Bulgarian(i)
1 Думите на цар Лемуил, наставлението, с което го наставляваше майка му: 2 Какво, сине мой? И какво, сине на утробата ми? И какво, сине на обещанията ми? 3 Не давай силата си на жени, нито пътищата си — на погубителките на царете. 4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете — спиртно питие! 5 Да не би да пият и да забравят наредбата, и да изкривят съда на всички угнетени. 6 Давайте спиртно питие на отчаяния и вино — на огорчените по душа. 7 Нека пийне и забрави бедността си, и не помни вече злостраданието си. 8 Отваряй устата си за безгласния, за съда на всички сираци. 9 Отваряй устата си, съди справедливо и защитавай делото на сиромаха и немотния.