Matthew 13:1-19:2 В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.

Bulgarian⁽ⁱ⁾ ¹ В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото. ² И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега. ³ И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; ⁴ и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. ⁵ А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва, ⁶ а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. ⁷ Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха. ⁸ А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. ⁹ Който има уши (да слуша), нека слуша. ¹⁰ Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи? ¹¹ А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. ¹² Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. ¹³ Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират. ¹⁴ В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. ¹⁵ Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ ¹⁶ А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. ¹⁷ Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. ¹⁸ И така, вие чуйте притчата за сеяча. ¹⁹ При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя. ²⁰ А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; ²¹ корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада. ²² А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. ²³ А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. ²⁴ Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си; ²⁵ но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде. ²⁶ И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. ²⁷ А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите? ²⁸ Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? ²⁹ А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата. ³⁰ Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. ³¹ Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си; ³² което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. ³³ Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото. ³⁴ Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше, ³⁵ за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ ³⁶ Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. ³⁷ А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; ³⁸ нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия; ³⁹ неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите. ⁴⁰ И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света. ⁴¹ Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие; ⁴² и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. ⁴³ Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша. ⁴⁴ Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. ⁴⁵ Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, ⁴⁶ и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. ⁴⁷ Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид; ⁴⁸ и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. ⁴⁹ Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните, ⁵⁰ и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. ⁵¹ (И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи). ⁵² А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо. ⁵³ Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам. ⁵⁴ И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса? ⁵⁵ Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда? ⁵⁶ И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това? ⁵⁷ И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си. ⁵⁸ И не извърши там много чудеса поради неверието им.¹⁴ ¹ А в онова време четверовластникът Ирод чу слуха за Иисус ² и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него. ³ Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип; ⁴ понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. ⁵ И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк. ⁶ А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод. ⁷ Затова той с клетва й обеща да й даде каквото и да му поиска. ⁸ А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител. ⁹ Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да й се даде; ¹⁰ и прати да обезглавят Йоан в тъмницата. ¹¹ И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си. ¹² А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус. ¹³ Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с кораб на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете. ¹⁴ И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им. ¹⁵ А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна. ¹⁶ А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат. ¹⁷ А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби. ¹⁸ А Той каза: Донесете ги тук при Мен. ¹⁹ Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората. ²⁰ И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. ²¹ А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата. ²² И начаса Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата. ²³ И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам. ²⁴ А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен. ²⁵ А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. ²⁶ И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх. ²⁷ А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте. ²⁸ А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата. ²⁹ А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус. ³⁰ Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме! ³¹ И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни? ³² И като влязоха в кораба, вятърът утихна. ³³ А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син! ³⁴ И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя. ³⁵ И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни; ³⁶ и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.¹⁵ ¹ Тогава при Иисус дойдоха фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: ² Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? ³ А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? ⁴ Защото Бог заповяда: ?Почитай баща си и майка си“; и: ?Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ ⁵ Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, – ⁶ той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед. ⁷ Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: ⁸ ?Този народ (се приближава при Мен с устата си и) Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен. ⁹ Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“ ¹⁰ И като повика множеството, им каза: Слушайте и разбирайте! ¹¹ Не това, което влиза в устата, осквернява човека; а това, което излиза от устата, то осквернява човека. ¹² Тогава учениците се приближиха и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха това слово? ¹³ А Той в отговор каза: Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени. ¹⁴ Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата. ¹⁵ Петър в отговор Му каза: Обясни ни тази притча! ¹⁶ А Той каза: И вие ли още не проумявате? ¹⁷ Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхожда навън? ¹⁸ А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека. ¹⁹ Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. ²⁰ Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с неизмити ръце, това не го осквернява. ²¹ И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон. ²² И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон. ²³ Но Той не й отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас. ²⁴ А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом. ²⁵ А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми! ²⁶ Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. ²⁷ А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им! ²⁸ Тогава Иисус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя. ²⁹ И като замина оттам, Иисус дойде при Галилейското езеро и се качи на хълма, и седеше там. ³⁰ И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред краката Му, и Той ги изцели. ³¹ А множеството се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог. ³² А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. ³³ Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? ³⁴ Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки. ³⁵ Тогава заповяда на множествата да насядат на земята. ³⁶ И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата. ³⁷ И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници. ³⁸ А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца. ³⁹ И като разпусна множествата, влезе в кораба и дойде в областта на Магадан.