⁸ Ако в сърцето си зачитах нечестието, Господ не би послушал. ¹⁹ Но Бог наистина послуша, обърна внимание на гласа на молитвата ми. ²⁰ Благословен да е Бог, който не отхвърли молитвата ми и не оттегли от мен милостта Си!⁶⁷ ¹ (По слав. 66) За първия певец. На струнни инструменти. Псалм. Песен. Бог да бъде милостив към нас и да ни благослови, да възсияе с лицето Си над нас, (Села.) ² за да се познае на земята Твоят път, Твоето спасение — сред всичките народи! ³ Да Те възпяват народите, Боже, да Те възпяват всичките народи! ⁴ Да се радват и ликуват племената, защото ще съдиш в правота народите и ще управляваш племената на земята. (Села). ⁵ Да Те възпяват народите, Боже, да Те възпяват всичките народи! ⁶ Земята дава плода си, Бог, нашият Бог, ще ни благослови. ⁷ Бог ще ни благослови и ще се боят от Него всички земни краища.⁶⁸ ¹ (По слав. 47) За първия певец. Псалм на Давид. Песен. Да стане Бог, да се разпръснат враговете Му; да бягат пред лицето Му онези, които Го мразят! ² Както се издухва дим, така ще ги издухаш, както восък се топи пред огъня, така ще погинат безбожните от Божието присъствие. ³ А праведните ще се веселят, ще ликуват пред Божието присъствие и ще ликуват в радост. ⁴ Пейте на Бога, пейте псалми на Името Му, направете път за Онзи, който се вози през пустините — ГОСПОД е Името Му — и ликувайте пред Него! ⁵ Отец на сираците и съдия на вдовиците е Бог в Своето свято обиталище. ⁶ Бог настанява в дом самотните, извежда в изобилие затворените, а бунтовниците живеят в суха земя. ⁷ Боже, когато Ти излезе пред народа Си, когато Ти крачеше през пустинята, (Села.) ⁸ земята се потресе и небесата закапаха от Божието присъствие, разтресе се самата планина Синай от присъствието на Бога, Израилевия Бог. ⁹ Боже, Ти изпрати изобилен дъжд; укрепи наследството Си в слабостта му. ¹⁰ Твоите живи обитаваха в него; Ти, Боже, си се погрижил в благостта Си за бедния. ¹¹ Господ каза слово: Вестителки на победа — голямо множество! ¹² Царе на войски бягат ли, бягат, а на мястото на дома се дели плячка! ¹³ Ще лежите ли сред кошарите, когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро и перата й — със жълто злато? ¹⁴ Когато Всемогъщият разпръсваше царе в тази земя, на Салмон валеше сняг. ¹⁵ Божия планина е планината Васан; планина с много върхове е планината Васан. ¹⁶ Защо гледате със завист, вие планини с много върхове, към планината, която Бог е пожелал за Свое обиталище? Да, ГОСПОД ще обитава там вечно. ¹⁷ Божиите колесници са безбройни, Господ е сред тях като в Синай, в светилището. ¹⁸ Ти възлезе нависоко, плени плен, прие в дар хора, дори непокорните, така че ГОСПОД Бог да обитава между тях. ¹⁹ Благословен да е Господ, който всеки ден носи товара ни! Бог е нашето спасение. (Села.) ²⁰ Бог е за нас Бог на спасителни дела, и при Господ БОГ са изходните пътища от смъртта. ²¹ Бог ще разбие главата на враговете Си, косматото теме на онзи, който ходи в престъпленията си. ²² Господ каза: Ще ги върна от Васан, ще ги върна от морските дълбини, ²³ за да изкъпеш крака си във кръв и езикът на кучетата ти да има дял от враговете ти. ²⁴ Видяха шествията Ти, Боже, шествията на моя Бог, моя Цар, в светилището. ²⁵ Отпред вървяха певците, след тях — свирещите с инструменти, сред девойките, биещи тъпанчета. ²⁶ Благославяйте Бога, Господа, в събранията; вие, които сте от извора на Израил. ²⁷ Там е Вениамин, най-малкият, техният владетел, първенците на Юда, дружината им, първенците на Завулон, първенците на Нефталим. ²⁸ Твоят Бог е заповядал силата ти. Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас! ²⁹ За храма Ти в Ерусалим царе ще Ти донасят дарове. ³⁰ Смъмри зверовете на тръстиката, стадата от бикове с телетата на народите — с покорност да принесат сребърни плочи. Разпръсни народите, които се радват на война. ³¹ Ще дойдат големци от Египет, Етиопия бързо ще протегне ръцете си към Бога. ³² Пейте на Бога, земни царства, пейте псалми на Господа, (Села.) ³³ на Него, който се носи на небето на небесата, което е от вечността, ето, Той издава гласа Си, мощен глас. ³⁴ Признайте силата на Бога! Превъзходството Му е над Израил и в облаците — силата Му. ³⁵ Страшен си, Боже, от светилищата Си, Израилевият Бог е, който дава сила и мощ на народа Си. Благословен да е Бог!⁶⁹ ¹ (По слав. 68) За първия певец. По музиката на Кремовете. Псалм на Давид. Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми! ² Потънах в дълбока тиня, където няма твърда основа, навлязох в дълбоки води и приливът ме потапя. ³ Изнемогвам от викането си, гърлото ми е пресъхнало, очите ми чезнат, докато чакам своя Бог. ⁴ Тези, които ме мразят без причина, са повече от космите на главата ми; могъщи са тези, които искат да ме погубят, които несправедливо са мои врагове; тогава трябва да върна това, което не съм откраднал. ⁵ Боже, Ти знаеш безумието ми и прегрешенията ми не са скрити от Теб. ⁶ Нека не се посрамят заради мен онези, които Те чакат, Господи, БОЖЕ на Войнствата! Нека не се опозорят заради мен онези, които Те търсят, Боже на Израил! ⁷ Защото заради Теб понесох присмех, срам покри лицето ми. ⁸ Отчуждих се от братята си и чужденец станах за синовете на майка си, ⁹ защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Теб, паднаха върху мен. ¹⁰ Плачех и изнурявах душата си с пост, но това ми стана за укор. ¹¹ Облякох вретище за дреха и станах им за поговорка. ¹² За мен говорят седящите в портата и аз съм в песните на пияниците. ¹³ Но аз към Теб отправям молитвата си, ГОСПОДИ, в благоприятно време. Боже, според голямата Си милост ме послушай, според верността на Своето спасение! ¹⁴ Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбините на водите! ¹⁵ Да не ме завлече водният поток, нито да ме погълне бездната и да не затвори ровът устата си над мен. ¹⁶ Чуй ме, ГОСПОДИ, защото е блага милостта Ти, обърни се към мен според множеството на Своите милости ¹⁷ и не скривай лицето Си от слугата Си, понеже съм в беда — послушай ме бързо! ¹⁸ Приближи се при душата ми и я изкупи, изкупи ме поради враговете ми! ¹⁹ Ти знаеш моя укор, моя срам и моя позор; всичките мои противници са пред Теб. ²⁰ Укор съкруши сърцето ми и страдам, чаках да ме пожали някой, но нямаше никой; и чаках утешители, но не намерих никакви. ²¹ Дадоха ми и жлъчка за храна и в жаждата ми с оцет ме напоиха. ²² Трапезата им пред тях нека стане примка и вместо благоденствие — клопка! ²³ Нека се помрачат очите им, за да не виждат, и направи хълбоците им постоянно да треперят! ²⁴ Излей върху тях яростта Си и нека ги застигне пламъкът на Твоя гняв! ²⁵ Жилището им нека запустее и в шатрите им нека никой не живее! ²⁶ Защото те преследват онзи, когото Ти си поразил, и разказват за болката на Твоите ранени. ²⁷ Прибави вина върху вината им и нека не влязат в Твоята правда! ²⁸ Нека се заличат от книгата на живота и нека не се запишат с праведните! ²⁹ А аз съм окаян и наскърбен — нека Твоето спасение, Боже, ме възвиши. ³⁰ Ще хваля Името на Бога с песен и ще Го възвелича с благодарение. ³¹ И това ще се хареса на ГОСПОДА повече от бик или от юнец с рога и раздвоени копита. ³² Смирените ще видят и ще се зарадват; и вие, които търсите Бога, сърцето ви ще живее, ³³ защото ГОСПОД слуша изпадналите в нужда и не презира затворниците Си. ³⁴ Нека Го хвалят небето и земята, моретата и всичко, което се движи в тях! ³⁵ Защото Бог ще спаси Сион и ще съгради градовете на Юда; и ще живеят там, и ще го притежават. ³⁶ И потомството на слугите Му ще го наследи и онези, които обичат Името Му, ще живеят в него.⁷⁰ ¹ (По слав. 69) За първия певец. Псалм на Давид. За възпоменание. Боже, побързай да ме избавиш, ГОСПОДИ — да ми помогнеш! ² Нека се посрамят и унижат онези, които търсят живота ми! Нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на нещастието ми! ³ Нека се обърнат назад поради срама си онези, които казват: Охо-хо! ⁴ Нека се радват и се веселят в Теб всички, които Те търсят; които обичат Твоето спасение, нека винаги казват: Да се величае Бог! ⁵ А аз съм сиромах и беден — Боже, побързай при мен! Помощ моя и мой спасител си Ти, ГОСПОДИ, не се бави!⁷¹ ¹ (По слав. 70) На Теб, ГОСПОДИ, се уповавам, нека не се посрамя до века! ² Избави ме в правдата Си и освободи ме; приклони към мен ухото Си и ме спаси. ³ Бъди ми канара за жилище, където мога винаги да идвам. Ти си заповядал моето спасение, защото Ти си скалата ми и крепостта ми. ⁴ Избави ме, Боже мой, от ръката на безбожния, от ръката на неправедния и насилника. ⁵ Защото Ти си моята надежда, Господи, БОЖЕ, упованието ми от младостта ми. ⁶ На Теб се облегнах от раждането си, откакто Ти ме извади от утробата на майка ми; възхвалата ми е винаги за Теб. ⁷ Станал съм чудовищен за мнозина, но Ти си моето здраво убежище. ⁸ Устата ми е пълна с Твоята възхвала и с Твоята слава — цял ден. ⁹ Не ме отхвърляй във времето на старостта, не ме оставяй, когато силата ми чезне. ¹⁰ Защото враговете ми говорят против мен и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си. ¹¹ Казват: Бог го е оставил, гонете го и хванете, защото няма кой да го избави. ¹² Боже, не се отдалечавай от мен! Боже мой, побързай да ми помогнеш! ¹³ Нека се посрамят и довършат противниците на душата ми; нека се покрият с укор и позор онези, които търсят злото ми. ¹⁴ Но аз ще се надявам постоянно и ще умножавам цялата Твоя хвала. ¹⁵ Устата ми ще разказва Твоята правда и цял ден — Твоето спасение, защото не зная техния брой. ¹⁶ Ще дойда с мощните дела на Господ БОГ; ще споменавам Твоята правда, само Твоята. ¹⁷ Боже, Ти си ме учил от младостта ми; и досега разгласявам Твоите чудни дела. ¹⁸ И даже до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещото поколение, мощта Ти — на всички, които ще дойдат. ¹⁹ И правдата Ти, Боже, е превъзвишена. Ти, който си извършил велики дела — Боже, кой е като Теб? ²⁰ Ти, който си ни показал големи и тежки беди, пак ще ни съживиш и пак ще ни извадиш от дълбините на земята. ²¹ Ще умножиш величието ми и ще се обърнеш да ме утешиш. ²² И аз ще Те славословя с арфа — Твоята вярност, Боже мой. На Теб, Свети Израилев, ще пея псалми с арфа. ²³ Ще ликуват устните ми, когато Ти пея псалми, и душата ми, която си изкупил. ²⁴ И езикът ми ще говори за Твоята правда цял ден, защото се посрамиха, защото се унижиха онези, които търсят злото ми.⁷² ¹ (По слав. 71) Псалм на Соломон. Боже, дай на царя правосъдието Си и правдата Си — на царския син, ² за да съди Твоя народ с правда и страдащите Ти — с правосъдие. ³ Планините ще донесат мир на народа и хълмовете — мир чрез правда. ⁴ Той ще донесе правосъдие на страдащите на народа, ще спаси синовете на сиромасите и ще смаже потисника. ⁵ Ще Ти се боят, докато грее слънцето и докато свети луната, през всички поколения. ⁶ Той ще слезе като дъжд върху окосената ливада, като дъждове, които напояват земята. ⁷ В неговите дни праведният ще процъфтява и ще има изобилие от мир, докато луната престане да съществува. ⁸ И той ще владее от море до море, и от реката до краищата на земята. ⁹ Пред него ще се поклонят жителите на пустинята и враговете му ще лижат пръстта. ¹⁰ Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци, царете на Сава и Сева ще принесат дарове. ¹¹ Да! Всички царе ще се поклонят пред него, всичките народи ще му служат. ¹² Защото той ще избави сиромаха, когато вика, също и бедния, и безпомощния. ¹³ Ще се смили над слабия и сиромаха и ще спаси душите на сиромасите. ¹⁴ Ще изкупи душата им от гнет и насилие и кръвта им ще бъде скъпоценна в очите му. ¹⁵ И ще живее, и ще му се даде савското злато; и постоянно ще се издига молитва за него и цял ден ще го благославят. ¹⁶ Изобилие от жито ще има в земята, на върха на планините; плодът му ще се люлее като Ливан и жителите на града ще процъфтяват като земната трева. ¹⁷ Името му ще пребъдва вечно, името му ще пребъдва, докато е слънцето. И в Него ще се благославят, блажен ще го наричат всичките народи. ¹⁸ Благословен да е ГОСПОД Бог, Богът на Израил, който единствен върши чудеса! ¹⁹ И благословено да бъде Неговото славно Име до века! И нека цялата земя се изпълни с Неговата слава! Амин и амин. ²⁰ Свършиха се молитвите на Давид, сина на Есей.