Ecclesiastes 8 Кой е като мъдрия и кой знае обяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му и твърдостта на лицето му се променя.

Bulgarian⁽ⁱ⁾ ¹ Кой е като мъдрия и кой знае обяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му и твърдостта на лицето му се променя. ² Аз казвам: Пази царската заповед заради клетвата си към Бога. ³ Не бързай да излезеш от присъствието му. Не постоянствай в зло дело, защото той върши всичко, каквото иска. ⁴ В думата на царя има власт, кой ще му каже: Какво правиш? ⁵ Който пази заповедта, няма да види зло, защото мъдрото сърце познава време и правилен начин. ⁶ Понеже за всяко нещо има време и правилен начин, понеже злощастието на човека тежи върху него. ⁷ Защото не знае какво ще се случи, понеже кой може да му каже какво ще стане? ⁸ Няма човек който да има власт над духа, за да задържи духа, и никой няма власт в деня на смъртта. От тази война няма уволнение и безбожието няма да избави онези, които са се предали на него. ⁹ Всичко това видях и обърнах сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето: има време, в което човек господства над друг човек за своя вреда. ¹⁰ Тогава видях безбожните погребани — които бяха идвали и си отивали от святото място — и те бяха забравени в града, където бяха правили така. И това е суета. ¹¹ Понеже присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно предадено в тях да вършат зло. ¹² Въпреки че грешникът върши зло сто пъти и дългоденства, пак аз зная, че ще бъде добре на боящите се от Бога, които се боят пред Него. ¹³ Но на безбожния няма да бъде добре и като сянка няма да продължи дните си, защото не се бои пред Бога. ¹⁴ Има една суета, която става на земята — че има праведни, на които се случва според делата на безбожните, и има безбожни, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета. ¹⁵ Затова аз похвалих веселието, защото няма нищо по-добро за човека под слънцето от това да яде и да пие, и да се весели. И това ще му остане от труда му в дните на живота му, които Бог му дава под слънцето. ¹⁶ Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя работата, която се върши на земята — макар че човек не вижда сън с очите си нито денем, нито нощем — ¹⁷ тогава видях в цялото Божие дело, че човек не може да открие делото, което става под слънцето. Колкото и да се труди човек и да търси, няма да го открие; и дори мъдрият да твърди, че го познава, не може да го открие.