Proverbs 7

Bulgarian(i) 1 Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си. 2 Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си. 3 Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си. 4 Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник, 5 за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си. 6 Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си 7 и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум, 8 който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща 9 в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината. 10 И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце, 11 размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи, 12 кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл. 13 И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза: 14 Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си, 15 затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих. 16 Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда, 17 покадила съм леглото си със смирна, алое и канела. 18 Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки, 19 защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път, 20 взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома. 21 С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече. 22 Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание, 23 докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота. 24 И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми. 25 Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й, 26 защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея. 27 Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.