⁷³ ¹ (По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце. ² А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха, ³ защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните, ⁴ защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено. ⁵ Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора, ⁶ затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха. ⁷ Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат. ⁸ Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво. ⁹ Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята. ¹⁰ Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях. ¹¹ И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния? ¹² Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство! ¹³ Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си, ¹⁴ защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин. ¹⁵ Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти. ¹⁶ Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми, ¹⁷ докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край. ¹⁸ Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини. ¹⁹ Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас. ²⁰ Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им. ²¹ Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре, ²² толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб. ²³ И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми. ²⁴ Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава. ²⁵ Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб. ²⁶ Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века. ²⁷ Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство. ²⁸ Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!⁷⁴ ¹ (По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти? ² Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал. ³ Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището. ⁴ Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа. ⁵ Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора. ⁶ И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове. ⁷ Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята. ⁸ Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята. ⁹ Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това. ¹⁰ Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти? ¹¹ Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край! ¹² А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята. ¹³ Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите, ¹⁴ Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето. ¹⁵ Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки. ¹⁶ Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето. ¹⁷ Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима. ¹⁸ Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име. ¹⁹ Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи! ²⁰ Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието. ²¹ Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име! ²² Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден. ²³ Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.⁷⁵ ¹ (По слав. 74) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Псалм на Асаф. Песен. Славословим Те, Боже, славословим! Името Ти е близо, проповядват се чудните Твои дела. ² Когато достигна определеното време, Аз ще съдя с правота. ³ Разтопи се земята и всичките й жители; Аз утвърждавам стълбовете й. (Села.) ⁴ Казах на гордите: Не се гордейте! — и на безбожните: Не надигайте рог! ⁵ Не надигайте високо рога си, не говорете с корав врат! ⁶ Защото нито от изток, нито от запад, нито от юг идва извисяването; ⁷ а Бог е съдията — Той снижава този, а онзи въздига; ⁸ защото в ръката на ГОСПОДА има чаша с руйно, подправено вино, Той налива от нея. Да, и дрождите му трябва да изсърбат, трябва да изпият всичките безбожни на земята. ⁹ А аз — аз ще разгласявам до века, ще пея псалми на Бога на Яков. ¹⁰ И ще отсека всичките рогове на безбожните, а роговете на праведните ще се издигнат.⁷⁶ ¹ (По слав. 75) За първия певец. На струнни инструменти. Псалм на Асаф. Песен. Познат е Бог в Юда, велико е Името Му в Израил. ² В Салим е шатърът Му и обиталището Му — в Сион. ³ Там Той счупи огнените стрели на лъка, щита и меча и оръжията на битката. (Села.) ⁴ Светъл си и славен повече от планините с плячка. ⁵ Храбрите бяха ограбени, заспаха своя сън и никой от силните мъже не намери как да използва ръцете си. ⁶ При Твоето смъмряне, Боже на Яков, потънаха в дълбок сън и колесница, и кон. ⁷ Ти, Ти си страшен и кой може да устои пред Теб, щом се разгневиш? ⁸ Направил си да се чуе съдът от небето; земята се уплаши и притихна, ⁹ когато Бог стана за съд, за да спаси всичките смирени на земята. (Села.) ¹⁰ Защото дори човешката ярост ще Те хвали; с остатъка от яростта ще се препашеш. ¹¹ Обричайте се на ГОСПОДА, своя Бог, и изпълнявайте обещанията си, всички, които сте около Него! Принасяйте дарове на Страшния! ¹² Той укротява духа на князете, страшен е за земните царе.⁷⁷ ¹ (По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе. ² В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши. ³ Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.) ⁴ Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам. ⁵ Размислих за дните на древността, за годините на старите времена. ⁶ Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва. ⁷ Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение? ⁸ Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение? ⁹ Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.) ¹⁰ Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила. ¹¹ Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността. ¹² Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти. ¹³ Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог? ¹⁴ Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите. ¹⁵ Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.) ¹⁶ Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха. ¹⁷ Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо. ¹⁸ Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати. ¹⁹ Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават. ²⁰ Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.⁷⁸ ¹ (По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! ² Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. ³ Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, ⁴ няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. ⁵ Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, ⁶ за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове; ⁷ и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, ⁸ и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. ⁹ Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. ¹⁰ Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, ¹¹ и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. ¹² Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. ¹³ Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. ¹⁴ И ги води през деня със облак а през цялата нощ — с огнена светлина. ¹⁵ Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. ¹⁶ Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. ¹⁷ Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята. ¹⁸ Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. ¹⁹ И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? ²⁰ Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? ²¹ Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, ²² защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. ²³ Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, ²⁴ и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито. ²⁵ Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. ²⁶ Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. ²⁷ Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, ²⁸ направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. ²⁹ И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. ³⁰ Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, ³¹ и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил. ³² И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. ³³ Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им — в ужас. ³⁴ Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. ³⁵ И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. ³⁶ Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, ³⁷ защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. ³⁸ Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, ³⁹ защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. ⁴⁰ Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя! ⁴¹ Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! ⁴² Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, ⁴³ когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан. ⁴⁴ Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. ⁴⁵ Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. ⁴⁶ Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им — на скакалеца. ⁴⁷ Порази лозята им с град и черниците им — със слана. ⁴⁸ Предаде и добитъка им на град и стадата им — на мълнии. ⁴⁹ Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото. ⁵⁰ Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. ⁵¹ Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. ⁵² А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. ⁵³ Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. ⁵⁴ Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила. ⁵⁵ Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. ⁵⁶ Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му, ⁵⁷ а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. ⁵⁸ И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. ⁵⁹ Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, ⁶⁰ и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, ⁶¹ и предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага. ⁶² Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. ⁶³ Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. ⁶⁴ Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. ⁶⁵ Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. ⁶⁶ И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. ⁶⁷ И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; ⁶⁸ а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. ⁶⁹ Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. ⁷⁰ Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; ⁷¹ доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. ⁷² И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.