Daniel 6

Bulgarian(i) 1 Дарий намери за добре да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство, 2 и над тях — трима началници, един от които беше Даниил, за да им дават тези сатрапи отчет, за да не губи царят. 3 Тогава този Даниил се отличаваше от другите началници и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство. 4 Тогава началниците и сатрапите търсеха да намерят повод за обвинение против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никакъв повод или вина, защото той беше верен и в него не се намери никаква грешка или вина. 5 Тогава тези мъже казаха: Няма да намерим никаъкв повод против този Даниил, освен ако намерим нещо против него в закона на неговия Бог. 6 Тогава тези началници и сатрапи се спуснаха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив до века! 7 Всички началници на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите се съветваха, царят да издаде указ и да се утвъри забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба към който и да било бог или човек освен към теб, царю, да бъде хвърлен в рова на лъвовете. 8 Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма, за да не се изменя, според закона на мидяните и персите, който е неотменим. 9 Затова цар Дарий подписа писмената забрана. 10 А когато Даниил научи, че писанието било подписано, влезе у дома си — а той имаше на стаята си отворени прозорци към Ерусалим — и три пъти на ден коленичеше на коленете си и се молеше и благодареше пред своя Бог, както беше правил преди това. 11 Тогава онези мъже се спуснаха и намериха Даниил да отправя молба и да се моли пред своя Бог. 12 Тогава се приближиха и говориха пред царя за царската забрана: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би измолил нещо от който и да било бог или човек освен от теб, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и каза: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който е неотменим. 13 Тогава те отговориха и казаха пред царя: Даниил, който е от пленените от Юда, не зачита нито теб, царю, нито забраната, която си подписал, а отправя молбата си три пъти на ден! 14 Тогава царят, като чу това нещо, се наскърби много и взе присърце да спаси Даниил, и се бореше до залеза на слънцето да го избави. 15 Тогава онези мъже се спуснаха при царя и казаха на царя: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите, никаква забрана или указ, които царят постанови, да не се променят! 16 Тогава царят заповяда и доведоха Даниил и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори и каза на Даниил: Твоят Бог, на когото ти служиш непрестанно, Той нека те спаси! 17 И донесоха един камък и го поставиха на отвора на рова; и царят го запечата с печата си и с печата на големците си, за да не се промени намерението за Даниил. 18 Тогава царят отиде в двореца си и пренощува постейки, не поиска да донесат пред него забавления и сънят побягна от него. 19 После царят стана много рано сутринта и побърза да отиде при рова на лъвовете. 20 И когато се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори и каза на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на когото служиш непрестанно, можа ли да те спаси от лъвовете? 21 Тогава Даниил проговори на царя: Царю, да си жив до века! 22 Моят Бог изпрати Ангела Си и затвори устата на лъвовете и те не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; също и пред теб, царю, не съм извършил никакво престъпление. 23 Тогава царят много се зарадва и заповяда да извадят Даниил от рова. И Даниил беше изваден от рова и на него не се намери никаква повреда, защото се беше доверил на своя Бог. 24 И царят заповяда и доведоха онези мъже, които бяха издали Даниил, и хвърлиха тях, децата им и жените им в рова на лъвовете; и още преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги сграбчиха и строшиха всичките им кости. 25 Тогава цар Дарий писа до всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя: Мир да ви се умножи! 26 Издавам указ в цялото владение на царството ми да треперят и да се боят пред Бога на Даниил, защото Той е живият Бог и е утвърден до века, и Неговото царство е нерушимо, и Неговата власт ще бъде до края. 27 Той спасява и избавя, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята. Той спаси Даниил от силата на лъвовете. 28 И този Даниил преуспяваше при царуването на Дарий и при царуването на персиеца Кир.