Bulgarian(i)
1 Тогава нааматецът Софар отговори и каза: 2 Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек? 3 Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами? 4 Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти. 5 Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб, 6 да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти. 7 Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния? 8 Високи като небето са — какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са — какво можеш да познаеш? 9 Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето. 10 Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре? 11 Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание? 12 Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек? 13 Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него, 14 ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти. 15 Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш; 16 защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води. 17 И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане. 18 И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност. 19 И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение. 20 А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.