⁷⁹ ¹ (По слав. 78) Псалм на Асаф. Боже, езичниците дойдоха в наследството Ти, оскверниха светия Ти храм, превърнаха Ерусалим в развалини! ² Труповете на слугите Ти дадоха за храна на небесните птици, плътта на светиите Ти — на земните зверове. ³ Изляха кръвта им като вода около Ерусалим и нямаше кой да ги погребва. ⁴ Станахме за присмех на съседите си, за подигравка и посмешище на околните си. ⁵ Докога, ГОСПОДИ? Ще се гневиш ли навеки? Ще гори ли ревността Ти като огън? ⁶ Излей яростта Си върху езичниците, които не Те познават, и върху царствата, които не призовават Името Ти, ⁷ защото изпоядоха Яков и опустошиха жилището му. ⁸ Не си спомняй против нас беззаконията на предците ни; нека бързо ни срещнат благите Ти милости, защото много отслабнахме. ⁹ Помогни ни, Боже на спасението ни, заради славата на Името Си; избави ни и прости греховете ни заради Името Си! ¹⁰ Защо да кажат езичниците: Къде е техният Бог? Нека се знае пред очите ни между езичниците отмъщението за пролятата кръв на слугите Ти! ¹¹ Нека дойде пред Теб стенанието на затворника; според величието на силата Си запази обречените на смърт! ¹² И върни на съседите ни седмократно в пазвата им присмеха им, с който Ти се присмяха, Господи. ¹³ А ние — Твой народ и овце на Твоето пасбище — ще Те възхваляваме до века, ще разгласяваме Твоята хвала на всички поколения.⁸⁰ ¹ (По слав. 79) За първия певец. По музиката на Кремовете. Свидетелство на Асаф. Псалм. Послушай, Пастирю на Израил! Ти, който водиш Йосиф като стадо, Ти, който седиш на престол над херувимите, възсияй! ² Пред Ефрем и Вениамин, и Манасия издигни силата Си и ела да ни спасиш! ³ Възвърни ни, Боже, възсияй с лицето Си и ще се спасим! ⁴ ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, докога ще се гневиш против молитвата на народа Си? ⁵ Храниш ги с хляб от сълзи и със сълзи изобилно ги поиш. ⁶ НапрЁви ни причина за вражда за нашите съседи и враговете ни се смеят помежду си. ⁷ Възвърни ни, Боже на Войнствата, възсияй с лицето Си, и ще се спасим! ⁸ Извадил си лоза от Египет, изгонил си езичниците и си я насадил. ⁹ Приготвил си място за нея, вкоренил си я и тя изпълни земята. ¹⁰ Планините се покриха със сянката й и клоните й станаха като Божиите кедри. ¹¹ Тя простря клоните си до морето и филизите си — до реката. ¹² Защо си съборил плетищата й, за да я берат всички, които минават по пътя? ¹³ Глиганът от гората я опустошава и полските зверове я изпояждат. ¹⁴ Боже на Войнствата, молим Те, върни се, погледни от небето и виж, и посети тази лоза ¹⁵ и защити това, което е насадила десницата Ти, и сина, който си направил силен за Себе Си! ¹⁶ Изгорена е с огън, отсечена е. Погиват при намръщването на лицето Ти. ¹⁷ Нека ръката Ти бъде върху мъжа на десницата Ти, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си. ¹⁸ Тогава ние няма да се отвърнем от Теб, съживи ни и ще призовем Името Ти. ¹⁹ Възвърни ни, ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, възсияй с лицето Си, и ще се спасим!⁸¹ ¹ (По слав. 80) За първия певец. По Гитит. Псалм на Асаф. Пейте радостно на Бога, нашата сила, извикайте радостно към Бога на Яков! ² Запейте песен и ударете тъпанчето, благозвучната арфа заедно с лирата! ³ Затръбете с тръбата при новолуние, при пълнолуние, в деня на нашия празник. ⁴ Защото това е наредба за Израил, закон на Бога на Яков. ⁵ Той го постанови като свидетелство в Йосиф, когато излезе против египетската земя, където чух език, който не познавах. ⁶ Облекчих рамото му от товара, ръцете му се освободиха от коша. ⁷ Ти извика в скръбта си, и Аз те избавих, отговорих ти с тайнствения глас на гърма, изпитах те при водите на Мерива. (Села.) ⁸ Слушайте, народе Мой, и ще засвидетелствам против вас! Израилю, ако Ме послушаш, ⁹ да няма сред теб чужд бог, да не се покланяш на някой чужд бог — ¹⁰ Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който те изведе от египетската земя — отвори широко устата си, и ще я напълня. ¹¹ Но народът Ми не послуша гласа Ми, Израил не Ме искаше. ¹² Затова ги предадох на упорството на сърцето им, ходиха по своите си намерения. ¹³ О, да беше Ме послушал народът Ми, да беше ходил Израил в пътищата Ми! ¹⁴ Скоро бих покорил враговете им и бих обърнал ръката Си срещу противниците им. ¹⁵ Онези, които мразят ГОСПОДА, биха се престрували на покорни пред Него, а тяхното време би траело до века. ¹⁶ С най-тлъстата пшеница би ги хранил и с мед от скалата бих те наситил.⁸² ¹ (По слав. 81) Псалм на Асаф. Бог стои в Божието събрание, съди сред владетелите. ² Докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към безбожните? (Села.) ³ Съдете право сиромаха и сирачето, отдайте справедливост на наскърбения и бедния. ⁴ Избавяйте сиромаха и нуждаещия се, освобождавайте ги от ръката на безбожните! ⁵ Те не знаят и не разбират, лутат се в тъмнина. Всичките основи на земята се клатят. ⁶ Аз казах: Богове сте вие, синове на Всевишния сте всички! ⁷ Но като човек ще умрете и ще паднете като един от князете. ⁸ Стани, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи!⁸³ ¹ (По слав. 82) Песен. Псалм на Асаф. Боже, недей мълча, не замлъквай, не бъди безмълвен, Боже! ² Защото, ето, враговете Ти вилнеят и онези, които Те мразят, надигнаха глава. ³ Правят коварни планове против Твоя народ и се наговарят против скритите в Теб. ⁴ Казаха: Елате да ги изтребим като народ, за да не се споменава вече името на Израил! ⁵ Защото единодушно се наговориха, направиха съюз против Теб — ⁶ шатрите на Едом и исмаиляните, Моав и агаряните, ⁷ Гевал и Амон, и Амалик, филистимците с жителите на Тир; ⁸ и Асирия се присъедини към тях, станаха помощници на Лотовите синове. (Села.) ⁹ Постъпи с тях както с Мадиам, както със Сисара, както с Явин при потока Кисон, ¹⁰ които загинаха при Ендор, станаха тор на земята! ¹¹ Направи благородните им като Орив и Зив, да, всичките им князе — като Зевей и Салмана, ¹² които казаха: Нека си присвоим Божиите жилища. ¹³ Боже мой, направи ги като праха във вихрушката, като плява пред вятъра! ¹⁴ Както огън изгаря дърветата и както пламък запалва планините, ¹⁵ така ги гонй с урагана Си и ги уплаши с бурята Си! ¹⁶ Покрий лицата им с позор, за да потърсят Името Ти, ГОСПОДИ! ¹⁷ Нека се посрамят и ужасят навеки, нека се покрият със срам и погинат; ¹⁸ за да познаят, че Ти, чието Име е ГОСПОД, единствен си Всевишният над цялата земя!⁸⁴ ¹ (По слав. 83) За първия певец. По Гитит. Псалм на Кореевите синове. Колко прекрасни са Твоите обиталища, ГОСПОДИ на Войнствата! ² Душата ми копнее, дори примира за ГОСПОДНИТЕ дворове; сърцето ми и плътта ми радостно викат към живия Бог. ³ Дори врабчето си е намерило дом и лястовицата — гнездо за себе си, където да слага пилетата си, при Твоите олтари, ГОСПОДИ на Войнствата, Царю мой и Боже мой! ⁴ Блажени онези, които живеят в Твоя дом, те винаги ще Те хвалят. (Села.) ⁵ Блажен човекът, чиято сила е в Теб; в сърцето им са Твоите пътища. ⁶ Минавайки през долината на плача, те я превръщат в място на извори и ранният дъжд я покрива с благословения. ⁷ Те отиват от сила в сила, всеки от тях се явява пред Бога в Сион. ⁸ ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, чуй молитвата ми! Послушай, Боже на Яков! (Села.) ⁹ Виж, Боже, щите наш, и погледни на лицето на Своя помазаник! ¹⁰ Защото един ден в Твоите дворове е по-добър от хиляди други. Бих предпочел да стоя на прага на дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на безбожието. ¹¹ Защото ГОСПОД Бог е слънце и щит, ГОСПОД ще даде благодат и слава, няма да лиши от никакво добро онези, които ходят в чистота. ¹² ГОСПОДИ на Войнствата, блажен човекът, който се уповава на Теб!⁸⁵ ¹ (По слав. 84) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. ГОСПОДИ, Ти си показал благоволение към земята Си, възвърнал си Яков от плен. ² Простил си беззаконието на народа Си, покрил си целия му грях. (Села.) ³ Оттеглил си цялата Си ярост, отвърнал си се от изгарящия Си гняв. ⁴ Възвърни ни, Боже на нашето спасение, и прекрати негодуванието Си против нас! ⁵ До века ли ще се гневиш против нас? Ще продължиш ли гнева Си за всички поколения? ⁶ Няма ли да ни съживиш отново, за да се радва в Теб Твоят народ? ⁷ Окажи ни милостта Си, ГОСПОДИ, и ни подари спасението Си! ⁸ Ще слушам какво ще говори ГОСПОД Бог, защото ще говори мир на народа Си и на светиите Си, и да не се върнат обратно към безумие. ⁹ Наистина спасението Му е близо до онези, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя. ¹⁰ Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха. ¹¹ Истина ще поникне от земята и правда ще надникне от небето. ¹² И ГОСПОД ще даде доброто, и земята ни ще даде плода си. ¹³ Правда ще върви пред Него и Той ще направи стъпките й път.⁸⁶ ¹ (По слав. 85) Молитва на Давид. Приклони ухото Си, ГОСПОДИ! Чуй ме, защото съм окаян и сиромах! ² Запази живота ми, защото съм богобоязлив; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който се уповава на Теб! ³ Бъди милостив към мен, Господи, защото към Теб викам цял ден. ⁴ Развесели душата на слугата Си, защото към Теб, Господи, издигам душата си. ⁵ Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават. ⁶ Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и обърни внимание на гласа на молбите ми! ⁷ В деня на скръбта си ще Те призова, защото ще ме послушаш. ⁸ Между боговете няма подобен на Теб, Господи, нито дела, подобни на Твоите. ⁹ Всички народи, които си направил, ще дойдат и ще се поклонят пред Теб, Господи, и ще прославят Името Ти, ¹⁰ защото си велик и вършиш чудеса — Ти си Бог, само Ти! ¹¹ Научи ме на пътя Си, ГОСПОДИ, и ще ходя в истината Ти; дай ми да се боя от Името Ти с неразделено сърце. ¹² Ще Те възхвалявам, Господи, Боже мой, от все сърце и ще прославям Името Ти до века. ¹³ Защото милостта Ти към мен е голяма и Ти избави душата ми от дълбините на Шеол. ¹⁴ Боже, горделивите се надигнаха против мен и тълпа от насилници потърси душата ми; те не Те поставиха пред себе си. ¹⁵ Но Ти, Господи, си Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив, многомилостив и верен. ¹⁶ Обърни се към мен и бъди милостив към мен, дай силата Си на слугата Си и спаси сина на слугинята Си! ¹⁷ Направи ми знамение за добро — да видят онези, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, ГОСПОДИ, ми помогна и ме утеши.⁸⁷ ¹ (По слав. 86) Псалм на Кореевите синове. Песен. Неговата основа е на светите планини. ² ГОСПОД обича портите на Сион повече от всички жилища на Яков. ³ Славни неща се говориха за теб, граде Божи. (Села.) ⁴ Ще спомена Рахав и Вавилон на онези, които Ме познават. Ето, Филистия и Тир с Етиопия: Този се е родил там. ⁵ А за Сион ще се каже: Този и онзи са се родили в него, и сам Всевишният ще го утвърди. ⁶ ГОСПОД ще запише при записването на народите: Този се е родил там. (Села.) ⁷ Както певците, така и музикантите ще казват: Всичките ми извори са в теб!