Bulgarian(i)
1 Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато. 2 От земята се взема желязо и от камък мед се топи. 3 Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка. 4 Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч. 5 Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън. 6 Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах — 7 път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло; 8 гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него. 9 На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи. 10 Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му. 11 Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина. 12 Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума? 13 Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите. 14 Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен. 15 Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена. 16 Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир. 17 Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато. 18 Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни. 19 Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато. 20 Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума? 21 Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици. 22 Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея. 23 Бог разбира пътя й, Той мястото й знае. 24 Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе. 25 Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите, 26 когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма, 27 тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва. 28 И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.