¹⁶ ¹ Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Иисус и за да Го изпитат, поискаха от Него да им покаже знамение от небето. ² А Той в отговор им каза: Когато се свечери, казвате: Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; ³ а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да прецените лицето на небето, а знаменията на времената не можете! ⁴ Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророк) Йона. И ги остави и си отиде. ⁵ А учениците, като минаха на другата страна, забравиха да вземат хляб. ⁶ И Иисус им каза: Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите! ⁷ А те разискваха помежду си, като говореха: Това е, защото не сме взели хляб. ⁸ Иисус, като разбра това, каза: Маловерци, защо разисквате помежду си, че нямате хляб? ⁹ Още ли не разбирате и не си ли спомняте петте хляба на петте хиляди души и колко коша събрахте; ¹⁰ нито седемте хляба на четирите хиляди души и колко кошници събрахте? ¹¹ Как не разбирате, че не заради хляба ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? ¹² Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебния квас, а от учението на фарисеите и садукеите. ¹³ А Иисус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой е Човешкият Син? ¹⁴ А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия или един от пророците. ¹⁵ А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? ¹⁶ Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог. ¹⁷ Иисус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата. ¹⁸ А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят. ¹⁹ Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. ²⁰ Тогава заръча на учениците да не казват на никого, че Той е Христос. ²¹ Оттогава Иисус започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. ²² Тогава Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да е милостив към Теб, Господи; това никак няма да стане с Теб! ²³ А Той се обърна и каза на Петър: Махни се и иди зад Мен, Сатана! Ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. ²⁴ Тогава Иисус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва. ²⁵ Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери. ²⁶ Понеже, какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си? ²⁷ Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще отплати на всекиго според делата му. ²⁸ Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син, идещ в царството Си.¹⁷ ¹ И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги заведе на една висока планина. ² И се преобрази пред тях: лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. ³ И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него. ⁴ И Петър заговори и каза на Иисус: Господи, добре е да сме тук. Ако искаш, аз ще направя тук три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия. ⁵ А докато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в когото благоволих; Него слушайте! ⁶ И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си и много се уплашиха. ⁷ А Иисус се приближи до тях, допря се до тях и каза: Станете, не се бойте. ⁸ И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Иисус сам. ⁹ И като слизаха от планината, Иисус им заповяда, като каза: Не съобщавайте на никого за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите! ¹⁰ Учениците Му Го попитаха, като казаха: Защо тогава казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде? ¹¹ А Той в отговор каза: Наистина Илия идва и ще възстанови всичко. ¹² Но казвам ви, че Илия вече е дошъл и не го познаха, а постъпиха с него, както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. ¹³ Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител. ¹⁴ И когато дойдоха при множеството, до Него се приближи един човек, който коленичи пред Него и каза: ¹⁵ Господи, смили се над сина ми, защото е обладан от демон и страда лошо; понеже често пада в огъня и често във водата. ¹⁶ И го доведох при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят. ¹⁷ Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мен! ¹⁸ И Иисус го смъмри и демонът излезе от него; и момчето оздравя в същия час. ¹⁹ Тогава учениците дойдоха при Иисус насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним? ²⁰ Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапено зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там! -- и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. ²¹ (А този род не излиза освен с молитва и пост.) ²² И когато седяха в Галилея, Иисус им каза: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце; ²³ и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те много се наскърбиха. ²⁴ А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми се приближиха до Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми? ²⁵ Той каза: Плаща. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог – от своите ли синове, или от чужденците? ²⁶ А когато Петър каза: От чужденците, Иисус му каза: Като е така, своите им са свободни. ²⁷ Но за да не ги подведем към грях, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за теб.¹⁸ ¹ В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най-голям в небесното царство? ² А Иисус повика едно детенце, постави го сред тях и каза: ³ Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. ⁴ И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство. ⁵ И който приеме едно такова детенце в Мое Име, Мен приема. ⁶ А който съблазни един от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини. ⁷ Горко на света поради съблазните, защото съблазните трябва да дойдат; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта! ⁸ Ако те съблазнява ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. ⁹ И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл. ¹⁰ Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата. ¹¹ (Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.) ¹² Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? ¹³ И като я намери, истина ви казвам: той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се. ¹⁴ Също така не е по волята на Отца ви, който е на небесата, да загине нито един от тези малките. ¹⁵ И ако съгреши брат ти, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си. ¹⁶ Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама, и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко нещо. ¹⁷ И ако не послуша тях, кажи това на църквата, а ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник. ¹⁸ Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. ¹⁹ Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата. ²⁰ Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях. ²¹ Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? ²² Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. ²³ Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. ²⁴ И когато започна да ги преглежда, докараха при Него един, който му дължеше десет хиляди таланта. ²⁵ Но понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът. ²⁶ Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя всичко! ²⁷ И господарят на този слуга, понеже го жалеше, го пусна и му прости заема. ²⁸ Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш! ²⁹ Затова съслужителят му падна и му се молеше, като каза: Имай търпение към мен, и ще ти платя! ³⁰ Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга. ³¹ А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало. ³² Тогава господарят му го повика и му каза: Зли слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. ³³ Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб? ³⁴ И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато изплати целия дълг. ³⁵ Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.¹⁹ ¹ Когато Иисус свърши тези думи, тръгна от Галилея и дойде в областта на Юдея отвъд Йордан. ² И големи множества Го следваха и Той ги изцели там.