⁸⁸ ¹ (По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб. ² Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми, ³ защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол. ⁴ Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила, ⁵ паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти. ⁶ Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни. ⁷ Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.) ⁸ Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза, ⁹ окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си. ¹⁰ За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.) ¹¹ В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти? ¹² В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти? ¹³ Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща. ¹⁴ ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен? ¹⁵ От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен. ¹⁶ Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха. ¹⁷ Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде. ¹⁸ Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.⁸⁹ ¹ (По слав. 88) Маскил на езраеца Етан. Ще възпявам милостите на ГОСПОДА до века, ще известявам с устата си Твоята вярност на всички поколения. ² Защото казах: Милостта ще се съгради до века, Ти ще утвърдиш истината Си в самите небеса. ³ Направих завет с избрания Си, заклех се на слугата Си Давид: ⁴ Ще утвърдя потомството ти до века и ще съградя престола ти за всички поколения. (Села.) ⁵ И небесата ще хвалят Твоите чудеса, ГОСПОДИ, и истината Ти — в събранието на светиите. ⁶ Защото кой на небето може да се сравни с ГОСПОДА? Кой сред синовете на могъщите може да се оприличи на ГОСПОДА? ⁷ Бог е много страхопочитаем в събранието на светиите и страшен между всички, които са около Него. ⁸ ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, кой е могъщ като Теб, ГОСПОДИ? Истината Ти Те обкръжава. ⁹ Ти владееш гордостта на морето; когато вълните му се надигат, Ти ги укротяваш. ¹⁰ Ти си смачкал Рахав като някой убит, разпръснал си враговете Си с мощната Си ръка. ¹¹ Твои са небесата, Твоя е и земята; светът и всичко, което го изпълва — Ти си ги основал. ¹² Северът и югът — Ти си ги създал, Тавор и Ермон ликуват в Твоето Име. ¹³ Ти имаш мощна ръка, ръката Ти е силна, десницата Ти — възвисена. ¹⁴ Правда и съд са основата на престола Ти, милост и истина ходят пред лицето Ти. ¹⁵ Блажен народът, който познава радостното възклицание! Те ходят в светлината на Твоето лице, ГОСПОДИ. ¹⁶ В Твоето Име ликуват цял ден и чрез Твоята правда се извисяват. ¹⁷ Защото Ти си славата на тяхната сила и с Твоето благоволение се възвишава нашият рог, ¹⁸ понеже на ГОСПОДА е нашият щит и на Светия Израилев — нашият цар. ¹⁹ Тогава Ти говори на светиите Си във видение и каза: Положих помощ върху един силен, възвисих един избран между народа. ²⁰ Намерих слугата Си Давид, със святото Си масло го помазах, ²¹ него ще поддържа ръката Ми и мишцата Ми ще го укрепва. ²² Врагът няма да го притесни, нито синът на неправдата ще го потиска. ²³ Аз ще смажа противниците му пред него и ще поразя онези, които го мразят. ²⁴ Верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него и в Моето Име ще се възвиси рогът му. ²⁵ И ще поставя ръката му над морето и десницата Му — над реките. ²⁶ Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на спасението ми! ²⁷ Затова и Аз ще го направя първороден, най-горен от земните царе. ²⁸ Ще запазя вечно милостта Си за него и заветът Ми с него ще остане твърд. ²⁹ И потомството му ще направя да пребъдва навеки и престола му — като небесните дни. ³⁰ Ако синовете му оставят закона Ми и не ходят в правилата Ми, ³¹ ако нарушат наредбите Ми и не пазят заповедите Ми, ³² тогава ще накажа с тояга престъпленията им и с бич — беззаконията им, ³³ но няма да отнема от него милостта Си и няма да се отрека от верността Си. ³⁴ Няма да оскверня завета Си и няма да променя това, което е излязло от устните Ми. ³⁵ Веднъж се заклех в светостта Си: няма да излъжа Давид! ³⁶ Потомството му ще пребъде вечно и престолът му — като слънцето пред Мен; ³⁷ ще бъде утвърден до века като луната. Верен е свидетелят в небето. (Села.) ³⁸ Но Ти си отхвърлил и презрял, разгневил си се против Своя помазаник. ³⁹ Изоставил си завета със слугата Си, опозорил си короната му до земята. ⁴⁰ Повалил си всичките му заграждения, превърнал си крепостите му в развалина. ⁴¹ Разграбват го всички, които минават по пътя, стана за присмех на съседите си. ⁴² Възвисил си десницата на враговете му, зарадвал си всичките му неприятели. ⁴³ И острието на меча му си обърнал обратно и в битката не си го подкрепил. ⁴⁴ Направил си да изчезне блясъкът му и си свалил на земята престола му. ⁴⁵ Съкратил си дните на младостта му, покрил си го със срам. (Села.) ⁴⁶ Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли навеки? Ще гори ли яростта Ти като огън? ⁴⁷ Помни колко е кратко времето ми, за каква суета си създал всичките човешки синове! ⁴⁸ Кой човек ще живее и няма да види смърт? Може ли да избави душата си от властта на Шеол? (Села.) ⁴⁹ Къде са предишните Ти милости, Господи? Ти се закле на Давид в истината Си! ⁵⁰ Помни, Господи, унижението на слугите Си — как нося в пазвата си присмеха на многото народи, ⁵¹ с който враговете Ти, ГОСПОДИ, хулеха, с който хулеха стъпките на Твоя помазаник! ⁵² Благословен да е ГОСПОД до века! Амин и амин!⁹⁰ ¹ (По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения. ² Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог. ³ Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове! ⁴ Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража. ⁵ Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне. ⁶ Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва, ⁷ защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти. ⁸ Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си. ⁹ Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка. ¹⁰ Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме. ¹¹ Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб? ¹² Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. ¹³ Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си! ¹⁴ Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни. ¹⁵ Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло. ¹⁶ Нека се яви делото Ти на слугите Ти и величието Ти — на синовете им. ¹⁷ И нека бъде върху нас благоволението на ГосподА, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!⁹¹ ¹ (По слав. 90) Който обитава под закрилата на Всевишния, той ще живее под сянката на Всемогъщия. ² Ще казвам на ГОСПОДА: Ти си моето прибежище и моята крепост, моят Бог, на когото се уповавам! ³ Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелния мор. ⁴ С перата Си ще те покрива и под крилете Му ще прибегнеш — Неговата истина е щит и защита. ⁵ Няма да се страхуваш от ужас нощем, нито от стрелата, която лети денем, ⁶ нито от мор, който ходи в тъмнина, нито от зараза, която опустошава по пладне. ⁷ Хиляда ще падат от страната ти и десет хиляди — отдясно ти, но до теб няма да стигне. ⁸ Само ще гледаш с очите си и ще видиш възмездието на безбожните. ⁹ Понеже ти си казал: ГОСПОД е моето прибежище! — и си направил Всевишния свое жилище, ¹⁰ никакво зло няма да те сполети, нито язва ще се приближи до шатрата ти, ¹¹ защото ще заповяда на ангелите Си за теб — да те пазят във всичките ти пътища. ¹² На ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си. ¹³ Ще настъпиш лъв и кобра, ще стъпчеш млад лъв и змия. ¹⁴ Понеже той положи в Мен любовта си, затова ще го избавя. Ще го поставя нависоко, защото позна Името Ми. ¹⁵ Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря. Ще бъда с него, когато е в бедствие, ще го избавя и ще го прославя. ¹⁶ Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа Моето спасение.⁹² ¹ (По слав. 91) Псалм. Песен за съботния ден. Добре е да възхваляваме ГОСПОДА и да възпяваме Твоето Име, Всевишни, ² да възвестяваме милостта Ти сутрин и верността Ти нощем, ³ с десетострунен инструмент и с арфа, със звучна мелодия на лира. ⁴ Понеже си ме зарадвал, ГОСПОДИ, с това, което си направил, ще ликувам в делата на ръцете Ти. ⁵ Колко са велики делата Ти, ГОСПОДИ! Твоите мисли са много дълбоки. ⁶ Неразумният човек не знае и глупавият не разбира това, ⁷ че безбожните никнат като трева и всички, които вършат беззаконие, цъфтят, само за да бъдат изтребени навеки. ⁸ Но Ти, ГОСПОДИ, си възвишен във вечността! ⁹ Защото, ето, враговете Ти, ГОСПОДИ, защото, ето, враговете Ти ще погинат, ще се пръснат всички, които вършат беззаконие. ¹⁰ Но Ти ще възвисиш рога ми като на дивото говедо; с прясно масло ще бъда помазан ¹¹ и окото ми ще види повалянето на враговете ми, ушите ми ще чуят за възмездието над злодеите, които се надигат против мен. ¹² Праведният ще поникне като палма, ще расте като кедър в Ливан. ¹³ Насадените в дома на ГОСПОДА ще цъфтят в дворовете на нашия Бог. ¹⁴ Ще са плодоносни и в дълбока старост, ще са сочни и зелени, ¹⁵ за да известят, че ГОСПОД е праведен — Моята канара — и в Него няма неправда.⁹³ ¹ (По слав. 92) ГОСПОД царува! Облечен е с величие, ГОСПОД е облечен със сила и се е препасал. И светът е утвърден, не може да се поклати. ² Твоят престол е утвърден отначало, Ти си от вечността. ³ Реки издигнаха, ГОСПОДИ, реки издигнаха гласа си, реки издигнаха вълните си. ⁴ ГОСПОД във висините е по-силен от грохота на големи води, от мощните вълни на морето. ⁵ Твоите свидетелства са много сигурни. На Твоя дом подобава святост, ГОСПОДИ, за дълги дни!⁹⁴ ¹ (По слав. 93) ГОСПОДИ, Боже на отмъщенията, Боже на отмъщенията, възсияй! ² Възвиши се, Съдия на земята, отдай заслуженото на горделивите! ³ Докога безбожните, ГОСПОДИ, докога безбожните ще тържествуват, ⁴ ще приказват, ще говорят надменно и всички, които вършат беззаконие, ще се хвалят? ⁵ Те смазват народа Ти, ГОСПОДИ, и потискат наследството Ти. ⁶ Убиват вдовицата и чужденеца и умъртвяват сираците. ⁷ И казват: ГОСПОД не вижда, Богът на Яков не забелязва. ⁸ Разберете, вие, неразумни между народа! И вие, глупави, кога ще поумнеете? ⁹ Този, който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли да види? ¹⁰ Този, който наставлява народите, няма ли да порицае? Той е този, който учи човека на знание! ¹¹ ГОСПОД познава мислите на човека, че те са суета. ¹² Блажен онзи човек, когото Ти наставляваш, ГОСПОДИ, и го учиш от закона Си, ¹³ за да му даваш почивка от дните на злощастието, докато се изкопае ров за безбожния. ¹⁴ Защото ГОСПОД няма да отхвърли народа Си и наследството Си няма да остави. ¹⁵ Защото съдът ще се върне при правдата и всички, които са с право сърце, ще го последват. ¹⁶ Кой ще стане за мен против злодеите? Кой ще застане за мен против онези, които вършат беззаконие? ¹⁷ Ако ГОСПОД не ми беше помогнал, душата ми без малко би се заселила в мълчанието. ¹⁸ Когато казах: Кракът ми се подхлъзва! — Твоята милост, ГОСПОДИ, ме подпря. ¹⁹ Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения изпълваха с наслада душата ми. ²⁰ Може ли да има нещо общо с Теб престолът на беззаконието, което замисля зло чрез закона? ²¹ Те се нахвърлят върху душата на праведния и осъждат невинна кръв. ²² Но ГОСПОД е моята висока кула и моят Бог — канарата на прибежището ми. ²³ Той върна беззаконието им обратно върху тях и в злината им ще ги погуби. ГОСПОД, нашият Бог, ще ги погуби.⁹⁵ ¹ (По слав. 94) Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение! ² Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми! ³ Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове. ⁴ В ръката Му са дълбините на земята и Негови — планинските височини. ⁵ Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата. ⁶ Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател! ⁷ Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му, ⁸ не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята, ⁹ когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми. ¹⁰ Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища. ¹¹ Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!