1 Samuel 22 И Давид излезе оттам и избяга в пещерата Одолам. И когато братята му и целият му бащин дом чуха, слязоха там при него.

Bulgarian⁽ⁱ⁾ ¹ И Давид излезе оттам и избяга в пещерата Одолам. И когато братята му и целият му бащин дом чуха, слязоха там при него. ² И се събраха при него — всеки, който беше в беда, и всеки длъжник, и всеки, който беше недоволен — и той стана началник над тях. И с него имаше около четиристотин мъже. ³ После Давид отиде оттам в Масфа Моавска и каза на моавския цар: Моля те, нека дойдат баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мен. ⁴ И той ги доведе пред моавския цар и те живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта. ⁵ А пророк Гад каза на Давид: Не стой в крепостта. Излез и иди в юдовата земя. И Давид отиде и влезе в гората Арет. ⁶ И Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, са били открити. Саул седеше в Гавая, под вечнозеленото дърво в Рама, с копието си в ръка и всичките му слуги стояха около него. ⁷ И Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци! Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще направи ли всички ви хилядници и стотници, ⁸ че всички вие сте се наговорили срещу мен и няма кой да ми открие, че синът ми е направил завет с Есеевия син; и няма нито един между вас, който да ме съжали и да ми открие, че синът ми е подбудил срещу мен слугата ми да постави засада, както е днес? ⁹ Тогава едомецът Доик, който беше поставен над слугите на Саул, отговори и каза: Видях Есеевия син да идва в Ноб при Ахимелех, сина на Ахитов. ¹⁰ И той се допита до ГОСПОДА за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат. ¹¹ Тогава царят изпрати да повикат свещеника Ахимелех, сина на Ахитов и целия му бащин дом — свещениците, които бяха в Ноб. И те всички дойдоха при царя. ¹² И Саул каза: Слушай сега, сине на Ахитов! А той отговори: Ето ме, господарю мой. ¹³ Тогава Саул му каза: Защо сте се наговорили против мен, ти и Есеевият син, че си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се надигне срещу мен да постави засада, както е днес? ¹⁴ А Ахимелех отговори на царя и каза: А кой между всичките ти слуги е като Давид — верен, и зет на царя, който има достъп до теб и е почитан в дома ти? ¹⁵ Сега ли съм започнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мен това! Нека царят не приписва нищо на слугата си, нито на никого от бащиния ми дом, защото слугата ти не знаеше нищо за всичко това — нито малко, нито много! ¹⁶ Но царят каза: Непременно ще умреш, Ахимелех, ти и целият ти бащин дом! ¹⁷ Тогава царят каза на телохранителите, които стояха около него: Обърнете се и убийте ГОСПОДНИТЕ свещеници, защото и тяхната ръка е с Давид, и защото са знаели, че той е бягал и не са ми съобщили! Но слугите на царя не желаеха да вдигнат ръка, за да нападнат ГОСПОДНИТЕ свещеници. ¹⁸ Тогава царят каза на Доик: Ти се обърни и нападни свещениците! И едомецът Доик се обърна и нападна свещениците, и уби в онзи ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод. ¹⁹ И порази с острието на меча Ноб, града на свещениците — от мъж до жена, от дете до кърмаче, и говеда, и магарета, и овце — изби ги с острието на меча. ²⁰ Но един от синовете на Ахимелех, сина на Ахитов, на име Авиатар, се избави и избяга след Давид. ²¹ И Авиатар разказа на Давид, че Саул е избил ГОСПОДНИТЕ свещеници. ²² Тогава Давид каза на Авиатар: В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще каже на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички хора от бащиния ти дом. ²³ Остани с мен, не се страхувай — защото който търси моя живот, търси и твоя живот — защото с мен ще бъдеш в безопасност.