Psalms 78 (По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!

Bulgarian⁽ⁱ⁾ ¹ (По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! ² Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. ³ Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, ⁴ няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. ⁵ Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, ⁶ за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове; ⁷ и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, ⁸ и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. ⁹ Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. ¹⁰ Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, ¹¹ и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. ¹² Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. ¹³ Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. ¹⁴ И ги води през деня със облак а през цялата нощ — с огнена светлина. ¹⁵ Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. ¹⁶ Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. ¹⁷ Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята. ¹⁸ Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. ¹⁹ И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? ²⁰ Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? ²¹ Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, ²² защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. ²³ Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, ²⁴ и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито. ²⁵ Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. ²⁶ Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. ²⁷ Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, ²⁸ направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. ²⁹ И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. ³⁰ Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, ³¹ и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил. ³² И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. ³³ Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им — в ужас. ³⁴ Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. ³⁵ И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. ³⁶ Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, ³⁷ защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. ³⁸ Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, ³⁹ защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. ⁴⁰ Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя! ⁴¹ Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! ⁴² Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, ⁴³ когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан. ⁴⁴ Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. ⁴⁵ Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. ⁴⁶ Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им — на скакалеца. ⁴⁷ Порази лозята им с град и черниците им — със слана. ⁴⁸ Предаде и добитъка им на град и стадата им — на мълнии. ⁴⁹ Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото. ⁵⁰ Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. ⁵¹ Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. ⁵² А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. ⁵³ Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. ⁵⁴ Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила. ⁵⁵ Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. ⁵⁶ Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му, ⁵⁷ а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. ⁵⁸ И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. ⁵⁹ Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, ⁶⁰ и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, ⁶¹ и предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага. ⁶² Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. ⁶³ Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. ⁶⁴ Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. ⁶⁵ Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. ⁶⁶ И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. ⁶⁷ И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; ⁶⁸ а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. ⁶⁹ Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. ⁷⁰ Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; ⁷¹ доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. ⁷² И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.