⁹⁶ ¹ (По слав. 95) Пейте на ГОСПОДА нова песен, пейте на ГОСПОДА, цяла земя! ² Пейте на ГОСПОДА, благославяйте Името Му, възвестявайте от ден на ден спасението Му! ³ Прогласявайте между езичниците Неговата слава, между всичките народи — чудните Му дела, ⁴ защото ГОСПОД е велик и всеславен, страшен е над всички богове. ⁵ Защото всичките богове на народите са нищо, а ГОСПОД е направил небесата. ⁶ Пред Него са блясък и величие, сила и красота са в светилището Му. ⁷ Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила! ⁸ Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате в дворовете Му, ⁹ поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие! Треперете пред Него, цяла земя! ¹⁰ Кажете между народите: ГОСПОД царува! И светът стои здраво, няма да се поклати. Той ще съди народите с правота. ¹¹ Нека се веселят небесата и нека ликува земята, нека бучи морето и всичко в него, ¹² нека се весели полето и всичко по него. Тогава ще ликуват всичките дървета на гората ¹³ пред ГОСПОДА, защото Той идва, защото идва да съди земята. Той ще съди света с правда и народите — с истината Си.⁹⁷ ¹ (По слав. 96) ГОСПОД царува! Нека се радва земята, нека се веселят множеството острови! ² Облаци и мрак са около Него, правда и правосъдие са основата на престола Му. ³ Огън върви пред Него и изгаря противниците Му отвсякъде. ⁴ Светкавиците Му осветляват света. Земята видя и потрепери. ⁵ Планините се топят като восък от присъствието на ГОСПОДА, от присъствието на Господа на цялата земя. ⁶ Небесата провъзгласяват правдата Му и всичките племена виждат славата Му. ⁷ Нека се посрамят всички, които служат на изваяни образи, които се хвалят с идолите. Паднете пред Него, всички богове! ⁸ Чу Сион и се развесели и се зарадваха дъщерите на Юда заради Твоите присъди, ГОСПОДИ. ⁹ Защото Ти, ГОСПОДИ, си Всевишният над цялата земя, превъзвишен си над всички богове. ¹⁰ Мразете злото, вие, които любите ГОСПОДА! Той пази душите на светиите си, избавя ги от ръката на безбожните. ¹¹ Светлина се сее за праведния и веселие — за правите по сърце. ¹² Веселете се в ГОСПОДА, вие, праведни, и възхвалявайте паметта на Неговата святост!⁹⁸ ¹ (По слав. 97) Псалм. Пейте на ГОСПОДА нова песен, защото Той извърши чудни дела! Неговата десница и Неговата свята мишца Му спечелиха победата. ² ГОСПОД изяви спасението Си, откри правдата Си пред очите на народите. ³ Спомни си милостта Си и верността Си към израилевия дом. Всичките земни краища видяха спасението на нашия Бог. ⁴ Възкликнете към ГОСПОДА, цяла земя, ликувайте, радвайте се и пейте псалми! ⁵ Пейте на ГОСПОДА с арфа, с арфа и с глас на псалмопеене! ⁶ С тръби и с глас на рог викнете радостно пред Царя, ГОСПОДА! ⁷ Нека бучи морето и всичко в него, светът и неговите обитатели! ⁸ Нека ръкопляскат реките, нека се радват заедно планините ⁹ пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята. Ще съди света с правда и народите — с правота.⁹⁹ ¹ (По слав. 98) ГОСПОД царува! Нека треперят народите! Той седи на престол над херувимите. Нека се потресе земята! ² ГОСПОД е велик в Сион и е извисен над всичките народи. ³ Нека хвалят Твоето велико и страшно Име; свят е Той! ⁴ И силата на Царя обича правда. Ти си утвърдил правота, извършил си правосъдие и правда в Яков. ⁵ Възвишавайте ГОСПОДА, нашия Бог, и кланяйте се при подножието на краката Му. Свят е Той! ⁶ Мойсей и Аарон бяха между свещениците Му и Самуил беше между призоваващите Името Му; те призоваваха ГОСПОДА и Той им отговаряше. ⁷ Той им говореше в облачния стълб и те пазеха свидетелствата Му и наредбата, която им даде. ⁸ ГОСПОДИ, Боже наш, Ти им отговаряше; Ти им беше Бог, който прощава, но и Отмъстител за деянията им. ⁹ Възвишавайте ГОСПОДА, нашия Бог, и се кланяйте при святата Му планина, защото свят е ГОСПОД, нашият Бог!¹⁰⁰ ¹ (По слав. 99) Псалм на благодарност. Възкликнете към ГОСПОДА, цяла земя! ² Служете на ГОСПОДА с радост, елате пред Него с ликуване. ³ Познайте, че ГОСПОД — Той е Бог. Той ни е направил, а не ние; Негов народ сме и овцете на пасбището Му. ⁴ Влезте в портите Му с благодарност и в дворовете Му — с хваление! Благодарете Му и благославяйте Името Му, ⁵ защото ГОСПОД е благ, милостта Му е вечна и верността Му — към всички поколения.¹⁰¹ ¹ (По слав. 100) Псалм на Давид. Ще възпея милост и правосъдие; на Теб, ГОСПОДИ, ще пея псалми! ² Ще постъпвам разумно в път съвършен. Кога ще дойдеш при мен? Ще ходя вътре в дома си в чистотата на сърцето си. ³ Няма да поставя пред очите си нищо лошо; мразя престъпване на закона, това няма да се прилепи към мен. ⁴ Лъжливо сърце ще отстъпи от мен, няма да познавам зло. ⁵ Който клевети тайно съседа си, него ще погубя; който има горделиво око и надменно сърце, него няма да търпя. ⁶ Очите ми ще бъдат върху верните на земята, за да живеят с мен; който ходи в съвършен път, той ще ми служи. ⁷ Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; който говори лъжа, няма да устои пред очите ми. ⁸ Всяка сутрин ще погубвам всичките безбожни на земята, за да изтребя от града на ГОСПОДА всички, които вършат беззаконие.¹⁰² ¹ (По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб! ² Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори, ³ защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън. ⁴ Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си. ⁵ Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми. ⁶ Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. ⁷ Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива. ⁸ Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми. ⁹ Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи, ¹⁰ заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил. ¹¹ Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам. ¹² Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения. ¹³ Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде. ¹⁴ Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му. ¹⁵ Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти. ¹⁶ Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си, ¹⁷ ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им. ¹⁸ Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА. ¹⁹ Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята, ²⁰ за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт, ²¹ за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим, ²² когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА. ²³ Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми. ²⁴ Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения. ²⁵ От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. ²⁶ Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени. ²⁷ Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат. ²⁸ Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.¹⁰³ ¹ (По слав. 102) Псалм на Давид. Благославяй ГОСПОДА, душо моя, и всичко в мен да благославя святото Му Име. ² Благославяй ГОСПОДА, душо моя, и не забравяй всичките Му благодеяния. ³ Той е, който прощава всичките ти беззакония, който изцелява всичките ти болести, ⁴ който изкупва от рова живота ти, който те увенчава с милост и милосърдие, ⁵ който насища с блага живота ти, младостта ти се подновява като на орел. ⁶ ГОСПОД извършва правда и правосъдие за всички угнетявани. ⁷ Показа на Мойсей пътищата Си и на израилевите синове — делата Си. ⁸ Състрадателен и милостив е ГОСПОД, дълготърпелив и многомилостив. ⁹ Няма да действа вечно за лошо, нито ще се гневи до века. ¹⁰ Не е постъпил с нас според греховете ни, нито ни е отплатил според беззаконията ни, ¹¹ защото, колкото са високо небесата над земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; ¹² колкото е далеч изтокът от запада, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. ¹³ Както баща жали деца, така жали ГОСПОД онези, които Му се боят, ¹⁴ защото Той познава нашия строеж, помни, че ние сме пръст. ¹⁵ Дните на човека са като трева, като полско цвете — така цъфти. ¹⁶ Защото вятърът преминава над него, и го няма, и мястото му не го познава вече. ¹⁷ Но милостта на ГОСПОДА е от века до века върху онези, които Му се боят, и правдата Му — върху синовете на синовете, ¹⁸ върху онези, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. ¹⁹ ГОСПОД е поставил престола Си в небесата и царството Му владее над всичко. ²⁰ Благославяйте ГОСПОДА, вие, Негови ангели, мощни по сила, които изпълнявате словото Му, като слушате гласа на словото Му! ²¹ Благославяйте ГОСПОДА, всички вие, Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му! ²² Благославяйте ГОСПОДА, всички вие, Негови дела на всички места на Неговото господство! Благославяй ГОСПОДА, душо моя!¹⁰⁴ ¹ (По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък. ² Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса, ³ който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра, ⁴ който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън. ⁵ Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века. ⁶ Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините. ⁷ При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг. ⁸ Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях. ⁹ Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята. ¹⁰ Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините. ¹¹ Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си. ¹² При тях обитават небесните птици и пеят между клоните. ¹³ Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти. ¹⁴ Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята, ¹⁵ и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека. ¹⁶ Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил, ¹⁷ където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите. ¹⁸ Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки. ¹⁹ Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си. ²⁰ Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове. ²¹ Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога. ²² Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си. ²³ Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта. ²⁴ ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения. ²⁵ Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи. ²⁶ Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него. ²⁷ Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й. ²⁸ Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро. ²⁹ Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си. ³⁰ Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята. ³¹ Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си! ³² Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят. ³³ Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам. ³⁴ Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА! ³⁵ Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!