Bible verses about "weddings" | Bulgarian

²¹ подчинявайте се един на друг в страх от Христос:²² жените – на своите мъже, както на Господа,²³ защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, като Той е Спасител на тялото.²⁴ Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на мъжете си.²⁵ Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,²⁶ за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото,²⁷ за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна.²⁸ Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.²⁹ Защото никой никога не е намразил своята собствена плът, а я храни и се грижи за нея, както и Христос за църквата.³⁰ Защото ние сме части на Неговото тяло, (от Неговата плът и от Неговите кости).³¹ ?Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“³² Тази тайна е голяма; но аз казвам това за Христос и за църквата.³³ Така нека всеки един от вас да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.

¹³ И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това.

¹ И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше:² Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си.³ Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.⁴ Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата!⁵ Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си;⁶ а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.⁷ А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.⁸ Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.⁹ Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба.¹⁰ И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости.¹¹ А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.¹² И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.¹³ Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.¹⁴ Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани.

¹ Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се спечелят без слово, чрез поведението на жените си,² като видят вашето поведение в страх и чистота.³ Вашето украшение да не е външно, тоест плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи,⁴ а скритият човек на сърцето, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.⁵ Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си,⁶ както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар, чиито деца станахте и вие, като правите добро и не се боите от никаква заплаха.⁷ Също и вие, мъже, живейте благоразумно, като с по-слаб съсъд, с женския пол и им отдавайте почит като на сънаследници на благодатта на живота, за да не бъдат възпрепятствани молитвите ви.⁸ А най-после, бъдете всички единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, смирени.⁹ Не връщайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте, като знаете, че за това бяхте призовани, за да наследите благословение.¹⁰ Защото, „който желае да люби живота и да види добри дни, нека пази езика си от зло и устните си – от лъжливо говорене;

¹⁸ И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие.¹⁹ И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана.²⁰ Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адам, не се намери.²¹ Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.²² И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека.²³ А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.²⁴ Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.²⁵ А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.