Bulgarian(i)
1 Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил. 3 И се изпълниха над него четиридесет дни, защото толкова е пълното време за балсамиране. И египтяните го оплакваха седемдесет дни. 4 И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете: 5 Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам. В гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш! И сега, моля те, нека отида да погреба баща си, и ще се върна. 6 А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел. 7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всичките старейшини на египетската земя, 8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само децата си, овцете си и говедата си оставиха в гесенската земя. 9 С него отидоха и колесници и конници, така че стана много голямо войнство. 10 И когато стигнаха до Горен-Атад, който е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно, и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка. 11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при хармана на Атад, казаха: Египтяните имат голяма жалейка, затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Авел-Мисраим. 12 И синовете на Израил направиха с него така, както им беше заповядал, 13 и синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която Авраам купи заедно с нивата за собствено място за гроб от хетееца Ефрон. 14 И Йосиф, като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. 15 А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили. 16 Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите: 17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха. 18 После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги. 19 А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога? 20 Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес. 21 И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им. 22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години, 23 и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф. 24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков. 25 И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук! 26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.