¹⁰⁵ ¹ (По слав. 104) Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му, известявайте сред народите делата Му! ² Пейте Му, пейте Му псалми, говорете за всичките Му чудни дела! ³ Хвалете се с Неговото свято Име, нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА! ⁴ Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила, търсете лицето Му винаги! ⁵ Помнете чудните Му дела, които е извършил, знаменията Му и присъдите на устата Му, ⁶ ти, потомство на слугата Му Авраам, вие, синове на Яков, Негови избрани! ⁷ Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя. ⁸ Той помни вечно завета Си, словото, което е заповядал за хиляда поколения, ⁹ завета, който е сключил с Авраам, и клетвата Си към Исаак, ¹⁰ завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил — за вечен завет, ¹¹ като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви. ¹² Когато бяха малобройни, само малко и странници в нея, ¹³ когато се скитаха от народ в народ, от царство — в друг народ, ¹⁴ Той не остави никого да ги угнетява и съди царе заради тях. ¹⁵ И каза: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци! ¹⁶ После наложи глад върху земята, строши всяка подпорка на хляба. ¹⁷ Изпрати пред тях човек — Йосиф беше продаден за роб. ¹⁸ Стиснаха краката му в окови, душата му — в желязо. ¹⁹ До времето, когато думата му се изпълни, словото на ГОСПОДА го изпитваше. ²⁰ Царят изпрати и го освободи, господарят на народите го пусна на свобода. ²¹ Направи го господар над дома си и управител над целия си имот, ²² за да връзва князете му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост. ²³ И Израил дойде в Египет и Яков стана пришълец в земята на Хам. ²⁴ И Той умножи народа Си много и го направи по-силен от враговете му. ²⁵ Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му. ²⁶ Изпрати слугата Си Мойсей, също и Аарон, когото избра. ²⁷ Те извършиха знаменията Му сред тях и чудесата Му в земята на Хам. ²⁸ Той изпрати тъмнина и помрачи и те не упорстваха против думите Му. ²⁹ Превърна водите им в кръв и изби рибите им. ³⁰ Земята им гъмжеше от жаби дори и в покоите на царете им. ³¹ Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели. ³² Даде им град вместо дъжд и пламтящ огън в земята им. ³³ Порази и лозята им, и смокините им и изпочупи дърветата в пределите им. ³⁴ Той каза и дойдоха скакалци — малки скакалци безчет — ³⁵ и изпоядоха всичките посеви в страната им и изпоядоха плода на земята им. ³⁶ Порази и всичките първородни в земята им, първите рожби на цялата им мъжественост. ³⁷ После ги изведе със сребро и злато и между племената Му нямаше нито един, който се спъваше. ³⁸ Египет се радваше, когато излязоха, защото страхът от тях ги беше нападнал. ³⁹ Той разпростря облак за покривало и огън, за да свети през нощта. ⁴⁰ Те поискаха и Той докара пъдпъдъци, и ги насити с небесен хляб. ⁴¹ Отвори канарата и бликна вода, потече в безводните места като река. ⁴² Защото Той си спомни святото Си слово към слугата Си Авраам ⁴³ и изведе народа Си с веселие, избраните Си — с радост. ⁴⁴ Даде им земите на езичниците и те наследиха труда на народите, ⁴⁵ за да пазят Неговите наредби и да съблюдават Неговите закони. Алилуя!¹⁰⁶ ¹ (По слав. 105) Алилуя! Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна! ² Кой може да изкаже мощните дела на ГОСПОДА, кой може да провъзгласи цялата Му слава? ³ Блажени онези, които пазят правосъдие, и онзи, който върши правда във всички времена! ⁴ Помни ме, ГОСПОДИ, в благоволението към Своя народ, посети ме със спасението Си, ⁵ за да гледам добруването на Твоите избрани, за да се веселя във веселието на народа Ти, за да се хваля с Твоето наследство. ⁶ Съгрешихме, ние и бащите ни, извършихме беззаконие, постъпихме безчестно. ⁷ Бащите ни в Египет не разбираха Твоите чудеса, не помнеха множеството на Твоите милости, а се разбунтуваха при морето, при Червено море. ⁸ Но Той ги избави заради Името Си, за да направи познато могъществото Си. ⁹ Смъмри Червено море и то пресъхна и Той ги преведе през дълбочините като през пустиня. ¹⁰ Спаси ги от ръката на този, който ги мразеше, и ги изкупи от ръката на врага. ¹¹ Водите покриха враговете им, не остана ни един от тях. ¹² Тогава повярваха на думите Му и възпяха хвалата Му. ¹³ Но скоро забравиха делата Му и не изчакаха съвета Му, ¹⁴ а пожелаха лакомо в пустинята и изпитаха Бога в безводно място. ¹⁵ И Той им даде това, което искаха, но изпрати мършавост на душите им. ¹⁶ И те завидяха на Мойсей в стана и на Аарон, ГОСПОДНИЯ светия. ¹⁷ Земята се отвори и погълна Датан, и покри дружината на Авирон. ¹⁸ И огън се запали в дружината им, пламъкът пояде безбожните. ¹⁹ Те направиха теле в Хорив и се поклониха на излят образ. ²⁰ Така размениха славата си за образа на говедо, което яде трева! ²¹ Забравиха Бога, своя Спасител, който беше извършил велики неща в Египет, ²² чудни — в земята на Хам, страшни — при Червено море. ²³ Затова Той каза, че ще ги изтреби, ако Мойсей, избраният Му, не беше застанал пред Него в пролома, за да отвърне яростта Му, да не ги погуби. ²⁴ И те презряха приятната земя, не повярваха на Неговото слово, ²⁵ а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на ГОСПОДА. ²⁶ Затова Той вдигна ръката Си да ги измори в пустинята, ²⁷ да повали потомството им между народите и да ги разпръсне по разни места. ²⁸ Те се прилепиха и към Ваал-Фегор и ядоха жертви, принесени на мъртвите. ²⁹ Така огорчиха Бога с делата си и язвата избухна сред тях. ³⁰ Тогава стана Финеес и извърши съд, и язвата престана. ³¹ И това му се счете за правда през всички поколения, до века. ³² Разгневиха Го и при водите на Мерива, така че се случи зло на Мойсей заради тях. ³³ Огорчиха духа му и той говори необмислено с устните си. ³⁴ Те не унищожиха народите, за които ГОСПОД им беше заповядал, ³⁵ а се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела, ³⁶ и служеха на идолите им, и те им станаха примка. ³⁷ И синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на демоните, ³⁸ и проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие. ³⁹ Така се оскверниха чрез делата си и блудстваха в постъпките си. ⁴⁰ Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той се отврати от наследството Си. ⁴¹ Предаде ги в ръката на езичниците и онези, които ги мразеха, господстваха над тях. ⁴² Враговете им ги потискаха и те се покориха под ръката им. ⁴³ Той много пъти ги избавяше, но те се бунтуваха в съвета си и бяха унижени заради беззаконието си. ⁴⁴ Но Той погледна на бедствието им, когато чу вика им, ⁴⁵ и заради тях си спомни Своя завет и се смили според величието на милостта Си. ⁴⁶ И им даде да намерят милосърдие пред всички, които ги бяха пленили. ⁴⁷ Спаси ни, ГОСПОДИ, Боже наш, и ни събери отсред народите, за да славим святото Ти Име и да сияем в Твоята слава. ⁴⁸ Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ да каже: Амин! Алилуя!¹⁰⁷ ¹ (По слав. 106) Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна! ² Нека казват така изкупените на ГОСПОДА, които Той изкупи от ръката на врага, ³ и събра от страните — от изток и от запад, от север и от морето. ⁴ Те се скитаха в пустинята, по пуст път и не намираха населен град; ⁵ гладни и жадни, душата им примираше в тях. ⁶ Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги избави от притесненията им. ⁷ И ги поведе по прав път, за да стигнат до населен град. ⁸ Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове, ⁹ защото насити жадната душа и изпълни гладната душа с добрини! ¹⁰ Имаше и такива, които седяха в тъмнина и в сянката на смъртта, вързани в скръб и железа, ¹¹ защото се разбунтуваха срещу Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. ¹² И Той смири сърцето им с труд; те се спънаха и нямаше помощник. ¹³ Тогава викнаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги спаси от притесненията им. ¹⁴ Изведе ги от тъмнината и сянката на смъртта и разкъса оковите им. ¹⁵ Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове, ¹⁶ защото разби бронзовите порти и строши железните резета! ¹⁷ Безумните са в скръб поради престъпния си път и поради беззаконията си. ¹⁸ Душата им се гнуси от всякакво ястие и те се докосват до портите на смъртта. ¹⁹ Тогава викнаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги спаси от притесненията им. ²⁰ Изпраща словото Си и ги изцелява, и спасява живота им от рова. ²¹ Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове! ²² Нека принасят жертви на благодарност и да провъзгласяват радостно делата Му! ²³ Има и такива, които излизат в морето с кораби, търгуват в големи води. ²⁴ Те виждат делата на ГОСПОДА и Неговите чудеса в дълбините. ²⁵ Той заповядва и вдига бурния вятър, който повдига вълните му. ²⁶ Издигат се до небесата, слизат в бездните, душата им се топи в бедствието. ²⁷ Люлеят се и се клатушкат като пиян и цялата им мъдрост им изневерява. ²⁸ Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги изведе от притесненията им. ²⁹ Обръща бурята в тишина и вълните им утихват. ³⁰ Тогава те се радват, защото се успокояват, и Той ги завежда в желаното им пристанище. ³¹ Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове! ³² Нека Го възвисяват в събранието на народа и нека Го хвалят в заседанието на старейшините! ³³ Той превръща реки в пустиня и водни извори — в суша, ³⁴ плодородна земя — в солена пустош поради нечестието на жителите й. ³⁵ Превръща пустиня във водни езера и суха земя — във водни извори. ³⁶ И заселва там гладните и те основават град за живеене. ³⁷ И посяват ниви и засаждат лозя, които дават плодовете на реколтата. ³⁸ И Той ги благославя и те се умножават много, и Той не оставя добитъка им да намалее. ³⁹ Те намаляват и се унижават от гнет, скръб и мъка. ⁴⁰ Той излива презрение върху князете и ги кара да се скитат в пустинята без път, ⁴¹ а бедния издига от унижение и прави родовете му като стада. ⁴² Праведните виждат това и се радват, и всяко беззаконие ще затвори устата си. ⁴³ Който е мъдър, нека внимава в това и ще разберат ГОСПОДНИТЕ милости!¹⁰⁸ ¹ (По слав. 107) Песен. Псалм на Давид. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; ще пея, ще пея псалми, и със славата си! ² Събуди се, лиро и арфо! Аз ще се събудя на зазоряване. ³ Ще Те прославям, ГОСПОДИ, между народите; ще Те възпявам между племената, ⁴ защото Твоята милост се възвеличи над небесата и Твоята вярност — до облаците. ⁵ Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя! ⁶ За да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ме послушай! ⁷ Бог говори в светилището Си: Аз ще тържествувам, ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот, ⁸ Мой е Галаад, мой е и Манасия и Ефрем е шлемът на главата Ми, Юда е скиптърът Ми, ⁹ Моав е умивалникът Ми, върху Едом ще хвърля сандала Си, над Филистия ще тържествувам. ¹⁰ Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом? ¹¹ Не Ти ли, Боже, който си ни отхвърлил и не излизаш, Боже, с войските ни? ¹² Помогни ни срещу притеснителя, защото човешка помощ е суетна. ¹³ Чрез Бога ще извършим велики дела и Той, Той ще стъпче притеснителите ни.