Genesis 2:1-11:32 Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство.

Bulgarian⁽ⁱ⁾ ¹ Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство. ² И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал. ³ И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил. ⁴ Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в който ГОСПОД Бог създаде земя и небе. ⁵ И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята, ⁶ но пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята. ⁷ И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа. ⁸ И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше образувал. ⁹ И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото. ¹⁰ И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки. ¹¹ Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато. ¹² И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък. ¹³ Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя. ¹⁴ Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. ¹⁵ И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. ¹⁶ И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, ¹⁷ но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. ¹⁸ И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие. ¹⁹ И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана. ²⁰ Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адам, не се намери. ²¹ Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. ²² И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека. ²³ А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета. ²⁴ Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът. ²⁵ А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.³ ¹ А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината? ² Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем, ³ но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете. ⁴ А змията каза на жената: Никак няма да умрете! ⁵ Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото. ⁶ И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде. ⁷ Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски. ⁸ И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината. ⁹ И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си? ¹⁰ А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих. ¹¹ А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? ¹² И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох. ¹³ И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох. ¹⁴ И ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски животни! По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си! ¹⁵ Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата. ¹⁶ На жената каза: Ще преумножа скръбта ти в бременността, с болки ще раждаш деца; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее! ¹⁷ А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! — проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си; ¹⁸ тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева. ¹⁹ С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш. ²⁰ И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. ²¹ И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече. ²² И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно! ²³ Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет. ²⁴ И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.⁴ ¹ И Адам позна жена си Ева, и тя забременя и роди Каин. И каза: С помощта на ГОСПОДА придобих мъж. ² Роди още и брат му Авел. Авел стана овчар, а Каин стана земеделец. ³ И след време Каин принесе жертва на ГОСПОДА от земните плодове. ⁴ И Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И ГОСПОД погледна благосклонно на Авел и на жертвата му, ⁵ а на Каин и на жертвата му не погледна благосклонно. И Каин се разсърди твърде много и лицето му се помрачи. ⁶ И ГОСПОД каза на Каин: Защо си се разсърдил и защо е помрачено лицето ти? ⁷ Ако правиш добро, не е ли прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към теб ще бъде неговото желание, но ти владей над него. ⁸ А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин нападна брат си Авел и го уби. ⁹ И ГОСПОД каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той каза: Не зная. Пазач ли съм аз на брат си? ¹⁰ И Бог каза: Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята. ¹¹ И сега, проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка! ¹² Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята. ¹³ А Каин каза на ГОСПОДА: Наказанието ми е твърде тежко, за да мога да го понеса. ¹⁴ Ето, гониш ме днес от лицето на земята, и ще се скрия от лицето Ти и ще бъда бежанец и скитник на земята; и всеки, който ме намери, ще ме убие. ¹⁵ А ГОСПОД му каза: Затова, който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно. И ГОСПОД сложи белег на Каин, за да не го убие никой, който го намери. ¹⁶ Тогава Каин излезе от присъствието на ГОСПОДА и се засели в земята Нод, на изток от Едем. ¹⁷ И Каин позна жена си и тя забременя и роди Енох. И Каин съгради град и наименува града Енох, по името на сина си. ¹⁸ А на Енох се роди Ирад, и Ирад роди Мехуяил, и Мехуяил роди Метусаил, и Метусаил роди Ламех. ¹⁹ А Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата — Села. ²⁰ Ада роди Явал; той стана родоначалник на скотовъдци, които живеят в шатри. ²¹ А името на брат му беше Ювал; той стана родоначалник на всички, които свирят с арфа и флейта. ²² И Села също роди Тувал-Каин, ковач на всякакво изделие от мед и желязо; а сестра на Тувал-Каин беше Наама. ²³ И Ламех каза на жените си: Ада и Села, чуйте гласа ми! Жени Ламехови, слушайте думите ми, понеже мъж убих за раната си, и юноша — за нараняването си. ²⁴ Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно. ²⁵ И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит, защото, тя казваше: Бог ми определи друго семе вместо Авел, понеже Каин го уби. ²⁶ Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава започнаха да призовават Името на ГОСПОДА.⁵ ¹ Това е книгата на родословието на Адам. