Bulgarian(i)
2 И като тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар и се заселиха там. 3 И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан. 4 И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. 5 А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове. 6 И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят. 7 Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си. 8 Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града. 9 Затова той се нарече Вавилон, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя.