Bulgarian(i)
16 Тогава дойдоха при царя две блудници и застанаха пред него. 17 И едната жена каза: О, господарю мой, аз и тази жена живеем в една къща; и аз родих при нея в къщата. 18 И на третия ден, след като родих, и тази жена роди. И бяхме заедно, нямаше чужд човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата. 19 И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него. 20 А тя станала посред нощ и взела сина ми от страната ми, докато слугинята ти спеше, и го сложила на пазвата си, а мъртвия си син сложила на моята пазва. 21 И когато станах на сутринта, за да накърмя сина си, ето, той беше мъртъв; но когато го разгледах на сутринта, ето, не беше моят син, когото бях родила. 22 А другата жена каза: Не! Моят син е живият, а твоят син е мъртвият! А онази каза: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият! Така говореха пред царя. 23 Тогава царят каза: Едната казва: Този, живият, е моят син, а твоят син е мъртвият. А другата казва: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият. 24 И царят каза: Донесете ми меч. И донесоха меча пред царя. 25 И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната и половината на другата. 26 Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина й, и каза: О, господарю мой, дайте й живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое — разделете го! 27 Тогава царят отговори и каза: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е майка му. 28 И целият Израил чу за съда, който царят беше отсъдил, и се убояха от царя, защото видяха, че Божията мъдрост беше в него, за да раздава правосъдие.