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие; ² създаде ги мъжки и женски пол, благослови ги и ги нарече човек в деня, когато бяха създадени. ³ Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ, и го нарече Сит. ⁴ А откакто роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години, и роди синове и дъщери. ⁵ И всичките дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години, и умря. ⁶ Сит живя сто и пет години и роди Енос. ⁷ А откакто роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери. ⁸ И всичките дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години, и умря. ⁹ Енос живя деветдесет години и роди Каинан. ¹⁰ А откакто роди Каинан, Енос живя осемстотин и петнадесет години и роди синове и дъщери. ¹¹ И всичките дни на Енос станаха деветстотин и пет години, и умря. ¹² Каинан живя седемдесет години и роди Маалалеил. ¹³ А откакто роди Маалалеил, Каинан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁴ И всичките дни на Каинан станаха деветстотин и десет години, и умря. ¹⁵ Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яред. ¹⁶ А откакто роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁷ И всичките дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години, и умря. ¹⁸ Яред живя сто шестдесет и две години и роди Енох. ¹⁹ А откакто роди Енох, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. ²⁰ И всичките дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години, и умря. ²¹ Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусал. ²² А откакто роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. ²³ И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години. ²⁴ И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе. ²⁵ Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламех. ²⁶ А откакто роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери. ²⁷ И всичките дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години, и умря. ²⁸ Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син, ²⁹ и го нарече Ной, като казваше: Този ще ни облекчи от работата ни и от труда на ръцете ни поради земята, която ГОСПОД прокле. ³⁰ А откакто роди Ной, Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и роди синове и дъщери. ³¹ И всичките дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години, и умря. ³² А Ной беше на петстотин години, и Ной роди Сим, Хам и Яфет.⁶ ¹ Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, ² Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. ³ Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години. ⁴ В онези дни имаше великани на земята; а и след това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже. ⁵ И ГОСПОД видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден. ⁶ И ГОСПОД се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. ⁷ И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох — от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици — понеже се разкаях, че ги направих. ⁸ А Ной намери благоволение пред ГОСПОДА. ⁹ Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога. ¹⁰ И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет. ¹¹ И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие. ¹² И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята. ¹³ И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята! ¹⁴ Направи си ковчег от гоферово дърво; да направиш в ковчега стаи и да го измажеш отвътре и отвън със смола. ¹⁵ Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакътя, ширината му — петдесет лакътя, а височината му — тридесет лакътя. ¹⁶ Прозорец направи на ковчега, като го изкараш един лакът нагоре, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж. ¹⁷ И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка плът, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре. ¹⁸ Но с теб ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и жените на синовете ти с теб. ¹⁹ И от всяко живо същество, от всяка плът да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. ²⁰ От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички пълзящи земни животни според вида им — по две от всички да влязат при теб, за да им опазиш живота. ²¹ А ти вземи всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях. ²² И Ной извърши всичко; както му заповяда Бог, така направи.⁷ ¹ Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение. ² Вземи си по седем от всички чисти животни — мъжко и женското му; а от нечистите животни по две — мъжко и женското му; ³ също и от небесните птици по седем — мъжко и женско; за да опазиш от тях потомство по лицето на цялата земя. ⁴ Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил. ⁵ И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД. ⁶ А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата. ⁷ И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега. ⁸ От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята, ⁹ влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной. ¹⁰ И след седем дни водите на потопа заляха земята. ¹¹ В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха. ¹² И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. ¹³ В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му — ¹⁴ те и всичките животни според вида им, и всичкият добитък според вида му, и всички пълзящи животни, които пълзят по земята, според вида им, и всичките птици според вида им, всяка птица и всяко пернато. ¹⁵ Две по две от всяка плът, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной. ¹⁶ И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал; и ГОСПОД затвори след него. ¹⁷ Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята. ¹⁸ Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите. ¹⁹ Водите се усилваха твърде много на земята, така че се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе. ²⁰ Петнадесет лакътя над тях се издигнаха водите и планините се покриха. ²¹ И всяка плът, която се движеше по земята, умря — птици, добитък, зверове, всички пълзящи животни, които пълзят по земята, и всеки човек. ²² От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. ²³ Всичко, съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби — от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици — изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега. ²⁴ А водите се задържаха по земята сто и петдесет дни.⁸ ¹ Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха. ² И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря. ³ Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. ⁴ А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. ⁵ И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха. ⁶ И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, ⁷ и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. ⁸ И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята. ⁹ Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. ¹⁰ И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. ¹¹ И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята. ¹² След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него. ¹³ В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. ¹⁴ А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна. ¹⁵ Тогава Бог говори на Ной и каза: ¹⁶ Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб. ¹⁷ Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята. ¹⁸ И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му. ¹⁹ И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега. ²⁰ И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара. ²¹ И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих. ²² Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.