Bulgarian(i)
1 (По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!
2 Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва. 3 Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми! 4 Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства! 5 Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела. 6 Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки. 7 Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята. 8 Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми! 9 Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците! 10 Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!