Genesis 5:1-11:32

Bulgarian^{(i) 1} Това е книгата на родословието на Адам. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие; ² създаде ги мъжки и женски пол, благослови ги и ги нарече човек в деня, когато бяха създадени. ³ Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ, и го нарече Сит. ⁴ А откакто роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години, и роди синове и дъщери. ⁵ И всичките дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години, и умря. ⁶ Сит живя сто и пет години и роди Енос. ⁷ А откакто роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери. ⁸ И всичките дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години, и умря. ⁹ Енос живя деветдесет години и роди Каинан. ¹⁰ А откакто роди Каинан, Енос живя осемстотин и петнадесет години и роди синове и дъщери. ¹¹ И всичките дни на Енос станаха деветстотин и пет години, и умря. ¹² Каинан живя седемдесет години и роди Маалалеил. ¹³ А откакто роди Маалалеил, Каинан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁴ И всичките дни на Каинан станаха деветстотин и десет години, и умря. ¹⁵ Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яред. ¹⁶ А откакто роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁷ И всичките дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години, и умря. ¹⁸ Яред живя сто шестдесет и две години и роди Енох. ¹⁹ А откакто роди Енох, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. ²⁰ И всичките дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години, и умря. ²¹ Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусал. ²² А откакто роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. ²³ И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години. ²⁴ И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе. ²⁵ Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламех. ²⁶ А откакто роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери. ²⁷ И всичките дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години, и умря. ²⁸ Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син, ²⁹ и го нарече Ной, като казваше: Този ще ни облекчи от работата ни и от труда на ръцете ни поради земята, която ГОСПОД прокле. ³⁰ А откакто роди Ной, Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и роди синове и дъщери. ³¹ И всичките дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години, и умря. ³² А Ной беше на петстотин години, и Ной роди Сим, Хам и Яфет.^{6 1} Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, ² Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. ³ Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години. ⁴ В онези дни имаше великани на земята; а и след това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже. ⁵ И ГОСПОД видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден. ⁶ И ГОСПОД се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. ⁷ И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох — от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици — понеже се разкаях, че ги направих. ⁸ А Ной намери благоволение пред ГОСПОДА. ⁹ Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога. ¹⁰ И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет. ¹¹ И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие. ¹² И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята. ¹³ И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята! ¹⁴ Направи си ковчег от гоферово дърво; да направиш в ковчега стаи и да го измажеш отвътре и отвън със смола. ¹⁵ Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакътя, ширината му — петдесет лакътя, а височината му — тридесет лакътя. ¹⁶ Прозорец направи на ковчега, като го изкараш един лакът нагоре, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж. ¹⁷ И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка плът, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре. ¹⁸ Но с теб ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и жените на синовете ти с теб. ¹⁹ И от всяко живо същество, от всяка плът да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. ²⁰ От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички пълзящи земни животни според вида им — по две от всички да влязат при теб, за да им опазиш живота. ²¹ А ти вземи всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях. ²² И Ной извърши всичко; както му заповяда Бог, така направи.^{7 1} Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение. ² Вземи си по седем от всички чисти животни — мъжко и женското му; а от нечистите животни по две — мъжко и женското му; ³ също и от небесните птици по седем — мъжко и женско; за да опазиш от тях потомство по лицето на цялата земя. ⁴ Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил. ⁵ И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД. ⁶ А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата. ⁷ И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега. ⁸ От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята, ⁹ влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной. ¹⁰ И след седем дни водите на потопа заляха земята. ¹¹ В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха. ¹² И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. ¹³ В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му — ¹⁴ те и всичките животни според вида им, и всичкият добитък според вида му, и всички пълзящи животни, които пълзят по земята, според вида им, и всичките птици според вида им, всяка птица и всяко пернато. ¹⁵ Две по две от всяка плът, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной. ¹⁶ И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал; и ГОСПОД затвори след него. ¹⁷ Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята. ¹⁸ Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите. ¹⁹ Водите се усилваха твърде много на земята, така че се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе. ²⁰ Петнадесет лакътя над тях се издигнаха водите и планините се покриха. ²¹ И всяка плът, която се движеше по земята, умря — птици, добитък, зверове, всички пълзящи животни, които пълзят по земята, и всеки човек. ²² От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. ²³ Всичко, съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби — от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици — изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега. ²⁴ А водите се задържаха по земята сто и петдесет дни.^{8 1} Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха. ² И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря. ³ Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. ⁴ А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. ⁵ И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха. ⁶ И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, ⁷ и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. ⁸ И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята. ⁹ Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. ¹⁰ И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. ¹¹ И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята. ¹² След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него. ¹³ В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. ¹⁴ А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна. ¹⁵ Тогава Бог говори на Ной и каза: ¹⁶ Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб. ¹⁷ Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята. ¹⁸ И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му. ¹⁹ И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега. ²⁰ И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара. ²¹ И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих. ²² Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.