Bulgarian(i)
1 Когато Израил беше млад, го възлюбих и от Египет повиках сина Си. 2 Колкото пъти ги виках, си отиваха от Мен, жертваха на ваалимите и кадяха на изваяните идоли. 3 И Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за ръцете му; но не познаха, че Аз ги изцелявах. 4 С човешки въжета ги привлякох, с връзки на любов; и им бях като онези, които вдигат ярема от челюстите им и кротко им давах храна. 5 Той няма да се върне в египетската земя, а асириецът ще му бъде цар, защото отказаха да се обърнат. 6 Меч ще кръжи в градовете му, ще разбие резетата му и ще пояжда заради замислите им. 7 Народът Ми е замесен в отстъпление от Мен; и да ги викат към Всевишния, никой от тях не се надига. 8 Как да те предам, Ефреме, да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адма, да те поставя като Цевоим? Сърцето Ми се преобърна в Мен, цялото Ми милосърдие се събуди. 9 Няма да изпълня пламтящия Си гняв, няма да изтребя отново Ефрем; защото Аз съм Бог, а не човек, Светият сред теб, и няма да дойда с ярост. 10 Ще ходят след ГОСПОДА; Той ще реве като лъв, и когато Той изреве, синовете ще идват треперейки от морето. 11 Ще идват треперейки от Египет, като птица и като гълъб от асирийската земя, и ще ги заселя в къщите им, заявява ГОСПОД. 12 Ефрем Ме обкръжава с лъжи и израилевият дом — с измама, а Юда още се колебае спрямо Бога, спрямо Светия, който е верен.