Bulgarian(i)
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше нещо дребно като люспи, тънко, като слана по земята. 15 Като го видяха израилевите синове, си казаха един на друг: Какво е това? -- защото не знаеха какво беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете. 16 Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него, всеки по толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според броя на душите ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му. 17 И израилевите синове направиха така и събраха, кой много, кой малко. 18 И когато измериха с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. 19 И Мойсей им каза: Никой да не оставя от него до сутринта. 20 Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от него до сутринта, но червяса и се усмърдя. И Мойсей им се разгневи. 21 И всяка сутрин го събираха -- кой колкото му трябваше за ядене, а когато припечеше слънцето, се стопяваше. 22 А на шестия ден събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, и всичките началници на обществото дойдоха и съобщиха на Мойсей. 23 А той им каза: Това е точно което каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете, колкото искате да опечете, и сварете, колкото искате да сварите, а каквото остане сложете настрана да ви стои за утре. 24 И така, сложиха го настрана до сутринта, както заповяда Мойсей, и нито се усмърдя, нито се намери червей в него. 25 Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА, днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дни ще го събирате, но седмият ден е събота -- в нея няма да се намира. 27 Обаче някои от народа излязоха на седмия ден да събират, но не намериха. 28 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29 Ето, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Седете всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си. 30 И така, народът си почиваше на седмия ден. 31 И израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът й беше като на пита с мед. 32 Тогава Мойсей каза: Ето какво заповяда ГОСПОД: Един пълен гомор от нея да се пази за поколенията ви, за да видят хляба, с който ви изхраних в пустинята, когато ви изведох от египетската земя. 33 И Мойсей каза на Аарон: Вземи една стомна и сложи в нея един пълен гомор манна, и я положи пред ГОСПОДА, за да се пази за поколенията ви. 34 И така, Аарон я положи пред свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Мойсей. 35 И израилевите синове ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха до обитаема земя; ядоха манна, докато стигнаха до границите на ханаанската земя.