^{9 1} И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: Бъдете плодовити, умножавайте се и напълнете земята! ² Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те с всичко, което пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви. ³ Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както зелената трева. ⁴ Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете. ⁵ А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от ръката на човека, от ръката на всеки негов брат ще изискам живота на човека. ⁶ Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека. ⁷ А вие бъдете плодовити и се множете, разпространявайте се по земята и се умножавайте по нея. ⁸ После Бог говори на Ной и на синовете му с него и каза: ⁹ Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас, ¹⁰ и с всичко живо, което е с вас — птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас — с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. ¹¹ Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята. ¹² И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас: ¹³ поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята. ¹⁴ Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака, ¹⁵ и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът. ¹⁶ Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята. ¹⁷ И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята. ¹⁸ А синовете на Ной, които излязоха от ковчега, бяха Сим, Хам и Яфет. А Хам беше баща на Ханаан. ¹⁹ Тези трима бяха синове на Ной и от тях се насели цялата земя. ²⁰ И Ной започна да обработва земята и насади лозе. ²¹ И като пи от виното, се опи и се разголи в шатрата си. ²² И Хам, бащата на Ханаан, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. ²³ А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; а лицата им гледаха назад и не видяха голотата на баща си. ²⁴ И когато Ной изтрезня от виното си и разбра какво му беше направил по-младият му син, каза: ²⁵ Проклет да е Ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си! ²⁶ Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга! ²⁷ Бог да разшири Яфет, и да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга! ²⁸ И след потопа Ной живя триста и петдесет години. ²⁹ И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години, и умря.^{10 1} Ето родословието на Ноевите синове Сим, Хам и Яфет — и на тях се родиха синове след потопа. ² Синовете на Яфет: Гомер и Магог, и Мадай, и Яван, и Тувал, и Мосох, и Тирас. ³ А синовете на Гомер: Асханаз и Рифат, и Тогарма. ⁴ А синовете на Яван: Елиса и Тарсис, Китим, и Доданим. ⁵ От тях се населиха островите на народите в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си. ⁶ Синовете на Хам: Хус и Мицраим, и Фут, и Ханаан. ⁷ А синовете на Хус: Сева и Евила, и Савта, и Раама, и Савтека. А синовете на Раама: Сава и Дедан. ⁸ И Хус роди Нимрод. Той пръв стана силен на земята. ⁹ Той беше голям ловец пред ГОСПОДА, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА. ¹⁰ И началото на царството му беше Вавилон и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар. ¹¹ От тази земя излезе в Асирия и съгради Ниневия и Роовот-Ир, и Халах, ¹² и Ресен между Ниневия и Халах, който е големият град. ¹³ А Мицраим роди лудимите и анамимите, и леавимите, и нафтухимите, ¹⁴ и патрусимите, и каслухимите, от които произлязоха филистимците, и кафторимите. ¹⁵ А Ханаан роди Сидон, първородния си син, и Хет, ¹⁶ и евусейците, и аморейците, и гергесейците, ¹⁷ и евейците, и арукейците, и асенейците, ¹⁸ и арвадците, и цемарейците, и аматейците. След това ханаанските племена се пръснаха. ¹⁹ Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар, до Газа, и като се отива за Содом и Гомора, и Адма, и Цевоим, до Лаша. ²⁰ Тези са синовете на Хам според племената си, според езиците си, в земите си, в народите си. ²¹ И на Сим, бащата на всичките синове на Евер и по-възрастния брат на Яфет, също се родиха синове. ²² Синовете на Сим: Елам и Асур, и Арфаксад, и Луд, и Арам. ²³ А синовете на Арам: Уз и Ул, и Гетер, и Маш. ²⁴ И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер. ²⁵ А на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се раздели земята; а името на брат му беше Йоктан. ²⁶ Йоктан роди Алмодад и Шалеф, и Хацармавет, и Ярах, ²⁷ и Адорам, и Узал, и Дикла, ²⁸ и Овал, и Авимаил, и Сава, ²⁹ и Офир, и Евил, и Йовав; всички тези бяха синове на Йоктан. ³⁰ Техните заселища бяха от Меша, докато се стигне до Сефар, източната планина. ³¹ Тези са синовете на Сим според племената си, според езиците си, в земите си, според народите си. ³² Тези са племената на синовете на Ной според родословието им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.^{11 1} А по цялата земя имаше един език и един говор. ² И като тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар и се заселиха там. ³ И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан. ⁴ И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. ⁵ А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове. ⁶ И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят. ⁷ Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си. ⁸ Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града. ⁹ Затова той се нарече Вавилон, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя. ¹⁰ Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години и роди Арфаксад две години след потопа. ¹¹ А откакто роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери. ¹² Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала. ¹³ А откакто роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери. ¹⁴ Сала живя тридесет години и роди Евер. ¹⁵ А откакто роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери. ¹⁶ Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек. ¹⁷ А откакто роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁸ Фалек живя тридесет години и роди Рагав. ¹⁹ А откакто роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери. ²⁰ Рагав живя тридесет и две години и роди Серух. ²¹ А откакто роди Серух, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери. ²² Серух живя тридесет години и роди Нахор. ²³ А откакто роди Нахор, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери. ²⁴ Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара. ²⁵ А откакто роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери. ²⁶ Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран. ²⁷ Ето родословието на Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран. А Аран роди Лот. ²⁸ И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя. ²⁹ И Аврам и Нахор си взеха жени; името на жената на Аврам беше Сарая, а името на жената на Нахор беше Мелха, дъщеря на Аран, баща на Мелха, баща и на Есха. ³⁰ А Сарая беше безплодна, нямаше дете. ³¹ И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, сина на Аран, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в земята Ханаан; и дойдоха в Харан и се заселиха там. ³² И дните на Тара станаха двеста и пет години, и Тара умря в Харан.