Bulgarian(i)
5 и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: ?Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той, 6 защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“ 7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва? 8 Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове. 9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем? 10 Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. 11 Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.