¹⁰⁹ ¹ (По слав. 108) За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи, ² защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха. ³ Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина. ⁴ В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва. ⁵ Отплатиха ми зло за добро и омраза — за любовта ми. ⁶ Постави над него безбожник и нека противник застане отдясно му! ⁷ Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях! ⁸ Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му! ⁹ Синовете му нека бъдат сираци и жена му — вдовица! ¹⁰ Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища! ¹¹ Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му! ¹² Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост — към сирачетата му! ¹³ Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение! ¹⁴ Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му! ¹⁵ Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята, ¹⁶ защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие. ¹⁷ Той обичаше проклинането — нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето — нека се отдалечи от него! ¹⁸ Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му! ¹⁹ Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва. ²⁰ Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми. ²¹ А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме, ²² защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен. ²³ Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец. ²⁴ Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя. ²⁵ И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава. ²⁶ Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си, ²⁷ за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това. ²⁸ Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва. ²⁹ Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха! ³⁰ Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам, ³¹ защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му.¹¹⁰ ¹ (По слав. 109) Псалм на Давид. Каза ГОСПОД на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато направя враговете Ти подножие под краката Ти. ² ГОСПОД ще простре от Сион скиптъра на силата Ти: Владей сред враговете Си! ³ Народът Ти ще бъде готов в деня на силата Ти. В свято великолепие от скута на зората ще са за Теб като росата Твоите млади. ⁴ ГОСПОД се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин! ⁵ Господ е от дясната Ти страна, Той ще съкруши царе в деня на яростта Си. ⁶ Ще съди между народите, ще изпълни земята с трупове, ще разбие главата на владеещия над много земи. ⁷ На пътя ще пие от потока, затова ще вдигне глава.¹¹¹ ¹ (По слав. 110) Алилуя! Ще славя ГОСПОДА от все сърце в обществото на праведните и в събранието. ² Велики са делата на ГОСПОДА, изследвани от всички, които се наслаждават в тях. ³ Царственост и великолепие е Неговото дело и правдата Му трае вечно. ⁴ Направи чудесата Си да се помнят; милостив и състрадателен е ГОСПОД. ⁵ Даде храна на онези, които Му се боят; ще помни вечно Своя завет. ⁶ Изяви на народа Си мощта на делата Си, като му даде наследството на народите. ⁷ Делата на ръцете Му са истина и правосъдие. Непоклатими са всичките Му заповеди, ⁸ утвърдени са до вечни векове, извършени са в истина и правда. ⁹ Той изпрати изкупление на народа Си, определи завета Си до века. Свято и страшно е Неговото Име. ¹⁰ Страхът от ГОСПОДА е началото на мъдростта; всички, които вършат заповедите, са благоразумни. Славата Му трае вечно.¹¹² ¹ (По слав. 111) Алилуя! Блажен човекът, който се бои от ГОСПОДА, който много се наслаждава на Неговите заповеди! ² Потомците му ще бъдат мощни на земята, поколението на праведните ще се благослови. ³ Изобилие и богатства ще има в дома му и правдата му ще трае вечно. ⁴ За праведните изгрява светлина в тъмнината; Той е милостив и състрадателен, и праведен. ⁵ Добре е на човека, който е милостив и дава назаем, той ще защити делото си в съда. ⁶ Наистина той няма да се поклати до века, праведният ще се помни до века. ⁷ Няма да се страхува от лоши новини, сърцето му е непоколебимо, понеже се уповава на ГОСПОДА. ⁸ Сърцето му е утвърдено, той няма да се страхува, докато види повалянето на притеснителите си. ⁹ Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му трае вечно; рогът му ще се издигне на почит. ¹⁰ Безбожният ще види и ще се разгневи, ще заскърца със зъбите си и ще изчезне. Желанието на безбожните ще погине.¹¹³ ¹ (По слав. 112) Алилуя! Хвалете, ГОСПОДНИ слуги, хвалете ГОСПОДНОТО Име! ² Да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име отсега и до века! ³ От изгряването на слънцето до залязването му нека се хвали ГОСПОДНОТО Име! ⁴ ГОСПОД е високо над всички народи, Неговата слава е над небесата. ⁵ Кой е като ГОСПОДА, нашия Бог, който седи на високо, ⁶ който се навежда да погледне на небесата и на земята? ⁷ Издига бедния от пръстта и възвишава сиромаха от праха, ⁸ за да го сложи да седне с първенци, с първенците на народа Си. ⁹ Настанява бездетната на дома като весела майка на синове. Алилуя!¹¹⁴ ¹ (По слав. 113) Когато Израил излезе от Египет, домът на Яков — от чуждоезичен народ, ² Юда стана Неговото светилище, Израил — Неговото владение. ³ Морето видя и побягна, Йордан се върна назад. ⁴ Планините заподскачаха като овни, хълмовете — като агнета. ⁵ Какво ти стана, море, че побягна? На теб, Йордане, че се върна назад? ⁶ На вас, планини, че заподскачахте като овни, и вие, хълмове — като агнета? ⁷ Треперй, земьо, от присъствието на Господа, от присъствието на Бога на Яков, ⁸ който превърна канарата във водно езеро, кремъка — във воден извор!¹¹⁵ ¹ (По слав. 114) Не на нас, ГОСПОДИ, не на нас, а на Своето Име отдай слава, заради милостта Си и заради верността Си! ² Защо да кажат народите: Къде е сега техният Бог? ³ А нашият Бог е в небесата, върши всичко, което Му е угодно. ⁴ Техните идоли са сребро и злато, произведение на човешки ръце. ⁵ Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; ⁶ уши имат, но не чуват; нос имат, но не миришат; ⁷ ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; и не издават звук от гърлото си. ⁸ Онези, които ги правят, ще станат като тях — всеки, който се уповава на тях. ⁹ Израилю, уповавай се на ГОСПОДА, Той им е помощ и щит. ¹⁰ Доме Ааронов, уповавай се на ГОСПОДА; Той им е помощ и щит. ¹¹ Вие, които се боите от ГОСПОДА, уповавайте се на ГОСПОДА; Той им е помощ и щит. ¹² ГОСПОД си спомни за нас, Той ще благослови, ще благослови израилевия дом, ще благослови Аароновия дом. ¹³ Ще благослови тези, които се боят от ГОСПОДА, малките и големите. ¹⁴ ГОСПОД ще ви умножи, вас и децата ви. ¹⁵ Ще бъдете благословени от ГОСПОДА, който е направил небето и земята. ¹⁶ Небесата са ГОСПОДНИ небеса, а земята Той е дал на човешките синове. ¹⁷ Мъртвите не хвалят ГОСПОДА, нито онези, които слизат в мълчанието. ¹⁸ Но ние ще благославяме ГОСПОДА отсега и до века. Алилуя!¹¹⁶ ¹ (По слав. 115) Любя ГОСПОДА, защото Той чу гласа ми и молбите ми, ² защото Той приклони ухото Си към мен, и аз ще Го призовавам, докато съм жив. ³ Връзките на смъртта ме обвиха и притесненията на Шеол ме достигнаха; намерих нещастие и скръб. ⁴ Тогава призовах ГОСПОДНОТО Име: Моля Те, ГОСПОДИ, избави душата ми! ⁵ Милостив е ГОСПОД и праведен и нашият Бог е състрадателен. ⁶ ГОСПОД пази простодушните — бях в беда и Той ме спаси. ⁷ Върни се, душо моя, в покоя си, защото ГОСПОД ти стори добро. ⁸ Понеже си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи и краката ми от подхлъзване, ⁹ аз ще ходя пред ГОСПОДА в земята на живите. ¹⁰ Повярвах, затова говорих. Бях много наскърбен. ¹¹ В тревогата си казах: Всеки човек е лъжлив! ¹² Какво да върна на ГОСПОДА за всичките Му благодеяния към мен? ¹³ Ще вдигна чашата на спасението и ще призова Името на ГОСПОДА. ¹⁴ Ще изпълня обещанията си на ГОСПОДА, сега, пред целия Негов народ. ¹⁵ Скъпоценна е в очите на ГОСПОДА смъртта на Неговите светии. ¹⁶ Моля Те, ГОСПОДИ, защото аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня. Ти си развързал връзките ми! ¹⁷ На Теб ще принеса жертва на благодарност и ще призова Името на ГОСПОДА. ¹⁸ Ще изпълня обещанията си на ГОСПОДА, сега, пред целия Негов народ, ¹⁹ в дворовете на ГОСПОДНИЯ дом, сред теб, Ерусалиме. Алилуя!¹¹⁷ ¹ (По слав. 116) Хвалете ГОСПОДА, всички народи! Възхвалявайте Го, всички племена, ² защото мощна е милостта Му към нас, и верността на ГОСПОДА е вечна. Алилуя!¹¹⁸ ¹ (По слав. 117) Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е вечна! ² Нека каже сега Израил: Неговата милост е вечна! ³ Нека каже сега Аароновият дом: Неговата милост е вечна! ⁴ Нека кажат сега, които се боят от ГОСПОДА: Неговата милост е вечна! ⁵ От бедата си призовах ГОСПОДА. ГОСПОД ми отговори и ме постави на широко място. ⁶ ГОСПОД е откъм мен, няма да се уплаша — какво ще ми стори човек? ⁷ ГОСПОД е откъм мен, сред помощниците ми, и ще видя повалянето на онези, които ме мразят. ⁸ По-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек. ⁹ По-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на князе. ¹⁰ Всички народи ме заобиколиха, но с Името на ГОСПОДА ще ги изтребя. ¹¹ Заобиколиха ме, да, заобиколиха ме, но с Името на ГОСПОДА ще ги изтребя. ¹² Заобиколиха ме като пчели, но угаснаха като огън от тръни. Да, с Името на ГОСПОДА ще ги изтребя. ¹³ Ти ме блъсна силно, за да падна, но ГОСПОД ми помогна. ¹⁴ ГОСПОД е моята сила и моята песен и Той ми стана спасение. ¹⁵ Глас на ликуване и спасение е в шатрите на праведните, десницата на ГОСПОДА върши мощни дела. ¹⁶ Десницата на ГОСПОДА е възвишена, десницата на ГОСПОДА върши мощни дела. ¹⁷ Аз няма да умра, а ще живея и ще разказвам за делата на ГОСПОДА. ¹⁸ Строго ме наказа ГОСПОД, но на смърт не ме предаде. ¹⁹ Отворете ми портите на правдата! Ще вляза през тях и ще прославя ГОСПОДА. ²⁰ Това е портата на ГОСПОДА, праведните ще влязат през нея. ²¹ Ще Те прославям, защото си ми отговорил и си ми станал спасение. ²² Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла. ²³ От ГОСПОДА е това и чудно е в нашите очи. ²⁴ Това е денят, който ГОСПОД е направил; нека се радваме и се веселим в Него! ²⁵ Моля Те, ГОСПОДИ, спаси! Моля Те, ГОСПОДИ, изпрати благоденствие! ²⁶ Благословен, който иде в ГОСПОДНОТО Име! Благословихме ви от ГОСПОДНИЯ дом. ²⁷ ГОСПОД е Бог и Той ни даде светлина. Доведете празничната жертва, вързана с въжета, при роговете на олтара! ²⁸ Ти си моят Бог и аз ще Те славя. Боже мой, ще Те величая. ²⁹ Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е вечна!