⁹ ¹ И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: Бъдете плодовити, умножавайте се и напълнете земята! ² Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те с всичко, което пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви. ³ Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както зелената трева. ⁴ Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете. ⁵ А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от ръката на човека, от ръката на всеки негов брат ще изискам живота на човека. ⁶ Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека. ⁷ А вие бъдете плодовити и се множете, разпространявайте се по земята и се умножавайте по нея. ⁸ После Бог говори на Ной и на синовете му с него и каза: ⁹ Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас, ¹⁰ и с всичко живо, което е с вас — птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас — с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. ¹¹ Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята. ¹² И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас: ¹³ поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята. ¹⁴ Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака, ¹⁵ и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът. ¹⁶ Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята. ¹⁷ И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята. ¹⁸ А синовете на Ной, които излязоха от ковчега, бяха Сим, Хам и Яфет. А Хам беше баща на Ханаан. ¹⁹ Тези трима бяха синове на Ной и от тях се насели цялата земя. ²⁰ И Ной започна да обработва земята и насади лозе. ²¹ И като пи от виното, се опи и се разголи в шатрата си. ²² И Хам, бащата на Ханаан, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. ²³ А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; а лицата им гледаха назад и не видяха голотата на баща си. ²⁴ И когато Ной изтрезня от виното си и разбра какво му беше направил по-младият му син, каза: ²⁵ Проклет да е Ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си! ²⁶ Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга! ²⁷ Бог да разшири Яфет, и да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга! ²⁸ И след потопа Ной живя триста и петдесет години. ²⁹ И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години, и умря.¹⁰ ¹ Ето родословието на Ноевите синове Сим, Хам и Яфет — и на тях се родиха синове след потопа. ² Синовете на Яфет: Гомер и Магог, и Мадай, и Яван, и Тувал, и Мосох, и Тирас. ³ А синовете на Гомер: Асханаз и Рифат, и Тогарма. ⁴ А синовете на Яван: Елиса и Тарсис, Китим, и Доданим. ⁵ От тях се населиха островите на народите в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си. ⁶ Синовете на Хам: Хус и Мицраим, и Фут, и Ханаан. ⁷ А синовете на Хус: Сева и Евила, и Савта, и Раама, и Савтека. А синовете на Раама: Сава и Дедан. ⁸ И Хус роди Нимрод. Той пръв стана силен на земята. ⁹ Той беше голям ловец пред ГОСПОДА, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА. ¹⁰ И началото на царството му беше Вавилон и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар. ¹¹ От тази земя излезе в Асирия и съгради Ниневия и Роовот-Ир, и Халах, ¹² и Ресен между Ниневия и Халах, който е големият град. ¹³ А Мицраим роди лудимите и анамимите, и леавимите, и нафтухимите, ¹⁴ и патрусимите, и каслухимите, от които произлязоха филистимците, и кафторимите. ¹⁵ А Ханаан роди Сидон, първородния си син, и Хет, ¹⁶ и евусейците, и аморейците, и гергесейците, ¹⁷ и евейците, и арукейците, и асенейците, ¹⁸ и арвадците, и цемарейците, и аматейците. След това ханаанските племена се пръснаха. ¹⁹ Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар, до Газа, и като се отива за Содом и Гомора, и Адма, и Цевоим, до Лаша. ²⁰ Тези са синовете на Хам според племената си, според езиците си, в земите си, в народите си. ²¹ И на Сим, бащата на всичките синове на Евер и по-възрастния брат на Яфет, също се родиха синове. ²² Синовете на Сим: Елам и Асур, и Арфаксад, и Луд, и Арам. ²³ А синовете на Арам: Уз и Ул, и Гетер, и Маш. ²⁴ И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер. ²⁵ А на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се раздели земята; а името на брат му беше Йоктан. ²⁶ Йоктан роди Алмодад и Шалеф, и Хацармавет, и Ярах, ²⁷ и Адорам, и Узал, и Дикла, ²⁸ и Овал, и Авимаил, и Сава, ²⁹ и Офир, и Евил, и Йовав; всички тези бяха синове на Йоктан. ³⁰ Техните заселища бяха от Меша, докато се стигне до Сефар, източната планина. ³¹ Тези са синовете на Сим според племената си, според езиците си, в земите си, според народите си. ³² Тези са племената на синовете на Ной според родословието им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.¹¹ ¹ А по цялата земя имаше един език и един говор. ² И като тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар и се заселиха там. ³ И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан. ⁴ И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. ⁵ А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове. ⁶ И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят. ⁷ Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си. ⁸ Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града. ⁹ Затова той се нарече Вавилон, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя. ¹⁰ Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години и роди Арфаксад две години след потопа. ¹¹ А откакто роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери. ¹² Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала. ¹³ А откакто роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери. ¹⁴ Сала живя тридесет години и роди Евер. ¹⁵ А откакто роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери. ¹⁶ Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек. ¹⁷ А откакто роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁸ Фалек живя тридесет години и роди Рагав. ¹⁹ А откакто роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери. ²⁰ Рагав живя тридесет и две години и роди Серух. ²¹ А откакто роди Серух, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери. ²² Серух живя тридесет години и роди Нахор. ²³ А откакто роди Нахор, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери. ²⁴ Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара. ²⁵ А откакто роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери. ²⁶ Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран. ²⁷ Ето родословието на Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран. А Аран роди Лот. ²⁸ И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя. ²⁹ И Аврам и Нахор си взеха жени; името на жената на Аврам беше Сарая, а името на жената на Нахор беше Мелха, дъщеря на Аран, баща на Мелха, баща и на Есха. ³⁰ А Сарая беше безплодна, нямаше дете. ³¹ И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, сина на Аран, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в земята Ханаан; и дойдоха в Харан и се заселиха там. ³² И дните на Тара станаха двеста и пет години, и Тара умря в Харан.