Romans 7:1-9:33

Bulgarian^{(i) 1} Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив? ² Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа. ³ И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг. ⁴ И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. ⁵ Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта. ⁶ Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата. ⁷ Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“ ⁸ Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. ⁹ И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях; ¹⁰ и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт. ¹¹ Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея. ¹² Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра. ¹³ Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен. ¹⁴ Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. ¹⁵ Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша. ¹⁶ Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър. ¹⁷ И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен. ¹⁸ Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. ¹⁹ Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша. ²⁰ Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен. ²¹ И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства. ²² Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; ²³ но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми. ²⁴ Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? ²⁵ Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.^{8 1} И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус. ² Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта. ³ Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта, ⁴ за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. ⁵ Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното. ⁶ Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир. ⁷ Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може. ⁸ И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога. ⁹ Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. ¹⁰ Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата. ¹¹ И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас. ¹² И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски. ¹³ Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете. ¹⁴ Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове. ¹⁵ Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! ¹⁶ Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца. ¹⁷ И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него. ¹⁸ Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас. ¹⁹ Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове. ²⁰ Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини, ²¹ с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца. ²² Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега; ²³ и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло. ²⁴ Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда? ²⁵ Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. ²⁶ Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания. ²⁷ А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля. ²⁸ Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. ²⁹ Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; ³⁰ а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави. ³¹ И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? ³² Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? ³³ Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава! ³⁴ Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас. ³⁵ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч? ³⁶ Както е писано: ?Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“ ³⁷ Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил. ³⁸ Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, ³⁹ нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.^{9 1} Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух, ² че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. ³ Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът; ⁴ които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията; ⁵ чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин. ⁶ Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил, ⁷ нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“ ⁸ Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство. ⁹ Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ ¹⁰ И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, ¹¹ макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, ¹² й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“; ¹³ както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“ ¹⁴ Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде! ¹⁵ Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ ¹⁶ И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост. ¹⁷ Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“ ¹⁸ И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява. ¹⁹ Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му? ²⁰ Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така? ²¹ Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба? ²² Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел, ²³ и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава – ²⁴ нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците? ²⁵ Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“; ²⁶ ?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“ ²⁷ А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси; ²⁸ защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“ ²⁹ И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“ ³⁰ Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; ³¹ а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона. ³² Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване, ³³ както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“