¹¹⁹ ¹ (По слав. 118)Алеф Блажени онези, които са непорочни в пътя, които ходят в закона на ГОСПОДА! ² Блажени онези, които пазят свидетелствата Му, които Го търсят с цяло сърце, ³ които и не вършат беззаконие, а ходят в Неговите пътища! ⁴ Ти си ни заповядал правилата Си, за да ги пазим усърдно. ⁵ О, да бяха постоянни пътищата ми, за да пазя Твоите наредби! ⁶ Тогава няма да се посрамя, когато внимавам във всичките Ти заповеди. ⁷ Ще Те славя с искрено сърце, когато науча наредбите на Твоята правда. ⁸ Ще пазя наредбите Ти; не ме оставяй напълно! Бет ⁹ Чрез какво може млад човек да опази пътя си чист? Като внимава на себе си според словото Ти. ¹⁰ С цялото си сърце Те търсих; не ме оставяй да се отклоня от заповедите Ти! ¹¹ В сърцето си съхраних словото Ти, за да не съгрешавам против Теб. ¹² Благословен си, ГОСПОДИ! Научи ме на наредбите Си. ¹³ С устните си разказах всичките присъди на устата Ти. ¹⁴ В пътя на Твоите свидетелства се радвах толкова, колкото над всичките богатства. ¹⁵ Ще размишлявам върху правилата Ти и ще зачитам пътищата Ти. ¹⁶ Ще се наслаждавам на наредбите Ти и словото Ти няма да забравя. Гимел ¹⁷ Стори добро на слугата Си, за да живея и да пазя словото Ти! ¹⁸ Отвори очите ми, за да виждам чудеса от Твоя закон. ¹⁹ Чужденец съм аз на земята; не скривай от мен заповедите Си! ²⁰ Душата ми всякога чезне от копнеж по Твоите наредби. ²¹ Ти си смъмрил горделивите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди. ²² Вдигни от мен укор и презрение, защото пазя Твоите свидетелства. ²³ Макар и князе да седят и говорят против мен, слугата Ти размишлява върху Твоите наредби. ²⁴ И свидетелствата Ти също са моя наслада и мои съветници. Далет ²⁵ Душата ми прилепва към пръстта. Съживи ме според словото Си! ²⁶ Разказах пътищата си; и Ти ми отговори. Научй ме на наредбите Си! ²⁷ Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила и ще размишлявам върху Твоите чудни дела. ²⁸ Душата ми се топи от тъга. Укрепи ме според словото Си! ²⁹ Отдалечи от мен пътя на лъжата и милостиво ми дари закона Си! ³⁰ Избрах пътя на истината, Твоите присъди поставих пред себе си. ³¹ Прилепвам се към Твоите свидетелства, ГОСПОДИ, не ме оставяй да се посрамя! ³² Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, защото Ти ще разшириш сърцето ми. Хе ³³ Научи ме, ГОСПОДИ, на пътя на Своите наредби и аз ще го пазя докрай. ³⁴ Дай ми разум и ще пазя закона Ти, наистина ще го пазя с цяло сърце. ³⁵ Насочвай ме в пътеката на Своите заповеди, защото се наслаждавам в нея! ³⁶ Наклони сърцето ми към Своите свидетелства, а не към сребролюбие. ³⁷ Отвърни очите ми, за да не гледат суета, и ме съживи в пътищата Си. ³⁸ Утвърди думата Си към слугата Си, която е за онези, които се боят от Теб. ³⁹ Отвърни от мен срама ми, от който се страхувам, защото Твоите присъди са добри. ⁴⁰ Ето, аз копнея за Твоите правила; съживи ме чрез правдата Си! Вав ⁴¹ Нека дойдат на мен Твоите милости, ГОСПОДИ, Твоето спасение според думата Ти. ⁴² Така ще дам отговор на онзи, който ме хули, защото се уповавам на словото Ти. ⁴³ И не отнемай напълно словото на истината от устата ми, защото се надявам на Твоите присъди. ⁴⁴ Ще пазя Твоя закон постоянно, винаги, вечно. ⁴⁵ И ще ходя нашироко, защото се стремих към Твоите правила. ⁴⁶ Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе и няма да се засрамя. ⁴⁷ И ще се наслаждавам на Твоите заповеди, които обичам. ⁴⁸ И ще издигам и ръцете си към Твоите заповеди, които обичам, и ще размишлявам върху Твоите наредби. Заин ⁴⁹ Спомни си словото Си към слугата Си, на което си ме направил да се уповавам. ⁵⁰ Това е моята утеха в нещастието ми — че Твоята дума ме съживи. ⁵¹ Горделивите ми се подиграват твърде много, но аз не се отклоних от Твоя закон. ⁵² Спомних си Твоите присъди от древността, ГОСПОДИ, и се утеших. ⁵³ Негодуване ме обзе заради безбожните, които изоставят Твоя закон. ⁵⁴ Твоите наредби ми станаха песни в дома на странстването ми. ⁵⁵ Нощем споменавах Името Ти, ГОСПОДИ, и пазех закона Ти. ⁵⁶ Това ми стана, защото пазих правилата Ти. Хет ⁵⁷ ГОСПОД е моят дял; аз казах, че ще пазя словата Ти. ⁵⁸ Потърсих лицето Ти от все сърце; бъди милостив към мен според думата Си. ⁵⁹ Размислих за пътищата си и обърнах краката си към Твоите свидетелства. ⁶⁰ Побързах и не се забавих да пазя Твоите заповеди. ⁶¹ Връзките на безбожните ме обвиха, но аз не забравих Твоя закон. ⁶² Среднощ ставам, за да Те славя заради Твоите справедливи присъди. ⁶³ Другар съм на всички, които се боят от Теб, и на онези, които пазят Твоите правила. ⁶⁴ Земята е пълна с милостта Ти, ГОСПОДИ, научи ме на наредбите Си. Тет ⁶⁵ ГОСПОДИ, Ти си направил добро на слугата Си според словото Си. ⁶⁶ Научи ме на добро разсъждение и знание, защото повярвах в Твоите заповеди. ⁶⁷ Преди да бъда наскърбен, аз се бях заблудил, но сега пазя Твоето слово. ⁶⁸ Ти си благ и благодетелен. Научи ме на Своите наредби. ⁶⁹ Горделивите ме окаляха с лъжи, но аз ще пазя правилата Ти с цяло сърце. ⁷⁰ Сърцето им е тлъсто като лой, а аз се наслаждавам на Твоя закон. ⁷¹ Добре е за мен, че бях наскърбен, за да науча Твоите наредби. ⁷² Законът на Твоята уста е по-добър за мен от хиляди кюлчета злато и сребро. Йод ⁷³ Твоите ръце ме направиха и приготвиха; дай ми разум и ще науча заповедите Ти. ⁷⁴ Които се боят от Теб, ще ме видят и ще се зарадват, защото на словото Ти се уповах. ⁷⁵ Зная, ГОСПОДИ, че Твоите присъди са правда и че справедливо си ме наскърбил. ⁷⁶ Твоята милост нека ми бъде за утеха според думата Ти към слугата Ти! ⁷⁷ Нека дойде върху мен състраданието Ти, за да живея, защото законът Ти е моята наслада. ⁷⁸ Нека се засрамят горделивите, защото ми сториха зло без причина, но аз размишлявам върху Твоите правила. ⁷⁹ Нека се обърнат към мен онези, които Ти се боят, онези, които познават Твоите свидетелства. ⁸⁰ Нека сърцето ми бъде непорочно в Твоите наредби, за да не се посрамя. Каф ⁸¹ Душата ми копнее за Твоето спасение; на словото Ти се уповавам. ⁸² Очите ми копнеят за думата Ти, като казвам: Кога ще ме утешиш? ⁸³ Защото станах като мех в дим, но не забравих Твоите наредби. ⁸⁴ Колко са дните на слугата Ти? Кога ще извършиш съд над гонителите ми? ⁸⁵ Горделивите изкопаха ями за мен, те, които не са според Твоя закон. ⁸⁶ Всичките Твои заповеди са истина. Без причина ме гонят — помогни ми! ⁸⁷ Без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите правила. ⁸⁸ Съживи ме според милостта Си и ще пазя свидетелството на устата Ти. Ламед ⁸⁹ До века, ГОСПОДИ, е утвърдено словото Ти в небесата. ⁹⁰ Твоята вярност — във всички поколения. Ти си основал земята и тя стои. ⁹¹ Те стоят днес според Твоите наредби, защото всичко е в Твоя служба. ⁹² Ако законът Ти не беше моя наслада, щях да загина в нещастието си. ⁹³ Няма да забравя правилата Ти до века, защото чрез тях си ме съживил. ⁹⁴ Твой съм аз — спаси ме, защото се стремих към правилата Ти. ⁹⁵ Безбожните ме дебнат, за да ме погубят, но аз ще внимавам в Твоите свидетелства. ⁹⁶ На всяко съвършенство видях предел, а Твоята заповед достига много надалеч. Мем ⁹⁷ Колко обичам Твоя закон! Цял ден той е размишлението ми. ⁹⁸ Твоите заповеди ме правят по-мъдър от враговете ми, защото са винаги с мен. ⁹⁹ По-разумен съм от всичките си учители, защото Твоите свидетелства са размишлението ми. ¹⁰⁰ По-разумен съм от старите, защото опазих правилата Ти. ¹⁰¹ Въздържах краката си от всеки лош път, за да пазя словото Ти. ¹⁰² Не се отклоних от Твоите присъди, защото Ти, Ти си ме поучавал. ¹⁰³ Колко са сладки за небцето ми Твоите думи, повече от мед в устата ми! ¹⁰⁴ От Твоите правила получавам разум, затова мразя всеки лъжлив път. Нун ¹⁰⁵ Твоето слово е светило за крака ми и светлина за пътеката ми. ¹⁰⁶ Заклех се и потвърждавам, че ще пазя праведните Ти присъди. ¹⁰⁷ Много съм угнетен, ГОСПОДИ, съживи ме според словото Си! ¹⁰⁸ Приеми, моля Те, ГОСПОДИ, доброволните жертви на устата ми и научи ме на присъдите Си! ¹⁰⁹ Животът ми е постоянно в опасност, но аз не забравих Твоя закон. ¹¹⁰ Безбожните ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите правила. ¹¹¹ Приех свидетелствата Ти за наследство до века, защото те са радостта на сърцето ми. ¹¹² Наклоних сърцето си да върша наредбите Ти до века, докрай. Самех ¹¹³ Мразя двуличните, а обичам закона Ти. ¹¹⁴ Ти си моето скривалище и моят щит; на словото Ти се уповавам. ¹¹⁵ Отдалечете се от мен, вие, злодеи, аз ще пазя заповедите на своя Бог. ¹¹⁶ Поддържай ме според думата Си, за да живея, и не ме оставяй да се посрамя в надеждата си. ¹¹⁷ Подкрепи ме, и ще бъда избавен, и ще внимавам винаги в Твоите наредби. ¹¹⁸ Ти си отхвърлил всички, които се отклоняват от Твоите наредби, защото коварна е измамата им. ¹¹⁹ Изхвърлил си като шлака всичките безбожни на земята, затова обичам Твоите свидетелства. ¹²⁰ Тялото ми настръхва поради страха от Теб и от присъдите Ти се боя. Айн ¹²¹ Върших правосъдие и правда; не ме оставяй на потисниците ми! ¹²² Стани поръчител на слугата Си за добро, да не ме угнетяват горделивите! ¹²³ Очите ми чезнат за спасението Ти и за думата на Твоята правда. ¹²⁴ Постъпвай със слугата Си според милостта Си и ме научи на наредбите Си. ¹²⁵ Аз съм Твой слуга; дай ми разум и ще позная Твоите свидетелства. ¹²⁶ Време е ГОСПОД да подейства, защото счетоха закона Ти за нищо. ¹²⁷ Затова аз обичам Твоите заповеди повече от злато и от чисто злато! ¹²⁸ Затова считам всички Твои правила относно всяко нещо за прави, мразя всеки лъжлив път. Пе ¹²⁹ Чудесни са Твоите свидетелства, затова душата ми ги пази. ¹³⁰ Изявяването на Твоите думи дава светлина и разум на невежите. ¹³¹ Отворих устата си и въздъхнах, защото копнеех за Твоите заповеди. ¹³² Обърни се към мен и бъди милостив към мен, както постъпваш с онези, които обичат Името Ти! ¹³³ Утвърди стъпките ми чрез словото Си и не оставяй да ме завладее никакво беззаконие! ¹³⁴ Избави ме от човешко потисничество и ще пазя Твоите правила. ¹³⁵ Възсияй с лицето Си над слугата Си и ме научи на наредбите Си. ¹³⁶ Водни потоци текат от очите ми, понеже не се пази Твоят закон. Цаде ¹³⁷ Праведен си, ГОСПОДИ, прави са и Твоите присъди. ¹³⁸ Постановил си свидетелствата Си в правда и изобилна вярност. ¹³⁹ Ревността ми ме изяде, защото противниците ми забравиха Твоите думи. ¹⁴⁰ Словото Ти е съвсем пречистено и слугата Ти го обича. ¹⁴¹ Незначителен съм и презрян, но не забравих Твоите правила. ¹⁴² Твоята правда е вечна правда и Твоят закон е истина. ¹⁴³ Скръб и беда ме стигнаха, но заповедите Ти са моята наслада. ¹⁴⁴ Твоите свидетелства са вечна правда; дай ми разум и ще живея. Коф ¹⁴⁵ Извиках от все сърце: ГОСПОДИ, чуй ме! Ще пазя наредбите Ти. ¹⁴⁶ Извиках към Теб: Спаси ме! Ще пазя свидетелствата Ти. ¹⁴⁷ Изпреварих зората и виках; на словото Ти се уповавах. ¹⁴⁸ Очите ми изпревариха нощните стражи, за да размишлявам върху Твоето слово. ¹⁴⁹ Чуй гласа ми според милостта Си, ГОСПОДИ, съживи ме според Своите присъди. ¹⁵⁰ Приближиха се онези, които следват коварството, те са далеч от Твоя закон. ¹⁵¹ Ти си близо, ГОСПОДИ, и всички Твои заповеди са истина. ¹⁵² Отдавна познах от Твоите свидетелства, че Ти си ги основал до века. Реш ¹⁵³ Погледни на скръбта ми и ме избави, защото не съм забравил закона Ти! ¹⁵⁴ Защити делото ми и ме изкупи; съживи ме според думата Си! ¹⁵⁵ Спасението е далеч от безбожните, защото те не търсят Твоите наредби. ¹⁵⁶ Много са Твоите милосърдия, ГОСПОДИ; съживи ме според присъдите Си! ¹⁵⁷ Много са моите гонители и противници, но аз не се отклоних от Твоите свидетелства. ¹⁵⁸ Видях неверните и се погнусих, защото не опазиха Твоето слово. ¹⁵⁹ Виж колко обичам Твоите правила; съживи ме, ГОСПОДИ, според милостта Си! ¹⁶⁰ Цялото Ти слово е истина и вечна е всяка присъда на Твоята правда. Шин ¹⁶¹ Князе ме преследват без причина, но сърцето ми благоговее пред словото Ти. ¹⁶² Радвам се на словото Ти като един, който намира голяма плячка. ¹⁶³ Мразя и се отвращавам от лъжата, а обичам закона Ти. ¹⁶⁴ Седем пъти на ден Те възхвалявам заради присъдите на Твоята правда. ¹⁶⁵ Онези, които обичат закона Ти, имат голям мир и за тях няма препъване. ¹⁶⁶ Уповах се на Твоето спасение, ГОСПОДИ, и върших Твоите заповеди. ¹⁶⁷ Душата ми пази Твоите свидетелства и аз много ги обичам. ¹⁶⁸ Пазих Твоите правила и Твоите свидетелства, защото пред Теб са всичките ми пътища. Тав ¹⁶⁹ Нека се приближи викът ми пред Теб, ГОСПОДИ, дай ми разум според словото Си! ¹⁷⁰ Нека дойде молбата ми пред Теб, избави ме според думата Си! ¹⁷¹ От устните ми ще извира възхвала, защото Ти ме учиш на наредбите Си. ¹⁷² Езикът ми високо ще говори словото Ти, защото всички Твои заповеди са правда. ¹⁷³ Нека ръката Ти ми бъде помощ, защото аз избрах Твоите правила. ¹⁷⁴ Копнея за спасението Ти, ГОСПОДИ, и законът Ти е моя наслада. ¹⁷⁵ Нека душата ми живее и Те възхвалява и нека Твоите присъди ми помагат! ¹⁷⁶ Скитах се като изгубена овца. Потърси слугата Си, защото не забравих заповедите Ти!